Присъда по дело №927/2020 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №260014/14.09.2020г. по НОХД №927/2020г., изготвени на 17.09.2020г.

         с.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б.К.А. за престъпление по чл.132, ал.1, т.1, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК.

         В разпоредително заседание пострадалият редовно и своевременно призован се явява лично. Заявява, че не желае да предяви граждански иск. Желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител. По въпросите на чл.248, ал.1 от НПК се придържа към казаното от прокурора.

         РП- с. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

         В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

         Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

         При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Подс. Б.А. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да бъде признат за невиновен, тъй като се касаело за неизбежна отбрана. Алтернативно предлага да му се наложи наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки за срок от ШЕСТ месеца.

         Представителят на РП- с. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия А. да се наложи наказание „Пробация” за срок от СЕДЕМ месеца, изразяваща се в двете пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

         Частният обвинител се солидаризира с изложеното от прокурора по отношение на наказанието на подсъдимия.

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.04.2020г., синът на св. Недьо Илиев Радев, св. Минко Недев Радев празнувал 19 си рожден ден, поради това около 10- 11 часа св. Недьо Радев поканил в дома си в с. М., общ. с., на ул. „Баба Тонка“ №23 съседа си, св. Н.З.Н.. Двамата пили ракия и в ранния следобед в дома на св. Н. Р. дошли св. Н. Атанасов Маринов, брат му, св. С. А. М. и св. А.с С.Р.. Компанията се веселила в двора на къщата. Св. Недьо Радев се почувствал повлиян от алкохола и отишъл да си легне. В хода на празненството и под влияние на изпитото количество алкохол, възникнали спорове между присъстващите като св. Н.З.Н. непрекъснато обиждал и се подигравал на останалите от компанията, демонстрирайки материалното си благополучие. В късния следобед домът на св. .н.г.нената ситуация, свързана с разпространението на коронавирус. Това принудило компанията да се премести от двора в къщата на св. Н. Р.. Около 22- 22,30 часа видимо пиян и неадекватен св. Н.З.Н. се обадил по телефона на подс. Б.К.А., с чиято сестра- Ж. К. А.той живял известно време на съпружески начала и имали две деца- на 3 и на 2 години. Тъй като св. Н. налагал психически и физически тормоз по отношение на Ж.А., същата се разделила с него и избягала в Гърция. Св. Н. заявил на подс. Б.А., че ако не дойде на празненството ще го запали. Пристигайки в дома на св. Н. Р. подс. Б.А. заварил там свидетелите Н.З.Н., А. Р., братята С. М. и Н. М., Н. Р. и сина му М. Р.. Още с пристигането на подс. Б.А., св. Н.Н. започнал да го обижда и псува, както него така и роднините му заявявайки, „че ще затрие рода му“. Това ядосало св. А. Р., който ударил шамар на св. Н.Н., за да го накара да спре да псува и отправя закани. Около 23 часа всички от компанията решили да се прибират и излезли от дома на св. Н. Р.. Св. Н.Н. също се прибрал в дома си. Подс.Б.А., св. А. Р., св. Н. М. и св. С. М. изминали около 20- 30 метра, когато неочаквано били подгонени от св. Н.Н., който държал в ръката си малък нож. С ножа св. Н. успял да нанесе две порезни рани на китката на св. А. Р. и да нарани безименния пръст на св. Н. М.. Св. С. М. успял да овладее положението като вкарал в дома му св. Н.Н.. Малко по- късно св. Н.Н. отново се появил като този път държал в ръцете си сабя, която размахвал, псувайки и крещейки, че ще избие всички. Уплашен от видяното св. М. Н.Р.припаднал и си глътнал езика. Св. Стоян Маринов успял да вземе сабята от ръцете на св. Н.Н. и да я хвърли на земята. Подс. Б.А. се опитал да успокои св. Н., но последният посегнал да го удари с юмрук. Подсъдимият забелязал, че върху коритото на мивка, разположена в двора на св. Н. се намира метална плоча. Взел плочата и ударил с нея в лявата страна на главата св. Н.З.Н.. Той се свлякъл на земята. Свидетелите Недьо Радев, Стоян М. и Д. Н. А.- вуйчо на пострадалия Н. го вдигнали и го внесли в къщата. На следващия ден св. Н.Н. бил откаран в МБАЛ „Д- р Иван Селимински“- с., където претърпял оперативно лечение.

По делото е изготвена съдебно -медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че пострадалият Н.З.Н. е получил черепно- мозъчна травма, изразяваща се в закрито, многофрагментно импресионно- депресионно счупване на челната, теменната и слепоочната кости от лявата половина на черепния покрив, масивни епидурални (между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка) кръвоизливи с данни за загуба на съзнанието и клинично изявени симптоми на повишено вътре черепно налягане с мозъчна компресия, наложили извършването по спешност на оперативно лечение по витални индикации.

