№ 22551
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110120393 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК, вр.
чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
124919/8.4.2025г. от ищец *******, ЕИК ******, срещу ответник К. Г. И., ЕГН **********,
като моли съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца следните суми - 277,99 лева/лв./, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № 607679/17.12.2021г., сключен
между ответника и „*********, ведно със законна лихва за период от 31.10.2024г. / дата на
подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата от 14,21 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 24.12.2021г. до 25.03.2022г., сумата от 95,55
лв., представляваща мораторна лихва за период от 25.12.2021г. до 31.10.2024г., като сумите
са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от 15.08.2022г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 35618/12.11.2024г. по заповедно по ЧГД № 65861/2024г. по
описа на СРС, 163-ти състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 17.12.2021г. между ******** и К. Г. И. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 607679/ 17.12.2021г. с размер на кредита от 300 лв. Ответницата се
е задължила да върне посочената сума, ведно с договорната лихва на 14 седмични вноски,
първата в размер на 2,34 лв. и всяка последваща в размер на 24,35 лв., в срок до 25.03.2022г.
1
Общата стойност на сумата за погасяване по кредита била 318,89 лв. Тъй като
кредитополучателят не е погасявал задълженията си по договора, била начислена мораторна
лихва. С договор за цесия, сключен на 26.08.2021г., ******** прехвърлило вземанията си,
произтичащи от процесния договор за кредит, на ищцовото дружество, чрез Приложение №
1 от 15.08.2022г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021г. Твърди,
че ответникът бил уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с писмо от
24.03.2025 г.
Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото
разноски.
Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Моли служебно да се
изиска и приложи ЧГД № 65861/2024 г. по описа на СРС, 163-ти състав.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез
адв.К. Атанасова, която е назначена за процесуален представител от съда по реда на чл.95
ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесните вземания да са
възникнали, респ. – оспорва същите да са били надлежно цедирани, оспорва че няма
подписан договор за цесия. Оспорв ГПР да отговаря на законовите изисквания. Сочи, че
като последица от недействителността на процесния договор за кредит е връщането само на
чистата стойност на заема.
Моли да не се допускат поисканите от ищец съд.-техн.експертиза, защото не оспорва,
че има сключен договор за кредит с усвоена сума от ответника, а съд.-счетов.експ.се счита за
ненужна, доколкото няма оспорване за размер на дължими суми.
Моли за отхвърляне на исковете изцяло. Претендира присъждане на разноски за
адв.възнаграждение определено от съда, доколкото се оказва безплатна правна помощ.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се явява
представител. С подадени преди о.с.з. 2бр.молби с вх.№ 346538/23.10.2025г. и с вх.№
374878/14.11.2025г., приети по делото от съда, се иска гледане на производството в
отсъствие на ищец и са представени допълнителни писмени доказателства, предявените
искове се поддържат и се моли съдът да ги уважи, като се присъдят и разноските сторени по
делото, за двете части на производството.
В о.с.з. ответникът е редовно призован и се представлява от назначения адвокат, който
предоставя безплатна правна помощ по реда на чл.94-95 ГПК. Поддържа се отговора на
исковата молба/ОИМ/ и се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно
правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
2
Договор за потребителски кредит/ДПК/ № 607679/17.12.2021г. към искане № 596056, ведно с
Погасителен план и Стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 300лв., с
погасителна седмична вноска от 24,35лв., за общо 14бр.вноски, с падеж на последна на
25.3.2022г./л.6-12/; Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
26.8.2021г. сключен между ищец и ********/л.13/; Потвърждение за извършена цесия по
чл.99 ЗЗД/л.14/; Извлечение от Приложение № 1 от 15.8.2022г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.8.2021г.; Пълномощно от ******** за
ищеца да уведоми длъжниците за цесията/л.18/; Уведомително писмо за извършената цесия
до ответник от 24.3.2025г./л.19/; Обратна разписка от 12.9.2022г. с отбелязване
„непотърсена“/л.20/; пълномощно за представител на ищец/л.22/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно по ЧГД№
65861/2024г. по описа на СРС.
С молба с вх.№ 346538/23.10.2025г. подадена от ищец и приета по делото от съда, са
представени копия на пълномощно, пълен текст на Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 26.8.2021г. сключен между ищец и ******** /л.98-111/.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ-л.112-114/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата
не е оспорена от страните, се установява, че дължимото от ответника по ДПК е в размер на
277,99 лева за главница, 110,79лв. за лихва за забава в период 8.1.2022г.-8.4.2025г., 18,95лв.
за договорна лихва върху сумата от 300лв. От заключението се установява също, че в деня на
сключване на ДПК 17.12.2021г. е отразено плащане по кредита в размер на 60лв., като с тях
са погасени 22,01лв. главница(която е била дължима към 2-ра вноска по Погасителен план с
падеж 31.12.2021г.), 4,68лв. за договорна лихва и 33,31лв. за неустойка (която по
Погасителен план е дължимата за 1-ва и 2-ра вноска с падежи съответно на 24.12.2021г. и
31.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по реда на чл.414 ГПК.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които ищецът е изправна страна по придобити вземания срещу
ответник, на който цедента в изпълнение на задължението си за реално доставяне на
парична сума по договор за потребителски кредит/ДПК/, стойността на получената сума,
реалното предаване на сумата на ответник, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните лихви, както и придобиване на вземането по силата на Договор
за цесия. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-
горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане на претендираните суми, т.е. погасяване на вземане чрез
3
плащане.
