Р
Е Ш Е Н И Е
№
260480 / 26.4.2021г.
гр.
Перник, 26.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на петнадесети април, две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6598 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Б.В.В. *** АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 18.10.2012 г. и изпълнителен
лист от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 7173/2012 г. на Районен съд Перник, по силата
на която той е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на
1922,44 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. ведно със законна лихва от 18.10.2012 г., законна лихва за забава
в размер на 426,57 лева за периода 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. Твърди се, че
въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и.д. № ***г. по
описа на ЧСИ I=?=на 12.02.2013 г. Твърди, че с молбата за образуване на
изпълнителното производство на съдебния изпълнител са възложени конкретни
действия по изпълнение. Последващи такива били възложени на 26.02.2015 г. и
03.04.2015 г. Твърди, че следващо действие по изпълнение е възложено на
18.05.2018 г., като в резултат на наложения запор е събрана сума в размер на
1096,71 лева. Допълва, че на 18.04.2019 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поддържа, че и.д. № ***г. по описа на
ЧСИ I=?=е прекратено по силата на закона на 12.02.2015 г. поради изтичане на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а постановлението за прекратяване от 2019 г.
е без правна стойност, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2013г. от
26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че нова давност е
започнала да тече от 12.02.2015 г., тъй като последващите молби и действия по
изпълнение са по вече прекратено производство и не са породили присъщите им
правни последици. Алтернативно излага съображения за начало на нов давностен
период, считано от 26.05.2015 г. и съобразявайки срока на извънредно положение
в страната, счита че погасителната давност е изтекла на 26.08.2020 г., а
последващото изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ I=?=е образувано на
19.10.2020 г.
С оглед на изложеното моли съда да
приеме за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 1922,44 лева за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. ведно
със законна лихва от 18.10.2012 г., законна лихва за забава в размер на 426,57
лева за периода 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и осъди същият да му заплати
неправомерно събраната сума в размер на 1096,71 лева.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за допустими но неоснователни. Поддържа, че
погасителната давност е била прекъсвана многократно в рамките на образуваните
изпълнителни дела. Намира, че вземането, удостоверено във влязлата в сила
заповед за изпълнение се погасява с обща пет годишна давност като прави
разграничение между сроковете по чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Намира, че до при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност е спряла да тече до отмяната му на 26.06.2015 г.с
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на заявените от
ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се
представляват като поддържат така предявения иск и отговор.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Разпоредбата на чл. 439, ал.
1 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по
предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването
му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК). По иска с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД в тежест на ищеца е било да докаже заплащането на
сумата, а ответникът следва пълно и главно да установи основанието за получаването
ѝ.
В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист, което свидетелства за правния му интерес
от предявяване на исковете.
Между страните не е спорно, а от
приобщеното по делото копие от и.д. № ***г. по описа на ЧСИ I=?=се установява,
че то е образувано на 12.03.2013 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр .д.№ 7173/2012 г. на
Районен съд Перник за сумите, посочени в исковата молба.
При въведено възражение/позоваване на
някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла
давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е
бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед
за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие
(арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не
е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни
изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като
преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи
на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о.). В този смисъл е и константната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.; Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ТК.
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
За прекъсването на давността е от значение
влизане в сила на акта подлежащ на принудително изпълнение, исканията за
прилагане на конкретни изпълнителни способи, на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече
от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност. Ето защо за изясняване на спорния предмет
от значение е, от една страна – дали е налице висящо производство по
принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са били предприемани
действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били
предприемани същите.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10
от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива
практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До
постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о.
на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото
тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
От
приложената по делото заповед за изпълнение, издадена по ч. гр .д.№ 7173/2012
г. на Районен съд Перник се установи, че срещу Б. В.В. е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба. Установи се
също, че изпълнителния лист е издаден на 01.04.2013 г. (понеделник), поради
което заповедта е влязла в сила най – късно на 29.03.2013 г. (петък), при липса
на обективни данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.
Видно
от копието на ИД № ***г. по описа на ЧСИ
С.Б., същото е образувано по молба от 12.02.2013 г., като в молбата са
инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи,
следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне давността за
вземането, съгласно чл. 116 ЗЗД.
Със запорно съобщение, връчено на 06.06.2013
г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
На 16.07.2013 г. е постъпило плащане в размер на 171,25 лева от трето задължено
лице. С последващи молби от 26.02.2015 г. отново да направени искания за
прилагане на конкретни изпълнителни способи. С молба от 18.05.2018 г. ответникът
е възложил на съдебния изпълнител налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. Липсват данни за връчване на запорните съобщения, като същите са с
изходящ номер от 18.06.2018 г. В резултат на тези предприети действия на 28.01.2019
г. „Райфайзенбанк България“ АД превежда по сметка на съдебния изпълнител сума в
размер на 545,24 лева, на 01.03.2019 г. сума в размер на 383,81 лева, на
02.04.2019 г. сума в размер на 167,66 лева. С постановление на съдебния
изпълнител от 11.05.2019 г. прекратява изпълнителното дело.
С
молба от 19.10.2020 г. ответникът е сезирал съдебния изпълнител за предприемане
на действия по изпълнение срещу ищеца въз основа на същия изпълнителен лист,
като е образувано изпълнително дело ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Такива са
осъществени с изпращането на 13.11.2020 г. на запорни съобщения до търговски
банки.
При
тези обективни данни и разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсната
с влизането в сила на заповедта за изпълнение, искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, когато той е осъществен, с „предприемането“ на
такъв – арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС,
прилагането на такъв и чрез постъпването на парични суми от трети задължени
лица. Доколкото между всяко едно от изброените действия по изпълнение, водещи
до прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по - дълъг от пет
години, то към датата на постановяване на настоящото решение погасителната
давност не е изтекла.
Този
съд съобрази също приетото в Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г.о., с което се дава отговор по един от въпросите, по които е
допуснато касационното обжалване - при предявяването на отрицателния
установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, поддържано
от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск
със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително
изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение
отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с
чл.117, ал.2 ЗЗД). Ето защо давността следва да се счита прекъсната и на 27.01.2021
г. с подаването на отговор на исковата молба.
Налице
и си съдебна практика, която приема, че възражението на ответника, че вземането
не е погасено спира теченето на
давността по арг. от чл.115, б. „ж” ЗЗД по време на процеса,
но независимо от тези възприятия, към 27.01.2021 г. погасителната давност не е
изтекла.
При правните съображения за прекъсване
на давността, приложимостта на общата 5-годишна и независимо дали с
депозирането на отговор на исковата молба същата се прекъсва или единствено
спира, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователен е и искът за осъждане на ответника за възстанови сумата, събрана
в рамките на изпълнителното производство. Това действие е последица от
наличието на право на принудително изпълнение.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
е да заплати сторените от ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Такива са доказани в общ размер на 58,00 лева за заплатени такси, като се
претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 158,00 лева в полза на
ответника.
В светлината на гореизложеното
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от Б.В.В.,
ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) за сума в размер на 1922,44 лева за доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. ведно със законна лихва от
18.10.2012 г., законна лихва за забава в размер на 426,57 лева за периода
30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1096,71 лева,
за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 7173/2012 г.
на Районен съд Перник като неоснователни поради неизтичане на законоустановения
давностен срок.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.В.В. ***3012360
сума в размер на 158,00лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________