Описаните увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар. сътресение) на твърд тъп предмет с широка контактна (удряща) повърхност и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанесен силен удар в лявата горно-странична повърхност на главата с камък или бетонна плочка. Уврежданията се дължат на един единствен удар с твърдия тъп предмет. Локализацията и характеристиките на уврежданията свидетелстват за това, че посоката на удара е била предимно отстрани, отляво на пострадалия Н..

В резултат на силен удар в лявата половина на главата, в нейната челно- теменно- слепоочна част пострадалият Н.З.Н. е получил тежка черепно- мозъчна травма, изразяваща се в закрито, многофрагментно импресионно-депресионно счупване на челната, теменната и слепоочната кости от лявата половина на черепния покрив, масивни епидурални (между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка) кръвоизливи с клинични и от образните изследвания данни за застрашаващо живота му повишено вътречерепно налягане с мозъчна компресия. По този начин получената от пострадалия Н.З.Н. на 17.04.2020г. черепно- мозъчна травма е осъществила смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ му- до момента на извършеното спешно и по витални индикации оперативно лечение. Следва да се отбележи, че при този вид оперативно лечение на такива черепно- мозъчни травми в черепните кости остава дефект от липсата на извадените вбити към мозъка костни фрагменти. Това означава, че на втори етап, по преценка на лекуващия неврохирург на пострадалият му предстои повторна оперативна интервенция за възстановяване на получилата се липса на костна тъкан в определен участък от черепния покрив.

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите А.С. Р., С. . М.Н.И. Р., М. А. С., М. Н. Р. и Н. А. М., както и от заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на посочените по- горе свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите се подкрепят от показанията на посочените по- горе свидетели.

         Съдът не дава вяра в пълен обем на показанията на пострадалия Н.Н., на показанията на майка му, св. Зафирка  Николова и на вуйчо му, св. Данчо Атанасов, тъй като същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Със своите показания те целят да прикрият поведението на пострадалия Н.Н. и  да изкарат, че подсъдимият е действал без да е бил афектиран. Техните показания следва да се ценят дотолкова, доколкото от тях става ясно, че на 17/18.04.2020г. е настъпил инцидент, при който е пострадал Н.Н.. Случилото се през целия ден не се пресъздава достоверно от тези трима свидетели и както бе посочено по- горе техните показания противоречат на останалите свидетели.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на веществените доказателства, присъединени към доказателствения материал, тъй като същите не бяха оспорени от страните и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          С деянието си подс. Б.К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.132, ал.1, т.1, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, тъй като на 17/18.04.2020г. в с. М., общ. с. причинил тежка телесна повреда на Н.З.Н. ***, изразяваща се в тежка черепно- мозъчна травма (закрито многофрагментно импресионно- депресионно счупване на челната, теменната и слепоочната кости на лявата половина на черепния покрив, масивни епидурални кръвоизливи и повишено вътречерепно налягане с мозъчна компресия), представляваща „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота” като деянието е причинено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида (псувни) и друго противозаконно действие (заплаха с нож и сабя), от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.

          Деянието е извършено от подсъдимия А. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като нанася удара с въпросната плоча в лявата част на главата на пострадалия ще му нанесе телесно увреждане, което е и станало вследствие на този удар. Стигнало се е до там, че на пострадалия Н.Н. е била нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му.

Според Пленума на Върховния съд в постановление №2/57г. (т.20) „под силно раздразнение се разбира това състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувства, че волята му се определя предимно от тях“. Съгласно трайно установеното положение в съдебната практиката на Върховния касационен съд „физиологичният афект“ (или състоянието на силно раздразнение) е такова състояние, при което поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност е значително занижена. По безспорен начин по делото е доказано, че още при пристигането си на празненството, подс. Б.К.А. е бил обиждан и псуван от пострадалия, който му се заканвал, че „ще затрие рода му“. В края на вечерта пострадалият Н.З.Н. подгонил подс. Б.А., св. А. Р., св. Н. Маринов и св. С. М. със сабя. След като същата му е била отнета, посегнал да удари с юмрук подсъдимия, което предизвикало и реакцията на подс. А.. Ето защо съдът следва да приеме, че действително подс. А. не е действал при неизбежна отбрана, а е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и с тежка обида, от което е било възможно да настъпят тежки последици за него или негови ближни.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия А..    

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия, чистото му съдебно минало, съдействието от негова страна по време на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и добрите му характеристични данни.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия А., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а от НК. Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва да приложи ал.4 на чл.58а от НК. Наказанието „Лишаване от свобода“ до три години следва да се замени с „Пробация“ на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК. Съдът счита, че наказанието „Пробация“ следва да бъде в минимален размер за първите две пробационни мерки, а именно: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- с. сумата от 292 лева, представляваща направени разноски по делото.

         Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: