Решение по дело №1174/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 154
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Красимир Йорданов Георгиев
Дело: 20195500601174
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  154                                      25.11.2019г.                    град Стара Загора

 

      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              Първи наказателен състав

на осемнадесети септември                                                   2019 година                                                                  

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ           

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР РАЧЕВ                                        

                                                                               БОРЯНА ХРИСТОВА

СЕКРЕТАР : М. Т.

ПРОКУРОР: ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1174 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

 Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

          С Присъда № 35 от 03.06.2019г., постановена по НОХД № 100/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък., подсъдимата С.Н.С. с ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че за периода от м. септември 2018г. до м. ноември 2018г. включително, в с. ****, след като е била осъдена с решение по гр.д. № 630/2018г. по описа на Казанлъшки районен съд, влязло в сила на 25.04.2018г., да издържа свои низходящи – децата си Т.Е.А., роден на ***г., А.Е.А., роден на ***г. и Д.Е.А., роден на ***г., чрез техния **** Е.А.Г. – съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – общо три месечни вноски на обща стойност 900 лева /всяка месечна вноска е в размер на 100 лева за всяко от децата, или 300 лева месечно за всички деца, което възлиза на 900 лева за три месеца/, като от тях частично са изплатени 100 лева, т.е. дължимата сума за издръжка в размер на 800 лева, като деянието е извършено повторно, поради което по обвинението по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК и на основание чл.304 НПК я оправдава.

 

             В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е протестирана пред Окръжен съд - Стара Загора от прокурор при  Районна прокуратура – Казанлък. В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда, като се прави искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по процесното обвинение.

 

           Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че протестът е основателен и са налице основания за отменяване на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава, като подсъдимата бъде призната за виновна и й бъде наложено наказание, съответно на извършеното престъпление.

 

           Подсъдимата С.Н.С. не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

 

          Окръжният съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията, изтъкнати в протеста на Районна прокуратура и становището на представителя на Окръжна прокуратура, прие за установено следното:

 

          За да постанови протестираната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

         Обвинението срещу подсъдимата С. Н.С. е по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че за периода от м. септември 2018 г. до м. ноември 2018 г. включително в с. ****, след като е била осъдена с решение по гр. д. № 630/2018 г. по описа на РС - Казанлък, влязло в сила на 25.04.2018 г., да издържа свои низходящи – децата си Т.Е.А., роден на  *** г., А.Е.А., роден на *** г., и Д.Е.А., роден на *** г., чрез техния **** Е.А.Г. – съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – общо три месечни вноски на обща стойност 900 лева (всяка месечна вноска е в размер на 100 лева за всяко от децата, или 300 лева месечно за всички деца, което възлиза на  900 лева за три месеца), като от тях частично са изплатени 100 лева, т.е. дължимата сума за издръжка е в размер на 800 лева, като деянието е извършено повторно.

 

          От съвместното съжителство на свидетеля Г. и подс. С. се родили четири деца – *** Т.А. (р. *** г.), А.А.(р. *** г.) и Д.А. (р. *** г.) и ***. През 2013 г. родителите им се разделили. При св. Г. останали ***, а при подс. С. *** и последствие за неплащане на издръжка за *** по отношение на подсъдимата била постановена присъда по НОХД № 602/16 г. - в сила от 22.06.2016 г. за престъпление по чл. 183 от НК.

 

          С определение по гр. дело № 630/18 г. на РС-Казанлък подсъдимата била осъдена на увеличение на издръжката за всяко едно от *** по 100 лв. или 300 лв. месечно, считано от 01.04.2018 г. Определението на съда е влязло в сила на 25.04.2018 г. Първоначално подсъдимата не заплащала издръжка. Така за месеците април и май 2018 г. подс. С. дължала издръжка в размер на 600 лв. спрямо определеното от съда начало на издръжка – 01.04.18 г. Въз основа на определението на съда по молба на св. А. бил издаден изпълнителен лист, по който ДСИ при РС-Казанлък започнал да удържа от трудовото възнаграждение на подсъдимата сумата от 315 лв., включващо и държавната такса в размер на 15 лв. като само за м.06.18 г. ДСИ успял да събере сумата 100 лв., от които 70 лв. били преведени на взискателя за издръжка, а 30 лв. били удържани за държавна такса за месец юни и месец юли. ДСИ удържал сумите за издръжка както следва през м. юни – 70 лв. (13.06.2018 г.) и за периода м. юли -м.ноември 2018 г. включително – по 300 лв. През м. декември 2018г.  подсъдимата напуснала работа.

 

         При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че следва да потвърди протестираната присъда, но по съображения, различни от изложените в първоинстанционния съдебен акт. Видно е от справка изх. № 60300611 от 2018г. на ДСИ при РС – Казанлък /л.24 от ДП/, че за периода м.юли 2018г. – м. октомври 2018г., включително, ДСИ е превеждал на взискателя Г. ежемесечно сумата от 300 лева, представляваща издръжка за децата.

 

           По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременително за подсъдимия е задължението му, което като не изпълни, влече след себе си наказателна отговорност. В този смисъл Решение № 484 от 16.10.1980г. по н.д. № 486/80г. на 1 н.о. ВСР. В случая инкриминираният период е м. септември 2018г. до м. ноември 2018г. Както вече бе посочено, за инкриминирания период подсъдимата е заплащала издръжка за децата си, поради което не е осъществен престъпния състава на чл.183, ал.4 вр. ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като не е налице съзнателно неплащане на две или повече от две вноски за издръжка.      

                    

           Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.6 от НПК, въззивният съд намира, че протестираната присъда следва да бъде потвърдена.

 

 

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35 от 03.06.2019г., постановена по НОХД № 100/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.