Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 296/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от В.Д.П., ЕГН ********** *** против Решение № 531/22.07.2021 г. на
Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждането на обект „Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП – 139+340 по
техническия проект от 2018 г. /края на пътен възел при пресичане с път II-35/
до км. 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от
2020 г. /след пресичането с път III-301/, на територията на община Плевен,
област Плевен, и община Ловеч, област Ловеч в частта за отчуждаване на две
части от собствена на жалбоподателя нива от 524 кв.м. + 377 кв.м. = 901 кв.м., намираща се в землището на с. Владиня, община Ловеч, област
Ловеч с идентификатор 11452.96.11, оценени съответно на 388 лв. и 279 лв. или
общо определено обезщетение в размер на 667 лв. за 901 кв.м.
С жалбата се иска отмяна на решението в оспорената
част като незаконосъобразно. Жалбоподателят
претендира по-висок размер на обезщетението за отчуждените части от процесния
имот или обезщетение със земя с еквивалентни характеристики.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски съгласно приложен списък.
Ответникът
по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник,
с което оспорва изцяло жалбата и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в
съдебно заседание. Представил е становище чрез пълномощник, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
жалбата. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на Министерски
съвет в обжалваната му част.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от
надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен
интерес от обжалване в качеството на собственик на процесния имот, части от който
се отчуждават с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.
По
силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на
финансите.
Обжалваното
решение е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и
Министъра на финансите, което означава, че е постановено от компетентен орган
по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.
То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С
него са отчуждени части от недвижим
имот, който е собственост на жалбоподателя. Видно от приложение 1 към процесното решение
/лист 20 и сл./, както и от другите писмени доказателства, представени по
делото – нотариален акт № 124 от 11 октомври 2007
г., том 8, peг. № 10493, дело № 1089 от 2007 г. /лист
7-8/, скица на поземлен имот № 15-578129-03.07.2020 г. /лист 357-358/, скица на
поземлен имот № 15-138695-11.02.2021 г. /лист 359-360/, скица на поземлен имот
№ 15-138621-11.02.2021 г. /лист 361-362/, Приложение № 4 - Регистри на
засегнатите имоти - земеделска територия, неразделна част от одобрения ПУП-ПП
за обекта /лист 84 и сл./, Приложение № 5 - Регистър на
имотите, подлежащи на обезщетение по землища към оценителския доклад за
определяне на равностойно парично обезщетение, полагащо се на поземлени имоти в
земеделска територия, засегнати от одобрен подробен устройствен план - парцеларен план
/лист 105 и сл./, общата площ на имота на жалбоподателя с идентификатор
11452.96.11 е 11199 кв.м. С одобрения ПУП-ПП от него са образувани - имот с № 11452.96.132 по Регистъра към
плана, с площ от 377 кв.м. и имот с № 11452.96.116 по Регистъра към
плана, с площ от 524 кв.м. Тези новообразувани имоти са отчуждени с РМС №
531 от 2021 г. и за тях е определено паричното обезщетение.
Имотите са
предназначени за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която
е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски
съвет на Република България.
Оспореното
решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждава частта
от имота, неговия вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото
обезщетение и собственика на имота.
В
производството по издаване на обжалвания акт са спазени административнопроизводствените
правила в съответствние с разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване
до Министъра на финансите и Министъра на РРБ. Към него са приложени
необходимите документи, посочени в чл.
34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски
съвет за отчуждаване на имотите, към което са приложили съвместен доклад. Решението
е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било
придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влезли в сила ПУП - парцеларни планове, които
предвиждат изграждането на национален обект: АМ "Хемус", участък от
км. 159+013,78 до км. 162+076, в землищата на с. Александрово,
община Ловеч, обл.Ловеч и участъци от км. 137-800 (от идейния проект на НКСИП)
=139+340 (по технически проект от 2018 г.) до км. 159+013,78 и от км. 167+076
до км. 166+144 ( от идейния проект на НКСИП) = 167+572 (по технически проект от
2020 г.), в землищата на с.Бохот, обл.Плевен, с.Дренов, с.Владиня, с.Слатина,
с.Александрово и с.Чавдарци обл.Ловеч, които са одобрени с влезли в сила
Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 год. на Министъра на РРБ /лист 245 и сл./ и
Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г. на Министъра на РРБ /лист 240 и сл./.
