№ 1555
гр. София, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110131188 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Х. Р. М., ЕГН:
**********, против „********************************** ЕАД, ЕИК:
********************************, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляващо обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, която
сума съставлява част от дължимото обезщетение в размер от 700
/седемстотин/лева над изплатеното от ответника преди завеждане на исковата
молба обезщетение за повреди по лек автомобил марка
*********************** с peг. ************************ във връзка с
ПТП от 23.05.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба е посочено, че на 23.05.2023г в гр. София в
отклонение на бул. ***************************“ по посока бул.
********************** настъпило пътнотранспортно произшествие между
собствения на ищцата лек автомобил марка „*************************"
модел „***************************“ с peг. ************************ и
лек автомобил марка „*************************", модел
„*********************“ с peг. номер ********************************.
Твърди се, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на
лек автомобил марка „*************************", модел
„*********************“ с peг. номер ********************************,
който управлява моторното превозно средство с несъобразена с интензитета
на движението скорост, поради което реализирал ПТП лекия автомобил на
1
ищцата, която намалявала в този момент скоростта, преди пешеходна пътека,
за да пропусне пресичащ по пешеходната пътека пешеходец. Сочи се,
настъпилият удар в задната част на лек автомобил марка
„*************************" модел „***************************“ с peг.
************************ става причина за настъпване на произшествието.
Релевират се доводи, че за произшествието бил съставен двустранен
констативен протокол от 23.05.2023г., на който водачът на описания по-горе
л.а. „*************************“, модел „*********************“
отбелязал, че признава вината си за настъпилото ПТП.
Заявява се, че вследствие на удара върху автомобила на ищцата били
нанесени увреждания на облицовка на задна броня, основа на задна броня,
задна престилка, под на багажник, водач на задна броня, за които били
съставени описи от страна на застрахователя при два огледа.
Сочи се, че лекият автомобил на делинквента, марка
„*************************", модел „*********************“ с peг. №
********************************, към момента на настъпване на ПТП -
то е бил със сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, за който
„**************************" ЕАД, ЕИК
******************************** издало застрахователна полица със
застрахователно покритие за времето от 09.09.2022г. до 08.09.2023г, поради
което и ищцата завела претениця/преписка щета с номер
************************* при застрахователя на виновния водач
„**************************" ЕАД ЕИК
******************************** на дата 26.05.2023г.
Твърди се, че след извършени огледи по изчисления на застрахователя
на ищцата била изплатена сума в размер на лева 387.60 лева, които не
отговаряли на действително причинените в размер на 1087.60 лева. С оглед
изложеното ищцата поддържа, че непогасени останали 700 лева, от които
претендира частично 250 лева.
Моли се исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на 24.01.2024г., на основание чл. 214,
ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл. 432 КЗ чрез
неговото увеличение до размера на сумата от 436,48 лв.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове
като неоснователни.
Посочва се, че въз основа на посочения застрахователен договор и
предявена от пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана под
номер *************************, „***********************“ ЕАД
изплатил на ищеца сумата от 387,60 лева, съставляваща застрахователно
обезщетение за причинените от ПТП имуществените вреди по лек автомобил
марка „*************************“, модел
2
„***************************“, peг. ************************, като било
изготвено опис-заключение и снимковия материал по щета №
*************************, като били констатирани нискостепенни
увреждания на задна броня, престилка на задна броня, престилка задна, под
багажник и водач задна броня ляв.
Твърди се, че при изготвяне на калкулациите бил съобразен и
експлоатационният период на застрахования автомобил, който към датата на
процесното ПТП е близо шестнадесет години, както и степента на
амортизация на увредените детайли, непосредствено преди настъпване на
застрахователното събитие, поради което е приложен коефициент на
редукция, съобразно различните степени на износване на отделните детайл, в
частност при определя размера на водач задна броня ляв, както и
съобразяването на вида на боята.
Посочва се, че с изплащането на посочената сума, ответникът
изпълнило коректно и изцяло задължението си по застрахователния договор,
поради което не дължи други суми.
При условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на
исковата претенция за обезщетение на посочените в исковата молба
имуществени вреди. Счита, че същият е завишен и не отговаря на средната
пазарна цена за възстановяване на действително причинените вреди по лек
автомобил марка „*************************“, модел
„***************************“, per. ************************.
Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Прави
възражение за прекомерност по отношение на размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ /по аргумент от чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Видно от представената като доказателство по делото застрахователна
претенция с вх. № *************************/26.05.2023 г. ищецът е
предявил пред ответника претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди по доброволен ред,
като в срока по чл. 496 КЗ не с спори, че ответникът се е произнесъл, като е
изплатил на ищцата сума в размер на 387.60 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди.
