Решение по дело №507/2014 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 56
Дата: 9 април 2015 г. (в сила от 22 май 2015 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20143210100507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                             09.04.2015 година                             гр.Б.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Балчишкият районен съд                                                       граждански състав

на десети март                                                           през две хиляди и петнадесета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко Иванов

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар Р.С.

прокурор БЕЗ

като разгледа докладваното от съдия Иванов

гр. дело № 507 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:.

Делото е образувано по подадена молба от Н.С.А., гражданка на РФ, постоянно пребиваваща в Р. Б., родена на ***г*** с адрес за призоваване и получаване на съобщения - ***, чрез адвокат Х.Х. срещу Н.С.С., гражданка на Р.Ф. с продължително пребиваване в Р. Б., *** и цена на иска 1200лв.

Ищеца твърди, че с ответницата се познава от няколко години. Управител е на фирмата, която поддържа общите части на сградата на комплекс „С.Д.“, с административен адрес на етажната собственост - ***. С. притежава и живее в апартамент от тази сграда наред с още много други собственици. Твърди, че С. има много неприятен характер. Когато има възможност се заяжда и с нея. От поведението й личи, че не зачита и не уважава хората, тяхното достойнство, чест и авторитет. Ако някой все пак се осмели да и отбележи да се държи учтиво, ответницата като че ли нарочно става още по-невъздържана в словесната си агресия. За 27.07.2012г. е насрочено и се провежда Общо събрание на собствениците от етажната собственост на комплекса. Присъстват 23 собственици и представителите им - повечето от които чужденци: англо- и руско- говорящи, преводач, гости. Събранието избира нея за протоколчик и тя се заема с възложената и задача. С. нарушава реда на събранието, демонстрира незачитане и несъобразяване с ръководството на събранието, изказващите се и останалите присъстващи в залата, като ги прекъсва, отнема им думата, не се съобразява с отправените и забележки от останалите собственици да се държи прилично. При обсъждането на една от точките от дневния ред, ответницата демонстрира арогантно и грубо отношение и към нея. Без никакъв повод от нейна страна се изправя и я обижда пред всички присъстващи като заявява: „Н.А. е мошеник и измамник“ (използва руските думи „мошенник“ и жулик“). Настава хаос. Част от присъстващите искат да изгонят С. от залата, редица собственици се изказват в защита на ищцата и енергично възразяват срещу отправените и обиди. Ответницата публично извършва действия, с които унижава нейната чест и достойнство. Тя се разтреперва от възмущение, от обидите и унижението, които изпитва. Всички наоколо разбира се чуват това. За инцидента веднага се разчува. Изключително неудобно и е от хората, които я гледат със съжаление. Чувства необосновано чувство на срам пред тях - все едно, че тя е извършила нещо нередно. Обидите и унижението, които изпитва пред толкова много хора, всички от които я познават, понася много трудно. Зрял човек е и притежава свое достойнство и чест. Характера не и позволява да отвърне със същото. Преживяното е за нея шок.  Психически е смазана, обезверена и разбита. Вдига кръвно, може би е била в прединфарктно състояние. Това състояние продължава 1-2 седмици, а и до днес споменът за преживяното унижение я кара да изпитва неприятни усещания. По случая въз основа на жалба е образувано наказателно производство по НЧХД 16/2013г. от Балчишкия районен съд. Осъдителната присъда по него, е изменена с решение № 63/02.07.2014г. по ВНЧХД 160/2014г., с което ответницата е призната за виновна в това, „на 27.07.2012г. в гр. Б. в комплекс „С.Д.” на общо събрание на собствениците на етажната собственост казала думите „мошеник и измамникна руски език, като по този начин казала нещо унизително за нейната чест и достойнство, като обидата е нанесена публично -престъпление по чл. 148, ал. I, т. 1, вр. чл. 146, ал. I от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв. С оглед гореизложеното за нея е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Моли да бъдат призовани с ответницата на съд и след като съдът се убеди в истинността на твърденията в настоящата искова молба, да постанови решение, с което да осъди Н.С.С. да и заплати сумата от 1200.00лв.-представляваща обезщетение за нанесените и неимуществени вреди от претърпените страдания от нанесената от ответницата публична обида „мошеник и измамник“, ведно със законната лихва върху главницата от 1200.00 лв. за неимуществени вреди от датата на деликта 27.07.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебно деловодни разноски.