В табличен
вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Владиня с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена
е финансова обосновка , възлагателно писмо, както и оценка на имотите
/оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, извършена
в административното производство, конкретно за процесния имот оценката е на лист
67-гръб от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за
землището на с. Владиня, в което се засягат земеделски територии, в това число
и относно поземления имот на жалбоподателя, е определено при осигурено
удостоверение от Службата по вписванията гр. Ловеч, придружено с копия на
всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск
с пълната информация, предоставена от Служба по вписванията гр. Ловеч,
отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §1а, т.2 от ЗДС, като
оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне
на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със
земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 05.11.2019 г до 05.11.2020 г.
Съгласно чл.
32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически
лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и
равностойно обезщетение.
Във връзка с
оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС, както и повторна
експертиза, при която са определени оценки въз основа на сделки със земеделски
земи, ниви от ІІІ категория в землището на с. Владиня и въз основа на
съществуващи пазарни цени в региона на основание търсене и предлагане към м. ноември
2021 г.
Съгласно първото
заключение на вещото лице по експертизата с вх. № 3590/11.11.2021 г. /лист
465-467/, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесния имот
са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни
цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки с изключение на тези с предмет идеални
части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките
на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените
пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по
вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на
ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също
землище в земеделските територии и горските територии, за период от 05.11.2019 г.
до 05.11.2020 г.
За землището
на с. Владиня в Агенция по вписванията са налични 4 броя нотариални акта за
сделки с 6 поземлени имота, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4
от ЗДС. По делото е представено пълно копие от предоставените от Службата по вписванията – Ловеч данни. Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 466 от делото/. Вещото лице е
стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на с. Владиня,
определена въз основа на всички сделки със земеделски земи извършени през
периода от 12 месеца, е 740,18 лв.
Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило
относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните
аналози при определяне на оценката. От заключението на вещото лице се
установява, че пазарната стойност на имота, определена по правилата на ЗДС,
съвпада с оценката, определена с оспореното решение на МС, в оспорената част.
Видно е, че заключението на вещото лице е изготвено на основа на пазарните цени
на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
По искане на
ПП на жалбоподателя е допусната повторна експертиза с друго вещо лице, което да
изготви оценка и въз основа на съществуващи пазарни цени в региона на основание
търсене и предлагане към м. ноември 2021 г.
С молба с
вх. № 3798/24.11.2021 г. /лист 534/ от пълномощника на оспорващия е направено възражение
относно използването като пазарен аналог на имота по нотариален акт № 80, т. І,
вх. рег. № 238 от 20.01.2020 г. на Служба по вписванията – Ловеч, за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива, 5 категория в землището
на с. Владиня, общ. Ловеч, обл. Ловеч /лист 183/.
Съдът счита, че следва да се посочи, че от
всички вписани в Служба по вписванията Ловеч сделки за процесния период само
една е с нива, която е без определена категория по нотариален акт. Останалите
сделки са с имоти, които са от ІІІ категория. Вещото лице е посочило в
заключението си, че този имот е V категория.
Съгласно
второто заключение от депозираното заключение с вх. № 4048/13.12.2021 г., /на
лист 547/, при изключването като пазарен аналог на цената на нивата от 5
категория по позиция 2 от таблицата на същия лист, осреднената пазарна цена на земята в землището на с. Владиня
(като се използват като пазарни аналози само сделките, обективирани в
нотариални актове №№ 43/30.10.2020 г. /лист 182/, 27/11.11.2019 г. /лист 184-185/
и 184/05.11.2019 г. /лист 185-гръб - 186/) е 933,33 лв./дка.
Вещото лице
е дало заключение и по другите поставени въпроси, като в частта относно оценката
въз основа на съществуващи пазарни цени в региона на основание търсене и
предлагане към м. ноември 2021 г. е посочило цена за дка 1020 лв.
В закона не
е дадена легална дефиниция на понятието „имоти с подобни характеристики”.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г.,
сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване
и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Не се
посочва изискване за идентичност в категорията на имотите, а само сходен начин
на трайно ползване и предназначение.
Този
критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от
отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да
бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените
на свободния пазар. Това означава, че срещу получената в обезщетение сума
лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност
( ако реши) в същия момент (на отчуждаването), на същия
географски пазар да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите,
които е задоволявал и с отчуждения.
Водещо
основание при преценката дали да се включи при определяне на оценката сделката
с имота по нотариален акт № 80, т. І, вх. рег. № 238 от 20.01.2020 г. на Служба
по вписванията – Ловеч, за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
нива, 5 категория в землището на с. Владиня, общ. Ловеч, обл. Ловеч /лист 183/,
следва да има не категорията му, а целта
на закона.
При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т. е., целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти при отсъствие на каквато и да е принуда.
Действително
и сделката по нотариален акт №80, т.І, дело 83/20.01.2020 г. на СВ – Ловеч
материализира пазарни аналози, относими по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Съдът счита, че при определянето на пазарните аналози не следва да се изключват
сделките с имоти, които не са с идентична категория, но са със същото
предназначение и начин на трайно ползване.
Но с оглед
факта, че средната пазарната цена на 1 дка земеделска земя по тази сделка
(обективирана в НА № 80/20.01.2020 г. на лист 183) е 160,72 лв., която е много
по-ниска от цената на декар по останалите сделки, ползвани за пазарни аналози,
съдът намира, че тази сделка само формално отговаря на изискванията на закона
за пазарни цени на имоти с подобни характеристики и не води до постигане на
целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение
от собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and
Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български
граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с
недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно
от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който
да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието
допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била
дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята
практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение
не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо
следва да е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне
на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при
определяне на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са
онези сделки, които реално отразяват пазарните цени на съответния имот.
При
изповядани сделки в землището на средна стойност над 900 лв./дка по разбиране
на настоящия съдебен състав цена от 160 лв./дка не представлява реална пазарна
цена.
С оглед на
горното съдът възприема заключението на вещото лице в частта му на лист 547 от
делото, при изключването като пазарен аналог на цената на нивата от 5 категория
по позиция 2 от таблицата на същия лист, при което осреднената
пазарна цена на земята в землището на с. Владиня (като се използват като
пазарни аналози само сделките, обективирани в нотариални актове №№
43/30.10.2020 г. /лист 182/, 27/11.11.2019 г. /лист 184-185/ и 184/05.11.2019
г. /лист 185-гръб - 186/) е 933,33 лв./дка. Съдът кредитира същото като
обективно и компетентно изготвено, поради което приема, че стойността на
равностойното парично обезщетение е в размер на 933,33 лв. на декар.
С
обжалваното решение размерът на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания имот е определен въз основа на всички сключени сделки, но съдът
счита, че посочената по-горе сделка не следва да бъде вземана предвид, тъй като
целта на закона е определяне на равностойно обезщетение, а е очевидно, че при
тази конкретно сделка цената е значително занижена спрямо останалите сделки,
т.е. при нея не е налице реално отразяване на пазарните цени.
Това
означава, че Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това
налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждените части
от ПИ с идентификатор 11452.96.11, находящ се в землище село Владиня, община
Ловеч, област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване от 0,524 дка + 0,377
дка = 0,901 дка и цена на обезщетението в размер на 933,33
лв./дка се увеличи размера на определеното обезщетение от 667 лв. на 840,93 лв.
