№ 436
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211746 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на подадена жалба от „ТЕВИ 07“ ООД, представлявано от
управителя В.Т.В., чрез АД „Л. и партньори“, чрез адв. Кр. А. срещу
електронен фиш (ЕФ) №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) на Агенция „Пътна инфраструктура” (А
„ПИ“), с което на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179,
ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин лева) лв. за извършено
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, по аргумент, че такъв не може да се
издава по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по смисъла на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чл.167а,
ал.4 от ЗДвП не е правна норма с административнопроцесуален характер, а и
до влизане в сила на ЕФ е влязла разпоредба, която предвижда по-
благоприятно третиране, а именно чл.10б, ал.7 от ЗП, съгласно, която при
заплащане на таксата в срок до 14 дни от получаване на уведомление по ал.8,
не се образува административнонаказателно производство, липсвали данни за
издателя на акта, поради което не можела да се направи преценка за неговата
1
компетентност, позовава се на липса на задължителни реквизити в ЕФ,
словесно описание на нарушението, неуточнено изпълнително деяние, не е
издаден по образец, съответстващ на дата на извършване на нарушението, не
са спазени давностните срокове за издаването му, същият не се ползвал с
доказателствена сила, не били посочени идентифициращи данни за
техническото устройство, с което е установено нарушението, за да може да се
установи дали е било изправно към момента на това установяване, респ. дали
е било възможно да бъде манипулирано, нарушаване на принципа за
пропорционалност. Претендират се сторените по делото разноски.
За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител.
Депозирани са писмени становища от процесуален представител на
жалбоподателя, касаещо и развиване на мотиви по същество. С първото се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС.
За органа издал наказателното постановление се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й
без уважение като неоснователна и недоказана и за потвърждаване като
правилен и законосъобразен на процесния електронен фиш. Претендират се
разноски в полза на А „ПИ“ за юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Съгласно приложена справка собственик на пътно превозно средство:
специален автомобил *****, с ДК №***** е „ТЕВИ 07“ ООД, със законен
представител управителя В.Т.В..
Приложена е разписка за маршрутна карта от 07.07.2021 г. за общо разстояние
268, 11 км от ГКПП Видин до София-град за превозно средство , тип
„камион“, 12 т, с ДК № *****.
На 08.07.2021 г., в 17:28 часа е установено нарушение с пътно превозно
средство (ППС) – специален автомобил *****, с ДК №*****, с техническа
допустима максимална маса 19 400, брой оси 2, евро 5, в състав с ремарке, с
общ брой оси 4, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44
000, в община Столична, за движение по път А-6, км 50+427, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
2
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1,
т.2 от ЗП, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването, което е установено с устройство №10181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6, км. 50+427 в община Столична.
Посочено е, че собственика, на който е регистрирано ППС/ползвателят е
ТЕВИ 07“ ООД, със законен представител управителя В.Т.В.. За горното е
съставен електронен фиш №********** от А „ПИ“.
Към ЕФ са приложени статични изображения във вид на снимков
материал, касаещ конкретното ППС с неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата и установеността му на пътното платно към
посочените дата и час.
От наказващия орган е приложен доклад от електронната система,
съдържащ информация за ППС, с ДК №***** и статични изображения във
вид на снимков материал за ППС, с ДК №*****.
Приложено е извлечение от електронна система с данни за СКТ 10182 и
доклад, от които се установява, че приблизително местоположението на км
50+427 от път А-6 „Европа“ е между разклона за Нови Искър и пътен възел
Илиенци и съответства на приблизително км 50+427 от път А-6 „Европа“.
Съгласно карта за местоположението на СКТ 10182 същото е на път А-6,
между II-18 и п. в. „Илиянци“ км 50+027, посока нарастващ км.
Приложено е разрешение за специално ползване на пътищата чрез временно
ползване на части от пътното платно и наземи в обхвата на пътя №РСПП-
407/26.11.2019 г., издадено от началник отдел, дирекция ППИ
Приложен е протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от
15.08.2019 г., касаещ 1018.