Ето защо, по арг. от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:
3
За основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди
следва да се установи от ищеца, че в причинна връзка със събитие,
съставляващо покрит риск по сключената от ответника застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, и настъпило вследствие от
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е
претърпял неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на делинквента.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът
е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на настъпване на
процесното ПТП /23.5.2023г./, лек автомобил марка
„*************************“, модел „*********************“, peг. №
********************************, e бил застрахован в ответното
дружество с договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както и това, че на 23.5.2023г в гр. София е настъпило
ПТП между собствения на ищцата лек автомобил марка
„*************************" модел „***************************“ с peг.
************************ и лек автомобил марка
„*************************“, модел „*********************“ с peг. номер
********************************, като вина за това има собственика на
л.а. марка „*************************", модел „*********************“ с
peг. номер ********************************; както и че
„***********************“ ЕАД е изплатило на ищеца Х. Р. М. сумата от
387,60 лева за възстановяване на действителните вреди по лек автомобил
марка „*************************“, модел
„***************************“, peг. ************************,
причинени от ПТП, настъпило на 23.05.2023 г.
На следващо място, съдът приема, че наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на водача на увреждащия
автомобил марка „*************************“, модел
„*********************“ с peг. номер ********************************,
се установява, както от събраните по делото писмени доказателства
/двустранен констативен протокол за ПТП от 23.05.2023 г., (л.18),
сивдетелските показания на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел
М. Д., както и от заключението на САТЕ/.
От съвкупната им преценка се установява по безспорен начин, че на
23.05.2023г. около 17.35 ч. лек автомобил „*************************“,
модел „***************************“, peг. ************************ се
движел по бул. ***************************“. По същото време и в същата
посока зад него се движел л.а. „*************************“, модел
„*********************“ с peг№ ********************************.
Достигайки кръстовището на бул. „********************“, водачът на л.а.
„*************************“, модел „***************************“
4
спира, за да осигури предимство на преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци, като в този момент водачът на л.а.
„*************************“, модел „*********************“ застига
спрелия автомобил и реализира удар в задната габаритна част на л.а.
„*************************“, модел „***************************“.
От показанията на св. М. Д., които съдът кредитира като дадени от лице,
което е било пряк очевидец на инцидента, и които в тази им част
кореспондират с описанието на обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП, се установява, че управлявал л.а.
„*************************“, модел „*********************“ с peг. номер
********************************, когато слизал от
***************************“ в посока към кв. „Младост“ не успял да
реагира на време и реализирал пътно транспортно произшествие с движещия
се пред него лек автомобил, марка „*************************“.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ се установява, че
водачът на лекия автомобил *************************“, модел
„*********************“ с peг№ ******************************** се
движел по бул. ***************************“, достигайки кръстовището на
бул. „********************“, л.а. „*************************“, модел
„***************************“ спира, за да осигури предимство на
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като в този момент
водачът на л.а. „*************************“, модел
„*********************“ застига спрелия автомобил и реализира удар в
задната габаритна част на л.а. „*************************“, модел
„***************************. „*************************“, модел
„***************************“, peг. ************************.
От заключение на СТЕ се установява също, че при възникналото ПТП
на л.а. „*************************“, модел
„***************************“ са причинени материални щети в задната
габаритна част, а именно: задна броня, основна задна броня, задна престилка,
под багажник, водач задна броня ляв.
В заключението е посочено, че причинените материални щети по л.а.
„*************************“, модел „***************************“ са в
резултат на настъпилото транспортно произшествие.
На следващо място, от неоспореното от страните заключение на СТЕ, ,
се установява, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил, към
момента на настъпване на птп-то по средни пазарни цени и със заместващи
части възлиза на стойност 824,08 лв.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че в полза на ищеца срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е възникнало
вземане за обезвреда на причинените с деликта имуществени вреди,
изразяващи се в причинените материални щети по л.а.
„*************************“, модел „***************************“,
5
настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.
По изложените по – горе съображения, предвид обстоятелството, че
причинените на ищеца с птп-то имуществени вреди възлизат в размер на
824.08 лв., а ответникът е възстановил сумата от 387.60 лв., то за разликата в
размер на 436.48 лв., колкото и размерът на предявения иск по чл. 432, ал. 1
КЗ, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството са в размер на 600 лв., представляващи
заплатена държавна такса-50лв, депозит за СТЕ-150лв. и свидетел и адв.
възнаграждение-400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********************************** ЕАД, ЕИК:
********************************, със седалище и адрес на управление:
********************* да заплати на Х. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. „************************, по иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата от 436,48 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
23.05.2023 г. в гр. София между л.а. марка „*************************"
модел „***************************“ с peг. ************************ и
л.а. „*************************“, модел „*********************“ с peг.
номер ********************************, ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2023 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „********************************** ЕАД, ЕИК:
********************************, със седалище и адрес на управление:
********************* да заплати на Х. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, кв. „************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6