Р Е Ш Е Н И Е
№ 260144
гр.Пловдив, 28.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, Втори наказателен състав в публично заседание на осми януари, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3821 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0438-000665 от 14.06.2020г.
издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив с което на T.Н.роден на ***г. в Л., с СУ МПС № *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания Глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител адв.М.П. обжалва
издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и допуснати процесуални
нарушения при издаването му. В жалбата се излагат основания по същество на
искането за отмяна на издаденото НП, а именно не ползване на преводач при
нарушител чужденец, който не владее българския език.
Жалбоподателят, редовно призован
чрез процесуален представител, в съдебно заседание се представлява от адв.М.П.
който поддържа жалбата с искане за отмяна на НП. Не представя нови
доказателства и не прави доказателствени искания. В пледоарията си представи
доводи по същество на искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на
разноски.
Административнонаказващия орган
редовно уведомени, не изпращат представител. Представено е молба становище с
която се счита че жалбата е неоснователна, както и се прави искане да се
потвърди НП. Представят и доводи по същество на искането. Направено е
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е ДОПИСТУМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 14.06.2020г. в 03 РУ Пловдив
бил заведен жалбоподателя T.Н.да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Била извършена проверка
от свидетел Б.Д., полицейски служител, с правомощия да извършва такива проверки
и да съставя актове при установени нарушения по ЗДвП. Използвано е било
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с
фабр.№ ARDM 0246 който отчел положителен
резултат 0,70 промила на хиляда, концентрация на алкохол в издишвания от
жалбоподателя въздух. От свидетел Д. е бил съставен против жалбоподателя АУАН
серия АА бл. № 939584 за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът
не е подписан от жалбоподателя удостоверено с подпис на свидетел
индивидуализиран с три имена и адрес. Издаден бил и талон за медицинско
изследване № 074526. На датата посочена
в талона и в съответния час, жалбоподателя бил отведен от 03 РУ Пловдив до
УМБАЛ – Пловдив където, в издаден амбулаторен лист е вписано че е отказал да
даде кръвна проба.
Съставения АУАН е подписан от
актосъставителят, двамата свидетели присъствали при негово съставяне и
свидетеля на отказа на жалбоподателя да подпише акта и да получи препис от
него. На основание
констатациите в акта, на 14.06.2020г. е
издадено и атакуваното НП, което е връчено на 16.06.2020г. на
жалбоподателя. Поради не съгласие с
проведената административнонаказателна процедура, в срок, чрез АНО е
обжалвано издаденото НП пред РС Пловдив.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Б.И.Д. изложи факти и обстоятелства идентични с отразените в акта съставен от него.
Свидетелят посочи, че е обяснил съдържанието на акта и нарушението на
български език, който нарушителят е разбирал. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелят тъй като същите са логични,
последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон. На основание събраните и приложени по делото доказателства
съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както
при съставянето на АУАН така и при издаването на НП. Актосъставителят и АНО са
съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84
от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице -
чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че
владее говоримо и писмено български език. Съгласно посочените правни норми
актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на
административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е
разбрал съдържанието на предявения му акт. Процесът по установяване на
административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се
осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на
Р.България. Наличието на затруднения в администрацията, независимо от
причините, не може да се преценява във вреда на санкционирания. В
чл.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ се определят
общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване
на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси
на гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на
български език. Съгласно ал.2 на чл 21 от НПК, „Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния
си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач“.
Предявяването на акта е, за да
се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка
за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е
привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е
привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите,
опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна
на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че Съдът приема за
недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена
компетентност, както и от лице, което участва в производството в друго качество
в производството – актосъставител, връчител, свидетел, административно-наказващ
орган. Предвид
гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в
производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН
на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния
език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта
лицето следвало да запише, че е бил
осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да
положи подписа си.
По същия начин, с превод,
осигурен от заклет преводач, назначен от Наказващия орган, следва да се връчи и
Наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да
запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение
се наказва. Тъй като законът не
съдържа изискване относно формата на превода - устна или писмена, следва да се
приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач, извършващ
превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи
ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същите на
съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде
извършен от заклет преводач: за АУАН - назначен от контролните органи, а за НП - назначен от
наказващия орган. Обстоятелството
дали лицето владее български език следва да се установи от контролните органи при личния контакт с
нарушителя. При връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от
които да се установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е
обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако лицето заяви, че
владее български и контролния орган се убеди в това,
следва да запише тази констатация в АУАН.
Тъй като посочените действия
осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били
осъществени от контролния орган – актосъставителя, нито от АНО съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е
от категорията на съществените. Тое такова, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй
като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната
действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата срещу които ще се
защитава. На следващо място, същото е неотстранимо в настоящото производство,
поради което съдът намира че следва обжалваното НП да бъде отменено изцяло без
да се разглежда делото по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор
за правна защита в които е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 530 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на
договора. По делото е направено възражение за прекомерност, а
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ,
бр.94 от 2019г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че действително
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, спорът се е съсредоточил само върху приложението
на закона, а не и върху фактите. Също така съдът установи, че платеното
възнаграждение е в размер на над минимално определения съгласно Тарифата на
адвокатските възнаграждения. Предвид на това, адвокатското възнаграждение
следва да бъде платено в минимално определения. По мнение на настоящия състав
този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за
правна защита и от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения която предвижда минимален размер от 300 лв. Доколкото се
прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя направените в настоящото производство
разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
20-0438-000665 от 4.06.2020г. издадено
от ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
03 Пловдив с което на T.Н.роден на ***г.
в Л., с СУ МПС № *** на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания Глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив,
представлявано от директора – старши комисар Й.Д.Р.да заплати на T.Н.роден на ***г. в Л., с СУ МПС № *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен
съд гр.Пловдив.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалване пред Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от
страните, в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
В.И.