Установява се от писмо на ОПУ от 25.07.2022 г., че път А-6 „Европа“ до
момента няма км 50-427.
Съгласно становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ Национално тол управление е, че е дължима сума за сегмент
3
********** – 0, 27 лв., като след извършена проверка е установено, че има
получена маршрутна карта №21070746411006 за ППС, но в нея няма получено
плащане за преминаване през сегмента на рамката, поради което нарушението
е отчетено коректно.
С решение от 21.11.2024 г. на СЕС, VI състав по направено преюдициално
запитване от АС-Хасково по дело №С-61/23 г. е, че чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. относно изискването за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително, ако е предвидена възможност за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна
такса с фиксиран размер.
С решение по протокол №28765/21 г. от 09.09.2021 г. са утвърдени образци
на електронни фишове на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, като със същото е
оправомощен и. д. председател на УС на А „ПИ“ да подпише заповедта. Със
Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на и. д. председател на УС на А „ПИ“ са
утвърдени образците на електронните фишове.
Приложена е история на обработката, от която се установява, че ЕФ е
подписан на 17.02.2023 г.
Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви,
поради което е безпредметно тяхното обсъждане поотделно.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от ЕФ, което е станало на
18.04.2024 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 02.05.2024 г.,
изпратена по куриер на 30.04.2024 г./ и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е основателна,
4
не само по изложените в нея причини, поради следното:
Съдът като взе предвид приложимите правни норми и доказателствата
по делото следва да отчете следното:
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения
доклад, има получена маршрутна карта №21070746411006 за ППС, но в нея
няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката. Извън
предмета на доказване е поради какви обстоятелства такса не е заплатена. Ето
защо се приема от настоящия съдебен състав, че е осъществен съставът на
вмененото нарушение.
Доколкото подведеното под административнонаказателна отговорност
лице е юридическо то се касае за обективна безвиновна отговорност на същото
(чл. 83 ЗАНН). Несъмнено е установено, че дружеството-жалбоподател е
ползвател на процесното ППС.
Но в хода на административнонаказателното производство се установиха
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на
атакувания ЕФ и се изразяват в следното:
На първо място се установи, че дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното ППС, но това обстоятелство не е вписано в атакувания ЕФ. Касае
се за съществено обстоятелство. Административнонаказаващият орган е бил
наясно с този факт, тъй като е разполагал с данни за собственика, но не го е
отразил в издадения ЕФ, а е посочил едновременно собственик/ползвател.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът, респективно, ако в
свидетелството е вписан ползвател, както е в процесния случай, е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
5
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено, че
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от същия, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв,
а ако е юридическо лице собственикът или ползвателя, се налага имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Според чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези
характеристики и за него е важало задължение за заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. В нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е предвидено,
че ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата му се налага имуществена санкция по чл.
6
179, ал. 3б от ЗДвП, която е в размер на 2500 лв.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Настоящият съдебен състав счита, че липсват по делото доказателства,
установяващи по несъмнен начин точното място на извършване на
административното нарушение. Не е налице представена техническата и
нормативна документация, удостоверяваща факта, че се касае за установено
административно нарушение на въведен в експлоатация път А-6 „Европа“,
както се твърди в ЕФ и то точно за посочените километри от същия, предвид
факта, че съгласно писмо на ОПУ-София път А-6 „Европа“ до момента няма
км 50-427, касателно датата му от 25.07.2022 г., което е година след
констатираното нарушение с процесния ЕФ.
Следва да се посочи и че приложените доказателства относно протокол за
установяване годността за приемането на изграждането, доставката и монтажа
на нова стационарна контролна точка касае такава с №1018, а не процесната с
№10182.
Също така в процесния ЕФ не е уточнено за процесното ППС дали е
липсвала валидна маршрутна карта или е липсвала валидна тол декларация за
преминаване, тъй като и двете са посочени в него, а се установи от
доказателствата, че за това ППС е имало маршрутна карта №21070746411006,
но в нея няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката.
