Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12646 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 398537 от 02.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 56420/2017 г., по описа на СРС, IІІ ГО, 140 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Д.М., Д.М.Д., Т.М.Д.,
А.М.Д., М.М.Д. и В.М.Д. искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, че същите дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД, сумата от общо 341, 81
лв., представляваща стойност на топлинна енергия и дялово разпределение за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „********,
аб. № 357918, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.05.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до
окончателното плащане, като М.Д.М. дължи 5/16 от посочената сума, Д.М.Д. и Т.М.Д.
– по 4/16, а А.М.Д., М.М.Д. и В.М.Д. – по 1/16, както
и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – сумата от общо 42, 56 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2015 г. – 03.05.2017г.,
като М.Д.М. дължи 5/16 от посочената сума, Д.М.Д. и Т.М.Д. – по 4/16, а А.М.Д.,
М.М.Д. и В.М.Д. – по 1/16. Отхвърлени са исковете за
главница над уважения до пълния предявен размер от 356, 08 лв., както и за
мораторна лихва над уважения до пълния предявен размер от 46, 62 лв.
Ответниците са осъдени да заплатят разделно на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 916, 34 лв., представляваща сторени в исковото и
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, както
следва: М.Д.М. – 5/16 части, Д.М.Д. и Т.М.Д. – по 4/16 части, а А.М.Д., М.М.Д. и В.М.Д. – по 1/16 . Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕАД.
Срещу така
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника М.Д.М., в
частта, с която са уважени предявените спрямо него искове. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение с ищеца при Общи условия за доставка на топлинна
енергия. Твърди, че процесният имот се намира на
последен етаж, с външни стени и през него не преминава топлопровод. Същият се
отоплява с електрическо подово отопление и маслени радиатори, като липсват
измервателни уреди. Счита разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ за
противоконституционна, предвид обстоятелството, че се прилага спрямо
собственици, които нямат подписан договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия. Моли съда да отмени решението в обжалвана част и да постанови друго, с
което да отхвърли предявените срещу него искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 16.07.2020 г. моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Третото лице –
помагач на ищеца – „Т.С.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу ответника М.Д.М., както
и в частта спрямо останалите ответници, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците
М.Д.М., С.К.М., Д.М.Д. и Ф./понастоящем Т./ и М.Д. са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ по отношение на топлоснабден имот – апартамент 10, находящ
се гр. София, общ. Лозенец, ул. „*******вх. А, с абонатен № 357918, като му
дължат разделно сумата от общо 402,70 лв., от която 300, 70 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., заедно
със законната лихва за забава от 15.09.2015 г. до 03.05.2017г. в размер на
35, 98 лв., както и сума за предоставена услуга
дялово разпределение, от която 55, 38 лв. – главница и 10, 64 лв. –лихва, ведно със законната
лихва от 31.05.2017 г. върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, при следните квоти: по 1/4 за всеки от ответниците, а именно: по
100, 68 лв., от които: по 75, 18 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., заедно със законната лихва за
забава от 15.09.2015 г. до 03.05.2017г. в размер на по 8, 99 лв., както и сума
за предоставена услуга дялово разпределение, от която по 13, 58 лв. –
главница и по 2, 66 лв. – лихва. Във
връзка с подадено на 31.05.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 35237/2017 г. на
СРС, 140 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражение.
Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва от 31.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, с
които оспорват предявените искове. Ответникът М.Д.М. твърди, че между него и
ищеца липсва договор за предоставяне на топлинна енергия, поради което не дължи
заплащане на такава. Поддържа, че не е доставяно твърдяното от него количество
топлинна енергия. Не отрича, че преди време е имал сключен договор с топлопреносното дружество, но същият е действал до
16.01.2004 г. Твърди, че в процесния апартамент няма
радиатори, топлопроводи и уреди за измерване на топлинната енергия. Моли съда да
отхвърли предявените спрямо него искове.
На 31.05.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Д.М., С.К.М., Д.М.Д. и Ф.М.Д. за
сумата от 356, 08 лв. - главница, както и 46, 62 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2015 г. – 03.05.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия през периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Лозенец,
ул. „********, аб. № 357918. Дължимите суми за
доставена, но незаплатена топлинна енергия са 300, 70лв. – главница и 35, 98 –
лихва, а за дялово разпределение – 55, 38 лв. – главница и 10, 64 лихва. В т.13
е посочено, че сумата се претендира в условията на разделност – по 1/4 от всеки
от длъжниците.
След извършена служебна справка в НБД „Население“ СРС е установил, че
ответницата Ф.М.Д. е променила личното си име на Т.М.Д..
С разпореждане от 07.06.2017 г. по ч. гр. д. № 35237/2017 г. по описа на
СРС, 140 състав, съдът постановил исканата заповед за изпълнение, като е
разпоредил длъжниците М.Д.М., С.К.М., Д.М.Д. и Т.М.Д.
да заплатят разделно на кредитора сумата от 356, 08 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно
със законна лихва от 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
46, 62 лв. за периода 15.09.2015 г. –03.05.2017 г. и 75 лв.- разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна
такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт. Сумите са разпределени при
равни квоти, от по 1/4 за всеки от един от длъжниците, а именно: по 89, 02 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законна лихва от 31.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на по 11,
66 лв. за периода 15.09.2015 г. –03.05.2017 г. и по 18, 75 лв. разноски по
делото, от които: по 6, 25 лв. държавна такса и по 12, 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, включително от М.Д.М., с които оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от
ведомствения фонд на Министерство на отбраната от 14.10.2003 г., въз основа на
заповед № ЗС – 342/06.06.2003 г. на министърът на
отбраната се продава на М.Д.М., С.К.М., Д.М.Д. и Ф.М.Д. следния недвижим имот –
частна държавна собственост от ведомствения жилищен фонд на МО: жилище –
апартамент 10, находящо се в гр. София, ул. „********ет.6, построено върху
държавна земя, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ 92, 70 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 10, с полезна
площ 8,18 кв.м., заедно с 3,459 % ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя.
Представена е молба подадена от „Банка ДСК“ до Служба по вписванията от
м. 08.2013 г. за вписването на законна ипотека в полза на банката върху процесния
апартамент № 10 като обезпечение за изплащането на отпуснат кредит за покупката
му на М.Д.М., С.К.М., Д.М.Д. и Ф.М.Д..
Съгласно препис – извлечение от акт за смърт и съобщение за смърт,
ответницата С.К.М. е починала на 13.02.2018 г..
Въз основа на служебно изискана справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба 14/18.11.2009 г., с разпореждане от 28.02.2018 г., СРС е конституирал
на основание чл.227 ГПК законните наследници на починалата в хода на висящия
процес страна, а именно: М.Д.М., А.М.Д., М.М.Д. и В.М.Д..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“,
ул. „********от 12.12.2001 г., етажните собственици
са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 06.01.2002 г. е сключен договор № 1931 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, кв. Лозенец, ул. „********, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. М.Т. по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че за процесния период абонатната станция на сградата – етажна
собственост е нова, автоматична, с пластинчати
топлообменници, монтирана през 2007 г. Общият топломер се отчита по електронен
път в 00.00 часа на първо число на
месеца чрез електронно устройство. Същият е преминал изискуемите метеорологични
проверки на 12.02.2013 г. и 10.02.2015 г. Технологичните разходи са изчислени
със специализиран софтуер. От отчетеното количество са приспаднати
технологичните разходи за сметка на доставчика на топлинната енергия, като
чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите е разпределено
между тях за отопление на имотите, сградна инсталация, общи части и битово
горещо водоснабдяване. Дяловото разпределение за процесния период е извършено
съгласно нормативните изисквания от фирмата за дялово разпределение. В главните
отчети и изравнителните сметки е отчетено, че в процесния имот радиаторите са
демонтирани. С оглед на това абонатът заплаща само топлинната енергия отдадена
от сградната инсталация, разпределена от фирмата за дялово разпределение между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. В имота са установени 3 броя водомери за топла вода, като такава не е ползвана
през процесния период. Въпреки, че за периода 2014/2015 г. абонатът не е осигурил
достъп до имота не му е начислена служебна топлинна енергия. Стойността на
дължимата сума за топлинна енергия по данни на фирмата за дялово разпределение за
процесния период възлиза на 300, 71 лв., като в тази сума не са включени
предишни неплатени и просрочени суми и лихви за тях.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Л.Б.. От експертното заключение се установява, че няма данни за
извършени плащания от страна на отразената като дължима цена на топлинна
енергия за исковия период. Отразен е общ
размер на непогасените задължения за процесния период
от 341, 80 лв., от които: 300, 70 лв. – стойност на топлинна енергия и 41, 10
лв. – сума за дялово разпределение на топлинна енергия. В информационната
система на ищеца е отразена и сума за възстановяване от изравнителни сметки в
края на процесния период в размер на 7, 80 лв. Размерът на обезщетението за
забавено плащане върху дължимите суми до 03.05.2017 г., при съобразяване на
действалите в съответните периоди общи условия на топлофикационното дружество възлиза
на 42, 56 лв., от които: 35, 88 лв. – лихва върху стойността на топлинната
енергия и 6, 69 лв. – лихва върху стойността на дяловото разпределение. За
процесния период общият размер на непогасените главници и лихви възлиза на 384, 36 лв., от които: 336, 58 лв.
- за топлинна енергия и 47, 79 лв. - за дялово разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1,
т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на
чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото договор за
продажба на държавен недвижим имот от ведомствения фонд на Министерство на
отбраната от 14.10.2003 г., обсъден по - горе, се установи, че М.Д.М. се
легитимира като собственик на ¼ ид. ч. от процесния недвижим имот. Страните не спорят, че
притежаваният от него дял в съсобствеността след наследяване от починалата в
хода на процеса негова съпруга С.К.М., възлиза на 5/16 ид.
ч., поради което съображения в тази насока не следва да се излагат. След като
жалбоподателят е собственик в посочените идеални части на процесния
имот, същият се явява и клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление,
в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая жалбоподателят М.Д.М., както останалите ответници не твърдят и не установяват да са упражнили това
право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което следва да се
приеме, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Това
обуславя неоснователност на доводите на жалбоподателя в тази насока.
По изложените съображения въззвният съд счита, че за исковия период между главните страни в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот –
обстоятелство. Ето защо изводът на решаващия съд в тази насока е обоснован,
формиран в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което
доводите на жалбоподателя относно липсата на валидно правоотношение между
страните през исковия период се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано
уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си
тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение относно потребената от ответниците топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация през процесния период, в съответствие с разпоредбите на
раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение
на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От експертното заключение се установи, че за процесния топлоснабден имот е начислявана само топлинна енергия за сградна инсталация, като нейната стойност е определена
съобразно нормативните изисквания. Жалбоподателят не е ангажирал пред първата и
въззивната инстанция доказателства, които да
опровергаят изводите на вещото лице относно доставените количества топлинна
енергия до процесния имот през исковия период, поради
което доводите в тази насока същото се явяват недоказани.
Във въззивната жалба не са релевирани
оплаквания във връзка със стойността на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот и стойността на услугата дялово разпределение,
поради което този въпрос е извън пределите на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.266, ал.1 ГПК. С
оглед на това не следва да се излагат съображения в тази насока. Ето защо
следва да се възприеме определеният от СРС общ размер на топлинна енергия и
дялово разпределение от 341, 81 лв., от която сума жалбоподателят дължи 5/16.
Жалбоподателят не е заявил доводи и относно размера и периода на лихвата
за забава, поради което тези въпроси също са извън предмета на въззивна проверка.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Предвид
обстоятелството, че ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито съдебно
заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че страната не е защитавана от
юрисконсулт във въззивното производство, поради което
не са налице предпоставките начл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398537 от 02.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 56420/2017
г., по описа на СРС, IІІ ГО, 140 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** срещу М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***,
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че М.Д.М., ЕГН **********, дължи разделно
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД, 5/16 части от сумата от 341, 81 (триста четиридесет и един
лева и осемдесет и една стотинки) лв., представляваща стойност на топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „********, аб. № 357918, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.05.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) до погасяването,
както и на основание чл.86 ЗЗД, 5/16
части от сумата от 42, 56 (четиридесет
и два лева и петдесет и шест стотинки) лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2015 г. –
03.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 35237/2017 г. по описа
на СРС, 140 състав.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове срещу М.Д.М. с ЕГН **********, както и в частта спрямо останалите
ответници, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.