В разглеждания случай не се оспорва наличието на валидни облигационни отношения.
Прави се възражение за липса на реална цесия, т.е. прехвърляне на вземане, но това е
оборено от събраните по делото писмени доказателства, доколкото в Приложение № 1 от
15.08.2022г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
26.08.2021г. изрично е посочено името на ответника с дължима главница от 277,99лв./л.16/.
Освен това за цесията ответника е уведомен с подаване на заявление по чл.410 ГПК пред
съда по ЧГД№ 65861/2024г. по опис на СРС, като с подаденото възражение по чл.414 ГПК
същата не е оспорена, и най-накрая за валидната цесия ответника е уведомен с подаване на
ИМ пред съда по настоящото ГД№ 20393/2025г., с което възражението за липса на цесия е
видно, че е неоснователно.
Следователно иска за главница се явява доказан по основание.
От чл.3, ал.1, т.5 на ДПК№ 607679/17.12.2021г. е видно, че ГПР е 49,69%, а в чл.3, ал.2
от ДПК е посочено, че в ГПР се вкл.само възнаградителната лихва. Следователно
неустойката посочена в погасителния план не е включена и по този начин се установява, че
ГПК е повече от 49,69% ако неустойката се включи в него. От друга страна в чл.4, ал.1 от
ДПК е посочено, че ответникът потвърждава с подписване на ДПК, че е получила сумата от
300лв. в брой, като ДПК служи като разписка за това получаване. Обаче в същия ден на
подписване на ДПК на 17.12.2021г. е отразено частично плащане, т.е. връщане на 60лв.,
което води до извод, че ответникът не е получил 300лв., а реално 240лв., а от друга страна
отразеното в клаузите на ДПК, че е разписка за получена сума от 300лв. не е вярно
отразяване. От изложеното до тук съдът установява, че клаузите на ДПК по отношение на
невярно отразен ГПР, защото не е включена неустойката, и клаузата за това, че ДПК е един
вид разписка за получена сума в брой от ответника от 300лв. са нищожни, като нарушават
императивната правна норма на чл.10, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/. Така съгласно чл.22 ЗПК процесния ДПК е недействителен и
следва да се върне само чистата стойност по кредита съгласно чл.23 ЗПК, като не се дължи
лихва или други разходи по кредита.
От приетото заключение на ССЕ се установява, че още при сключване на ДПК са
удържани 60лв., т.е. получената сума от ответникът е 240лв. и това е сумата на остатъка от
дължимата по кредита главница съгласно чл.23 ЗПК.
От всичко изложено до тук съдът достига до извод, че единствено основателен се явява
иска за главница в размер на 240лв., а останалите предявени искове следва да се отхвърлят,
включително и за разликата над уважената главница до предявените 277,99лв. Частично
следва да се уважи само сумата 240лв.
Следва да се присъди предявената законна лихва върху главницата от 240лв. за период
от 31.10.2024г. - дата на подаване на заявление в съда до изплащане на вземането.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, с оглед частичното уважаване на претенциите на ищеца,
4
право на разноски имат и двете страни.
Ответникът не е сторил разноски по делото, защото му е предоставена безплатна
правна помощ по чл.94-95 ГПК.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 525 лева за исковата част, от които
доплатена ДТ-25лв., депозит за ССЕ-400лв. и юр.к.възн.-100лв.(определено от съда,
доколкото в списъка липсват посочени суми), а за заповедното разноските са 75лв., от които
25лв. за ДТ и 50лв. за юр.к.възн., така обща сума на разноските е 600 лева. Съразмерно с
уважена част от искове ответникът следва да заплати сумата 371,37лв. разноски в полза на
ищец.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК към молба с вх.№
374878/14.11.2025г./л.122/, която е приета по делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец *******, ЕИК ******, с
******, офис сграда ****, и ответник К. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес ******
(********) ***** чрез адвокат ******, че ответникът дължи на ищеца, следните суми -
240,00 лева/лв./, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
607679/17.12.2021г., сключен между ответника и „*********, ведно със законна лихва за
период от 31.10.2024г. / дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането,
като сумите са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от 15.08.2022г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 35618/12.11.2024г. по заповедно по ЧГД №
65861/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1,
т.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за сумата над 240,00 лева до
пълния предявен размер от 277,99 лева за главница, и за сумата от 14,21 лв., представляваща
договорна лихва за период от 24.12.2021г. до 25.03.2022г., и сумата от 95,55 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 25.12.2021г. до 31.10.2024г.
ОСЪЖДА К. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес ****** (********) ***** чрез
адвокат ******, да заплати на *******, ЕИК ******, с ******, офис сграда ****, сумата от
общо 371,37 лева съдебно-деловодни разноски за исковото и за заповедното производство
по ЧГД № 65861/2025г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, сторени от ищец,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните – ищеца и адвоката на
ответника, със съобщение!
ПРЕПИС от решението да се изпрати със съобщение на отв. К. Г. И., за връчване
чрез Началник на Затвора в ******, като Съдът уведомява ответника, че адвокат
Атанасова ползва тел.********** и е с посочен по-горе съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6