Не на последно по важност място следва да се посочи, че към датата на
издаване на ЕФ законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.189ж, ал.1
ЗДвП възможност за издаване на такъв само и единствено за нарушения на
чл.179, ал.3 ЗДвП. В същата не е предвидена такава относно нарушения по
чл.179, ал.3б ЗДвП, поради което ЕФ следва да бъде отменен само на това
основание. Изменението към момента на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП, с която е допълнено, че „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
7
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение“ е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г.,
което води до извод, че не е съществувала възможност за издаването на
електронен фиш, тъй като е липсвала изрична норма за това към момента на
съставянето му.
Предвид което не може да се приеме, че е била дадена законодателна
възможност за издаване на ЕФ, съгласно изложеното в чл. 167а, ал. 4 ЗДвП,
която норма сочи изграждането и поддържането от АПИ на информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. По този начин е и уреденото в
нормата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно съдържанието, на която вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата
на чл.187а, ал.4 ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение
по чл.179, ал.3б ЗДвП, а единствено възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б,
за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без посочване на ЕФ и АУАН
за кое от нарушенията се отнасят.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за
съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, към момента на
издаването му изключва издаването на ЕФ за този вид административни
нарушения. В нарушение на горното административнонаказващият орган е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като го е издал
атакувания ЕФ.
В горния смисъл е и константната практика на АССГ по този вид дела, част
от които са Решение № 3055 от 09.05.2024 г., постановено по кнахд №
1763/2024 г., Решение № 5147 от 15.05.2024 г., постановено по кнахд №
2789/2024 г., Решение № 22964 от 11.11.2024 г., постановено по кнахд
№6954/2024 г. и др.
8
С оглед постановеното решение от 21.11.2024 г. на СЕС, VI състав по
направено преюдициално запитване от АС-Хасково по дело №С-61/23 г. е, че и
предвидената санкция в ЗДвП е в нарушение на изискването за съразмерност,
което е предвидено по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011 г., доколкото е предвидена глоба/ респ. имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително заплащането на
компенсаторната такса е с фиксиран размер.
Също така съдът намира, че от доказателствата, конкретно история на
обработката, се установи, че процесният ЕФ е съставен на 17.02.2023 г. Това се
потвърждава, а именно издаването на ЕФ след установяване на нарушението и
от факта, че заповед за утвърждаване на образец за ЕФ, в какъвто вид е
издаден процесния е станало едва през м. септември 2021 г., след взето
решение на заседание на УС на А „ПИ“ на 09.09.2021 г. и издадена заповед от
13.09.2021 г. от оправомощеното от УС лице – и. д. председател на УС.
Предвид което процесния ЕФ не е бил съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН
и същото съставлява отделно основание за незаконосъобразното протичане на
административнонаказателното производство.
Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
Ето защо съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен като издаден като незаконосъобразен по изложените по-горе
причини.
С оглед крайния съдебен акт, а именно отмяна на процесния ЕФ, при
поискване се дължат разноски за жалбоподателя. В конкретния случай
процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по
делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен. На
9
същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна
защита и съдействие, в размер на 720 лв. с ДДС. Размерът е над предвидения в
чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за
сумата при дела от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. Процесуален представител на жалбоподателя е изготвял жалбата и
становища по делото, което не представлява фактическа и правна сложност,
не се е явявал в съдебни заседания, предвид което следва да бъде уважен
размер от 660 лв. с ДДС, с оглед възражение от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, доколкото сумата която се претендира е
над минимално предвидената за размера на имуществената санкция в
наредбата и уважения размер от 660 лв. с ДДС следва да бъде възложен да се
заплати от наказващия орган, а в останалата му част до пълния предявен
размер следва да се остави без уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с адрес: гр. София,
пл. „Македония“№3, с БУЛСТАТ ********* да заплати на „ТЕВИ 07“ ООД,
със седалище и адрес на управление: с. Мало Бучино, ул. „Пирин“№28, общ.
Столична, с ЕИК *********, представлявано от В.Т.В. за адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния съд сумата в размер на 660
(шестстотин и шестдесет лева) лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски до пълния
предявен размер от 720 лв., като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
10
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11