Действително, в заключението на вещото лице по втората експертиза не е
пресметната стойността на обезщетението за отчуждените части от процесния имот,
а е посочена само оценката в лева за дка (933,33 лв./дка) при изключването като
пазарен аналог на сделката с нива 5 категория. Но при наличието на определена
от вещото лице осреднена цена в лв. за дка (933,33 лв./дка) и при липсата на
неяснота досежно площта на отчуждаваните части от процесния имот (0,524 дка + 0,377
дка = 0,901 дка) за пресмятането на размера на
обезщетението не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. С оглед на това, при просто аритметично изчисление /0,901
дка х 933,33 лв. = 840,93 лв./, се получава размера на обезщетението, от което:
за отчуждената част от имота с площ 0,524 дка х 933,33 лв. = 489,06 лв., а
за отчуждената част от имота с площ
0,377 дка х 933,33 лв. = 351,87 лв.
Съдът не
кредитира заключението в частта относно изготвената оценка въз основа на
съществуващи пазарни цени в региона на основание търсене и предлагане към м.
ноември 2021 г. Същото не кореспондира с правилата за определяне на равностойно
парично обезщетение, регламентирани в чл. 32 и следв. от ЗДС и §1а, т. 1 и т. 2
от ДР на ЗДС и поради това не следва да се взема предвид.
Съдът намира
за неоснователно направеното в жалбата искане за определяне на обезщетение чрез
предоставяне на друг равностоен имот. Действително, разпоредбата на чл. 42а,
ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна
собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като
равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна
собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна
собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от
законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или
имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се
определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В
случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна
самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е
разпоредил за отчуждените части от имота жалбоподателят да получи равностойно
парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВАС: Решение № 12982 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г.,
Решение № 1828 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2018 г., Решение №
12495 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2018 г., Решение № 7568 от
21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018 г. и др.
При това положение решението на МС, в обжалваната част, следва да бъде
изменено, като се увеличи размера на
определеното обезщетение за сочените 2 новообразувани поземлени имота от
процесния имот 11452.96.11, както следва: за поземлен имот с идентификатор
11452.96.116, с площ 0,524 дка – 489,06
лв., за поземлен имот с идентификатор 11452.96.132, с площ 0,377 дка – 351,87 лв.,
или общо 840,93 лв.
При този
изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по приложения списък в общ размер на 910.00 лв., от които: 10
лв. – внесена държавна такса, 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие /лист 386/, 600 лв. – внесени
депозити за вещи лица /лист 456 и 535/. Съдът счита, че на жалбоподателя не следва
да се присъждат претендираните в т. 1 от списъка съдебни разноски в размер на
50 лв., тъй като не са сторени и съответно доказани. За такива съдът приема
внесената държавна такса в размер на 10 лв. съгласно документа, удостоверяващ
внасянето й на лист 3 от делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 531 от 22.07.2021 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП -
139+340 по техническия проект от 2018 г. (края на пътен възел при пресичане с
път ІІ-35) до км 166+144 от идейния проект на НКСИП - 167+572 по техническия
проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-301), на територията на община
Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, В ЧАСТТА, касаеща размера
на паричното обезщетение за отчуждаване на две части от имот с идентификатор
11452.96.11, представляващи: новообразуван имот с идентификатор 11452.96.116 с
площ от 0,524 дка и новообразуван имот с идентификатор 11452.96.132 с площ от 0,377
дка, или обща площ за отчуждаване 0,901 дка, намиращ се в землището на
с. Владиня, община Ловеч, област Ловеч, собственост на В.Д.П. ЕГН ********** с
адрес: ***, оценени съответно на 388 лв. и 279 лв. или общо определено обезщетение
в размер на 667 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение
на 840,93 (осемстотин и четиридесет лева и деветдесет и три ст.) лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на В.Д.П.
ЕГН ********** с адрес: *** деловодни разноски в размер на 910 лв. (деветстотин
и десет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от
него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: