Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар М.Ружина, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2691 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от чуждестранно
юридическо лице „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, със седалище в Париж,
Франция, против М.Б.З. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.10.2016
г. сключил с ответника М.Б.З. договор за потребителски заем № EMLN – 14037224/28.10.2016 г., съгласно който предоставил
кредит на ответника в размер в
размер на 55 000 лв. срещу поето задължение от него да върне заема
при условията на договора. Ответникът
следвало да погаси кредита на 84 месечни вноски, всяка по 830.09 лв.,
които включвали изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите -
7.75% и годишния лихвен процент - 6.87%, посочени в договора. Длъжникът преустановил плащането на погасителните вноски
на 28.10.2016 г., като преди тази дата били
погасени 17 месечни вноски. Съгласно чл. 5 от договора,
вземането на кредитора ставало изискуемо
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната
месечни вноска. В настоящия случай кредитът станал предсрочно изискуем на 20.06.2018г. и ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 55 616.03 лв., представляващи оставащите 67 броя
погасителни вноски към 20.06.2018 г., от които 46 332.56 лв. – главница и 9269.00 лв. - възнаградителна лихва за
периода 20.05.2018 г. до 20.11.2023 г. Ищецът твърди, че исковата молба представлява волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и с връчването й ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост. Поддържа, че
ответникът дължи и сумата от 11 694.08
лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта на
кредита - 20.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 28.01.2021 г.
При така изложените твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 67 295.64 лв., от която 46 332.56лв./главница/, 9269 лв./ възнаградителна
лихва за периода от 20.05.2018г. до 20.11.2023 г./ и 11 694.08 лв./мораторна
лихва за периода 20.06.2018 г. до 28.01.2021 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата наподаване на исковата молба
/28.01.2021 г./ до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез своя
особен представител, оспорва исковете. Оспорва да е сключен договор за кредит –
оспорва подписа и почерка за кредитополучател в представения договор. Счита, че
липсата на подпис на кредитополучателя сочи на нищожност на договора, поради
липса на съгласие. Оспорва договора като нищожен, поради противоречие със
закона, добрите нрави и поради наличие на неравноправни клаузи. Счита, че
договорът противоречи на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, а така също липсват
доказателства за изпълнение на задължението на банката по чл. 6 от ЗПК, а
именно да предостави по подходящ начин разяснения на потребителя, позволяващи
на кредитополучателя да прецени доколко предлаганият договор за кредит
съответства на неговите потребности и финансово състояние, чрез разясняване на основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат
върху потребителя, в т.ч. последиците, в случай на просрочени плащания от
страна на потребителя. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 143, ал. 2 т. 19
от ЗЗП, както и липсват реквизитите, изискуеми по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
липсват съществени за потребителския кредит
условия, а именно не са
посочени всички разходи, формиращи годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, изчислени по начина, указан в приложение № 1 към закона.
В договора е посочено, че ГПР е определен към момента на сключване на договора,
но не е посочена общата сума, дължима от потребителя, и начинът, по който е
образуван ГПР. Поддържа, че непредоставянето на информацията по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК означава, че страните по договора не са постигнали съгласие по
тези съществени елементи от договора. При това положение следва да се приложи
чл. 22 от ЗПК, като се приеме, че договорът за кредит между ищеца и М.З. е
недействителен. Ако съдът приеме, че договорът е недействителен, следва да се
приложи императивната норма на чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят да бъде
осъден да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други
разходи. Твърди, че договорът не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12
от ЗПК, според който погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи. В процесния случай са
посочени само броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение
на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.
При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои
вземания са отнесени направените от ответника плащания. Ответникът оспорва да е
получил договорения кредит. Оспорва кредитът да е предсрочно изискуем. Твърди,
че, съобразно Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Поддържа, че дори и да е настъпила изискуемост на кредита, недължими са лихвите
и разноските преди констатираната изискуемост. Оспорва размера на исковете.
Поддържа, че, при постъпване на частични плащания, неправилно банката е
погасявала първо лихвите, после разноските и едва накрая главницата. Оспорва
извлечението от погасителния план, подписан от процесуалния представител на
ищеца. Поддържа, че лихвата е прекомерна, уговорена в противоречие с добрите
нрави, поради което клаузата за лихва е нищожна. Счита годишният процент на
разходите за недействителен, противоречащ на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главница
и лихви. Моли съда да отхвърли исковете.
В
първото съдебно заседание по делото, на основание чл.218 от ГПК, по молба на „Ю.Б.“
АД същото е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца. Третото лице помагач изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа
и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 9 от ЗПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете,
трябва да е доказан следният фактически състав: 1/между страните да е сключен договор за потребителски
кредит; 2/ кредитът да е станал предсрочно изискуем — да са настъпили
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и да е връчено на
ответника уведомление, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем; 3/ размерът на задълженията
да е определен, съгласно условията на договора.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По
делото се установи от представения договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
EMLN – 14037224
от 28.10.2016г., че страните са се споразумели ищецът да предостави на
ответника кредит за потребителски цели в размер на 55 000 лв. Договорено е
заплащане на „такса ангажимент“ от кредитополучателя в размер на 1100 лв. Договорен
е лихвен процент от 6.87%. Кредитът е трябвало да бъде върнат чрез плащане на
84 бр. погасителни вноски, всяка по 830.09 лв. Посочено е, че общата стойност
на плащанията по договора е 69 727.56 лв., а годишният процент на разходите е
7.75 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени падежите
на вноските и техният размер.
Спорен въпрос по делото е дали договорът е автентичен в частта,
относно положения от ответника подпис. По искане на представителя на ответника
с определение от 08.01.2024 г. съдът, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, е открил
производство по оспорване на договора в частта, относно положения подпис от
ответника. Указано е на ответника, че е негова доказателствената тежест в това
производство, но същият не ангажира доказателства в тази насока, поради което
съдът прие, че оспорването не бе доказано.
Спорен въпрос по делото е дали договорът е действителен. Ответникът
твърди, че договорът е нищожен, тъй като противоречи на закона, добрите нрави и
поради наличие на неравноправни клаузи. Ответникът сочи противоречие със
следните текстове от закона - чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, неизпълнение на чл.
6 от ЗПК, нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.
Видно от съдържанието на процесния договор се касае
за потребителски паричен кредит, като ответникът има качеството на потребител
по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и спрямо
него е приложима закрилата по Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите.
По спорния въпрос дали договорът е нищожен, поради противоречие
с чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК и неизпълнение на чл.6 от ЗПК:
Съгласно чл. 5,
ал.1 от ЗПК, преди потребителят да
е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя, съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Според алинея втора на същия член, информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.
Съгласно чл.6 от ЗПК, кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя подходящи разяснения на потребителите, позволяващи им да
преценят доколко предлаганият договор за кредит съответства на техните
потребности и финансово състояние, и разяснява преддоговорната информация
по чл. 5, която трябва да бъде предоставена, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху
потребителите, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на
потребителя.
Информацията по чл.5 и чл.6 от ЗПК е
преддоговорна информация, която трябва да бъде предоставена на потребителя. По
делото не бяха ангажирани доказателства от ищеца да е предоставил стандартен
европейски формуляр с информацията по чл.5, ал.1 от ЗПК на ответника преди подписването
на договора. Неизпълнението на преддоговорни задължения на кредитора по чл.5 и
чл.6 от ЗПК обаче не е самостоятелно основание, което да обоснове недействителност на договора за
кредит, а се преценява при тълкуване на действителната воля на страните при
сключването на договора. То не е предвидено и сред основанията по чл.22 от ЗПК
за обявяване на договора за недействителен.
Основателни са обаче възраженията на ответника за
недействителност на договора, поради допуснати нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК и чл. 143, ал. 2, т.19 от ЗЗП.
Договорът за потребителски
кредит трябва да отговаря на изискванията на чл.10-12 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на
кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита; годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски(т. 11) .
Съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа ГПР/годишния процент на разходите по кредита/ и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Видно от процесния договор в него е посочен ГПР във
фиксиран размер – 7.75%, но не е указано кои са конкретните разходи, които са
били взети предвид при определяне на този размер. В договора е посочено, че
ответникът дължи „такса ангажимент“ от 1100 лв., която се заплаща при усвояване
на кредита и която е включена в месечната погасителна вноска/чл.2 и чл.3 от раздел
„Условия по договора“/. Съгласно чл.3 от договора, тази такса е определна като
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
заема, заедно с добавката за възнаградителна лихва, представляваща печалба на
дружеството, но не е ясно дали кредиторът я е включил при изичсляване на
годишния процент на разходите, нито какви други такси и разходи е включил.
Освен неяснотата относно компонентите, включени при изчисляване
на годишния процент на разходите, по делото се установи, че в нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, кредиторът невярно е посочил и общата дължима сума по кредита.
Съгласно параграф 1, т.2 от ДР
на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ е сбор от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В
конкретния случай в договора за кредит е посочена „обща стойност на плащанията“ от 69727.56 лв.,
но тя включва само погасителните вноски – 84 х 830.09 лв., но не и
стойността на общите разходи по кредита.
Непосочването
в общата сума, дължима от потребителя, на разходите по кредита, които включват лихвите,
такси по кредита, други преки или косвени разходи, свързани с него, е довело до
неправилно определяне на ГПР, тъй като тези компоненти се отразяват във
формулата при определяне стойността на ГПР, който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Като
не е включил в общата стойност на плащанията по кредита разходите, дължими от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, са нищожни
клаузите от договора, в които са посочени общата сума за погасяване на кредита и
годишния процент на разходите, а това са съществени клаузи от договора. По този
начин кредиторът е въвел в заблуждение потребителя относно параметрите на
задълженията, които е поел по кредита, и не му е предоставил възможност да прецени действителните икономическите последици от сключването на договора,
което представлява нарушение и на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Съгласно
чл. 22 от
ЗПК при нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
ВКС
в своята практика приема, че, при
установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по
предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на
дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на основание чл.23 от ЗПК, дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането
за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно
основание по чл. 55 ЗЗД. В този смисъл са
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, решение № 50174/26.10.2022
г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. №
1023/2020 г. на ВКС.
По
делото се установи от основното заключение на счетоводната експертиза, което
съдът кредитира в частта на отговора по задача първа, че ответникът е усвоил на 28.10.2016 г. по договора за кредит сума от
53 900 лв. Договорът е сключен за 55 000 лв., но преведената по
сметка на потребителя сума е намалена с 1 100 лв., представляваща платена „такса ангажимент“.
Съдът кредитира само като изчисления и
констатации, не и като крайни изводи, основното заключение в останалата част и
допълнителното заключение, тъй като вещото лице е определило размера на
главницата и на дължимите договорна и мораторна лихва, ако
договорът бе действителен, а съдът прие по делото, че договорът е
недействителен, на основание чл.22 от ЗПК.
От
приложение № 1 към основното заключение, колона 9 се установява, че ответникът
е направил плащания по договора за кредит в размер обкщо на 14 126 лв. Тази
сума следва да бъде приспадната от общия размер на усвоения кредит от 53 900
лв., при което остава неизплатен остатък от 39 774 лв. /53 900 лв. – 14126 лв./,
до който размер искът за главницата следва да бъде уважен, а в останалата част,
до пълния предявен размер от 46 332.56 лв. следва да бъде отхвърлен.
Поради
недействителност на договора за кредит, ответникът не дължи заплащането на
договорна лихва, нито на мораторна лихва за неизпълнение на просрочено
задължение по договора, поради което тези два иска подлежат на отхвърляне.
Следва да се посочи, че с определението за насрочване на делото от 08.01.2024
г. съдът е оставил без движение иска за мораторна лихва за уточняване на главницата,
върху която е начислена лихвата, но от исковата молба е видно, че мораторната лихва се претендира
върху целия размер на предсрочно изискуемия кредит, поради което съдът не е
прекратил производството по делото по този иск, но същият е неоснователен, с
оглед на гореизложените мотиви.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 3156.52 лв., съразмерно на уважената
част от исковете. При определяне на разноските съдът съобрази представените от
ищеца списъци на разноски, които включват 2691.82 лв. за заплатена държавна
такса, 2548.87 лв. за особен представител и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Б.З., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:*** – за особения представител адв. М.Я., да
заплати на чуждестранно юридическо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
Акционерно дружество, със седалище и адрес на
управление:***, вписано в Търговския и фирмен регистър на Търговския съд в
гр.Париж под № ********* ТФР Париж, с адрес за призоваване: гр.София,
ж.к.„Младост 4“, „Бизнес парк София, сгр.14, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. - клон България, на основание чл.23 от ЗПК, сумата от 39 774 лв., представляваща чистатата
стойност на кредита по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN – 14037224 от
28.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021
г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от чуждестранно юридическо лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ Акционерно дружество,
със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския и фирмен регистър
на Търговския съд в гр.Париж под № ********* ТФР Париж, с адрес за призоваване:
гр.София, ж.к.„Младост 4“, „Бизнес парк София, сгр.14, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. - клон България против
М.Б.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за особения представител
адв. М.Я., искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на главница по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта EMLN – 14037224 от 28.10.2016г. в частта за сумата над 39 774
лв. до 46 332.56 лв., за заплащане на възнаградителна лихва за периода от
20.05.2018 г. до 20.11.2023г. в размер на 9269 лв. и за заплащане на сумата от 11 694.08
лв. - обезщетение за забава за периода 20.06.2018 г. до 28.01.2021 г.
ОСЪЖДА М.Б.З., ЕГН **********, да заплати на чуждестранно
юридическо лице „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ Акционерно дружество, със седалище и адрес на управление:***, вписано в
Търговския и фирмен регистър на Трговския съд в гр.Париж под № ********* ТФР
Париж, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3156.52 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице
– помагач на страната на ищеца - „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.София, район “Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ № 260.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: