ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45383
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20251110145910 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.01.2026 г., от 11:30 ч.,
за която дата и час следва да се призоват:
- страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора, ведно с приложенията към него (в случай, че
има такива).
- компетентната „ДСП“, с препис от определението, исковата молба и
отговора, по местоживеене на детето, като й се укаже, че за датата на
съдебното заседание, следва да изпратят представител по делото, който да
изрази устно становище, а при невъзможност - писмено най-късно до датата
на съдебното заседание, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.
УКАЗВА на ответника, че в първото по делото заседание следва да се яви
лично за изслушването му по реда на чл. 127а, ал. 3 СК.
ДА СЕ ИЗИСКА от СДВР, Отдел БДС, справка за наличие или липса на
издаден и валиден към датата на справката паспорт на детето на страните.
Справката следва да бъде предоставена в едноседмичен срок от
уведомяването.
1
ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба и с отговора
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за събиране на гласни
доказателствени средства, за първото по делото открито съдебно заседание,
след становище на страните.
СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:
В искова молба се твърди, че ищецът и ответницата живяли на семейни начала
от 2010 г. до 2019 г., като от съвместното им съжителство имали родено едно
дете - Р.М. Г.а, родена на 17.10.2016 г. Ищецът излага подробни твърдения
относно това, че ответницата не му позволявала детето да бъде с него, поради
което се наложило да водят гр. дело 4800/2023 г. по описа на ПРС по реда на
чл.127, ал.2 от СК, по което били постановени привременни мерки, съгласно
които бащата има определен режим на лични контакти с детето. От раздялата
на страните през октомври 2019 г. до настоящия момент ищецът
неколкократно предлагал на ответницата да постигнат съгласие по въпорса
относно детето да пътува в чужбина с всеки от родителите си или с
определени от тях трети лица, но ответницата отказвала. Описани са и
конкретни случаи, в които ответницата отказала да издадат паспорт на дъщеря
им. Наложило се да се води и съдебно производство по чл.123 от СК, тъй като
детето било болно и се налагало да му бъде извършена операция на
сливиците. Счита се, че е в интерес на детето да може да пътува в чужбина,
въз основа на което се иска да бъде заместено съгласието на ответницата за
пътуване на детето в чужбина, придружавано от ищеца или от упълномощено
от него лице, в страните от ЕС, Великобритания, Република Турция,
Република Сърбия, Република Македония, Република Черна гора, Република
Албания, Дубай, Китай, Тайланд и Япония, като се иска разрешението да бъде
дадено за неограничен брой пътувания в годината в рамките на следващите 5
години. Също така се иска да бъде заместено съгласието на ответницата за
издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето и за неговото получаване от
ищеца, като последният да получи правото да подаде в компетентните
институции документи за издаването и получаването на паспорт на детето си.
Иска се да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, както и
присъждане на разноските.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, ответницата е
2
направила възражение за местна подсъдност, което е било уважено от РС-
Пловдив. В отговора се сочи, че детето Р. към настоящия момент има издаден
международен паспорт от м.юли 2025 г., като на 01.08.2025 г. ответницата го
била дала на ищеца, за да пътува с детето в Гърция. Изразено е желание за
спогодба относно пътуването на детето извън страната с всеки от родителите,
като е предложено и конкретно съдържание. Не се правят възражения относно
приемането на писмените доказателства, представени с исковата молба. Не се
правят доказателствени искания.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По указанията на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения.
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76,
т. 9 Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и по чл. 45 ЗБЛД.
УКАЗВА на ищеца, че по така предявените искове в негова тежест е да докаже
по делото: 1) качеството на страните на родители на детето Радостина; 2)
всички обстоятелства, които се твърдят и които обуславят интереса на детето
да му бъде издаден паспорт и да пътува извън страната до конкретно
посочените в исковата молба, държави, броя на пътуванията, целта на всяко от
тях, тяхната продължителност във времето (период на пътуванията) и
несъгласието на другия родител да даде такова съгласие;
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата, които
обуславят интереса на детето да му бъде издаден паспорт и да пътува извън
страната до конкретно посочените държави, броя на пътуванията, целта на
всяко от тях, тяхната продължителност във времето (период на пътуванията).
УКАЗВА на ответника по всеки от исковете, че следва да докаже, че е дал
съгласието си за издаване на паспорт на детето, за пътуването му извън
страната и/или всички обстоятелства, обуславящи интереса на детето да не
пътува в чужбина и по- конкретно до посочените в молбата държави.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за наличие на обстоятелства,
обуславящи интереса на детето да не му бъде издаван паспорт и да не пътува в
чужбина и по- конкретно до посочените в молбата държави.
3
ОТДЕЛЯ като безспорни следните обстоятелства: Родители на детето Р.М.
Г. са М. И. Г. и С. Г. П., като същите са разделени към дата на подаване на
исковата молба, а детето живее при майката и бащата има определен режим на
лични контакти с него.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните до първото по делото открито съдебно заседание да изложат
становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на
доклад и да предприемат съответните процесуални действия. УКАЗВА на
страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно
заседание, както и че при постигане на споразумение делото ще бъде
разгледано в по-кратки срокове. Разяснява на страните, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от
съществено значение за опазване интересите на детето им.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните и на ДСП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4