№ 83768
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20251110116383 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********** против длъжника Л. П. М., ЕГН
**********, за суми, в т.ч.: сумата от 90,08 лв. – бързо разглеждане; - сумата от 135,16
лв. – динамично плащане; - сумата от 60,00 лв., представляваща разходи за събиране
на просрочени задължения.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да
се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит,
с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. По тази причина
вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на
безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното
производно.
Съдът намира, че клаузите от Договора за потребителски кредит, на които се
позовава заявителят, относно задължението на заемателя да заплати на заемодателя
1
възнаграждение за по клаузи „динамично плащане“ и „бързо разглеждане„ са
нищожни, защото тези вземания не представляват такси или комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, каквито кредиторът съгласно чл.10а ЗПК
има правото да договаря с потребителя, а са още една договорна лихва и обезщетение
за забавеното изпълнение на задължението за заплащане в срок на погасителните
вноски, на каквито съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът няма право.
По отношение претендираното вземане за разходи в размер на 60,00 лв., за
събиране на просрочени вземания, съдът намира, че по своята правна същност то също
представлява обезщетение за вреди от забава на длъжника и претенцията за него
противоречи на императивната норма на чл.33, ал.1 ЗПК.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските,
съобразно претендираните такива, а именно за разликата над 16,75 лева - заплатена
държавна такса и за разликата над 33,50 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: ********** срещу Л. П. М., ЕГН **********,
в частта за сумата от 90,08 лв. – бързо разглеждане; - сумата от 135,16 лв. – динамично
плащане; - сумата от 60,00 лв., представляваща разходи за събиране на просрочени
задължения, по Договор за кредит от 16.10.2024г., както и за разноски за разликата над
16,75 лева до 25,00 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 33,50 лева до
50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2