Ответника Н.С.С., гражданин на Р.Ф., постоянно пребиваваща в Б., адрес: ***,чрез пълномощник адвокат К. П.Я.,*** 7 в предвиденият по ГПК срок представя отговор. Моли съдът да приеме, че оспорва иска, същия се явява неоснователен защото не са представени  доказателства по отношение на съществуваща причинно-следствена връзка,  пропусната е възможността да бъдат представени такива впоследствие - същите следва да са налице ведно с исковата молба. Така посочената цена на иска от 1200 лева, ведно със законната лихва е прекомерна и не кореспондира с фактическа обстановка, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД. Неимуществените вреди причисляват всичко, което съставлява лишаване на увреденото лице-ищеца от радостите, които и предоставя човешкото съществуване и човешка дейност. Тук могат да бъдат изброени загубата на удоволствия от живота, страдания, болки, неудобства ,досада от бездействие, физическо безсилие, чувство за непълноценност, за нереализиране, страдания, болки. С други думи пострадалото лице следва да е било принудено да понесе такива отрицателни емоции лишаващи го от пълноценен, удобен начин на живот. Възниква основния въпрос, а именно кога и как и причинена неимуществената вреда? Горното е налице при увреда на психическата сфера на пострадалия-силен страх, възмущение, срам, увреда на психиката, промени в съзнание, др. От внимателния прочит на исковата молба може да бъде индивидуализирано единствено следното: не сме изправени пред такава категория, липсват данни, факти, обстоятелства, че психиката на увреденото лице - ищец е била наранена по такъв начин или на практика не е налице причинно следствена връзка в нейния смисъл възприет от страна на законодателя. Не са налице достатьчно годни доказателства чрез които да бъде установено, че увредения е търпял неимуществени вреди, разбирани като са изразени по иска в такава степен, значимост, интензитет, които да са в пряка причинно следствена връзка от противоправното деяние. Не са представени и не могат да бъдат вече представени и съответните медицински документи от които да е видно, че увредената ищца е вдигнала високо крьвно налягане, била е в прединфарктно състояние. Горните факти и обстоятелства се установяват единствено и само чрез съдебно медицински документи, епикризи, проведено лечение, терапия, представяне на официални документи обуславящи подобно състояние и то единствено и само към момента на депозиране на исковата молба пред съда, не и в по-късен момент. С оглед изложеното следва съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В отношение на евентуалност моли да се приеме: Обезщетението следва да бъде съобразено по справедливост, щом не е налице доказано подобно прединфарктно състояние, не са налице доказателства в тази насока до и възмездяването следва да репарира единствено и само действителни претърпени вреди. Основание за присъждане на неимуществени вреди е не всяко неприятно усещане, болка, доскомфорт и др. Преценката касае конкретика-конкретни обстоятелства, в пряка и непосредствена последица, като се изходи от интензитет, продължителност на процеса, прогнози за пълно оздравяване и др. Моли да се отхвърли иска с оглед изложеното и не претендира разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. От приложеното към настоящото дело НЧХД № 16/2013г. по описа на РС-Б. се установява, че с влязло в сила Решение №63/02.07.2014г. по в.чнхд №160/2014г. на ОС-Добрич, ответникът С. е призната за виновна в това, че на 27.07.2012г. е нанесла публична обида на ищеца-престъпление по чл.148, ал.1,т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и ие наложено наказание „глоба“ в размер на 1000лв. От приложеното наказателно дело се установява, че казаните обидни думи са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината. По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите В.К.П. и Т.А.У. – се установява, че инцидентът се отразил на физическото  и психическото състояние на ищеца. За около 10-15дни ищецът бил в високо кръвно, психически разстроена от случилото се, затворила се в себе си, но нямала нужда от специализирана медицинска помощ, а от спокойствие..

Влязлото в сила решение №63 на съда има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.

С оглед на гореизложеното съдът приема за установено, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди. От приложеното наказателно дело се установява, че ответникът е признат виновен в причиняване на публично нанесена обида, престъпление по чл. 148, ал.1,т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Преценката следва да се основава на всички обстоятелства имащи значение за размера на вредите. Съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане имащо характер на лека телесна повреда, което е причинило на ищеца физическо и психическо разстройство за около 10-15дни. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид тези обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да се определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 300лева, като над сумата от 300 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 350 лева,  съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът дължи заплащане и сумата 50 лева – държавна такса, по сметка на бюджета на съдебната власт.

Водим от горното Балчишкият районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.С.С., гражданка на Р.Ф. с продължително пребиваване в Р. Б., *** да заплати на Н.С.А., гражданка на РФ, постоянно пребиваваща в Р. Б., родена на *** с адрес за призоваване и получаване на съобщения - ***, чрез адвокат Х.Х., сумата 300лв./триста лева/, представляваща обезщетение за причинени от Н.С.С. на Н.С.А. неимуществени вреди на 27.07.2012г. в гр. Б., вследствие на извършено от Н.С.С. престъпление по чл. 148, ал. 1,т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 НК, за което същата е призната за виновна по в.чнхд № 160/2014г. по описа на ОС-Добрич и й е наложено наказание по чл.78а , ал.1 НК „глоба“ в размер на 1000лв., а неимуществени вреди се изразяват в публично нанесена обида, заедно със законната лихва от деня на увреждането – 27.07.2012г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 350 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.А.-с посочени данни по-горе, против Н.С.С. – с посочени по-горе данни, иск за неимуществени вреди в останалата част, до претендираната сума 1200 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.С.С. - с посочени данни по-горе, да заплати на Н.С.А.–с посочени по-горе данни, направените по делото разноски в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/.

ОСЪЖДА Н.С.С. – с посочени по-горе данни, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване  същото, пред ОС-Добрич.

 

                                                

                                                                              СЪДИЯ: