№ 15085
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110126360 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на тринадесети декември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
26360/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ - главни.
1
Предявен е и иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
насрещен.
Ищцата С. И. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. твърди в депозираната си искова
молба, че е работила по трудов договор № 20/13.12.2021 г. с ответника „. на длъжността
„продавач-консултант”. Твърди, че със заповед № 15/31.01.2022 г. трудовото й
правоотношение било прекратено. Ищцата твърди, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с процесната заповед, ответникът останал задължен за трудово
възнаграждение в размер на 807,02 лв. за периода декември 2021 г. – януари 2022 г. , както и
за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 162,51 лв. Ето защо,
ищцата моли ответникът да бъде осъден да заплати сумите от 807,02 лв. и 162,51 лв. , ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на главниците.
Ищцата претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете изцяло и моли да бъдат отхвърлени. От своя страна предявява
насрещен иск, като твърди, че ищцата, като работник по трудов договор, умишлено му е
нанесла вреда в размер на 1 950 лв. , като е присвоявала оборотни пари и като не е връщала
ресто на клиенти. Моли присъждане на сумата от 1 950 лв. , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа:
Не се спори между страните, видно е и от неоспорения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, че
ищцата че е работила по трудов договор № 20/13.12.2021 г. /л. № 6/ с ответника на
длъжността „продавач-консултант”, когато със заповед № 15/31.01.2022 г. /л. № 7/ трудовото
й правоотношение е било прекратено. Ищцата твърди, че за периода декември 2021 г. –
януари 2022 г. трудовото й възнаграждение възлиза на 807,02 лв. , което не й е заплатено от
ответника. Неплащането на сумата е отрицателен факт, който поради характера си се
презюмира, и доколкото ответникът не ангажира никакви доказателства за плащането на
сумата, то съдът приема, че претенцията за присъждане на трудово възнаграждение е
установено по своето основание. Съдът прилага чл. 162 от ГПК и приема, че неплатеното
трудово възнаграждение възлиза на 807,02 лв. – толкова, колкото е претенцията, доколкото
размерът не се оспори от ответника, а е и определяем в такъв размер по данните от приетата
по делото ССЕ /л.л. 42-43/. Същата експертиза посочва, че на ищцата не е заплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 97,50 лв. Съдът, обаче, не
приема това предложение на ССЕ, доколкото то е съобразило приложеното под л. № 25 от
2
делото заявление на ищцата за ползване на платен годишен отпуск, чиято автентичност се
оспори от ищцата и с определение от откритото съдебно заседание от 20.10.2022 г. съдът
откри процедура по чл. 193, ал. 2 от ГПК с предмет установяване неавтентичността. Видно
от приетата по делото и неоспорена СГрЕ /л.л. №№ 50-50/, заявлението не е написано и
подписано от ищцата. Следователно, съдът не приема, че ищцата надлежно е поискала и й е
разрешено ползването на платен годишен отпуск, поради което дните по заявлението не
следва да се приспадат от обезщетението. И доколкото искът за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск е установен по своето основание, то съдът, и на основание чл. 162 от
ГПК, приема, че размерът на обезщетението възлиза на претендираната сума от 162,51 лв.
Съдът приема това, като взела предвид цитираната СГрЕ /л.л. №№ 50-50/ във връзка с
данните по цитираната ССЕ /л.л. 42-43/, от данните по която приетата от съда сума може да
се определи.
Както се посочи по-горе, ответникът твърди, че ищцата, като работник по трудов договор,
умишлено му е нанесла вреда в размер на 1 950 лв. , като е присвоявала оборотни пари и
като не е връщала ресто на клиенти. С доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът даде
възможност на ответника, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, да ангажира доказателства за
факта и размера на вредите, доколкото по делото не се съдържаха никакви до насрочването
му. Ответникът доведе свидетеля Бачева, която бе разпитана в откритото съдебно заседание
от 13.12.2022 г. , но не даде никакви преки сведения за това, че е виждала ищцата да
присвоява служебин пари или да не връща ресто на клиенти. Ето защо, съдът не приема за
установени по делото твърдяните от ответника вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят дължи уговореното трудово
възнаграждение за положения труд. Както се установи в обстоятелствената част за
процесния период декември 2021 г. – януари 2022 г. ответникът не е заплатил на ищцата
трудово възнаграждение в размер на 807,02 лв. – колкото е претенцията, поради което искът
следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяването на трудовото
правоотношение, работодателят дължи съответно парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск. Както се установи в обстоятелствената част, размерът на
обезщетението за не ползван платен годишен отпуск, в конкретния случай възлиза на 162,51
лв. , поради което и искът, предявен за същия размер, следва да се уважи изцяло.
3
По насрещния иск с право основание чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят причини
умишлено вреда на работодателя, първият отговаря по правилата на гражданския закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното.
Както се посочи в обстоятелствената част, по делото не се установиха нито твърдяните
вреди, нито да са причинени от ищцата някакви вреди. Ето защо, искът следва да се
отхвърли изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 360 лв. – деловодни разноски. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 660 лв.
Въз основа на гореизложеното Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца С. И. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к.
„., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата от 807,02 лв. – трудово възнаграждение за
периода декември 2021 г. – януари 2022 г. , в едно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.05.2022 г. , до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца С. И. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к.
„., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, сумата от 162,51 лв., в едно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2022 г. , до окончателното
изплащане на главницата.
ОТХЪВРЛЯ изцяло насрещния иск с право основание чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, предявен от ответника „. за осъждане на ищеца С. И. К., ЕГН: **********, адр. гр.
София, ж.к. „. да му заплати сумата от 1 950 лв.
ОСЪЖДА ответника „. да заплати на ищеца С. И. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к.
„., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 360 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника „. да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 660 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5