Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,……………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на втори юни 2020г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 667
по описа за 2020г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 81553/5.11.2020 срещу решението на ВРС-ХХІVс-в № 4199/14.10.2019г по гр.д.№ 8320/2019г, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Д.Л. ЕГН **********
*** НЕ ДЪЛЖИ на ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ
АД ЕИК ********* гр.Варна сумата от 6 552,36лв; И.Л.Д. ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 638,09лв и че Г.Л.Л. ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 638,09лв, всички по издадена фактура
№ **********/16.04.2018г, цялата в размер на 9 828,54лв, обективираща стойност на преизчислени количества
енергия за периода от 3.04.2017г до
2.04.2018г в обект, находящ се в гр.Девня ул.“Райко Даскалов“ № 29, съобразно
обема на притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху
недвижимия имот, съответто 4/6 за първата и по 1/6 за останалите двама; ОСЪДЕНО Е „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ общо на тримата ищци сумата 1 214лв,
представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
Правата и
задълженията на страните по продажбеното правоотношение се уреждат от ЗЕ, ПИКЕЕ,
приети от КЕВР по т.З от Протокол № 147/14.10.2013г, на осн.чл.21 ал.1 т.9 ЗЕ
вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83
ал.2 ЗЕ, публично известните ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби" АД и ОУ за
достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД.
Извършена е
нормативно установената корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ.
Спазен е редът за
констатиране на неточното отчитане на ел.енергия. Всички предпоставки са
изпълнени и е осъществен правопораждащият фактически състав, който обуславя
законосъобразност на процедурата.
В конкретния
случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото количество
електрическа енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и
не се дължи за реално потребена от потребителя ел. енергия. Начислена е сума,
представляваща стойност на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
Несъответствието
в измерването е установено едва при извършената техническа проверка и затова неостойностеното
количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електрическа
енергия не представлява служебно начисление от страна на
електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е
било фактурирано.
Съгласно чл.50
от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел. енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия
като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Видно от текста
на посочената разпоредба, същата е приложима във всички случаи, в които има
несъответствие между отчетеното от СТИ /представляващо част от измервателната
група по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ/ и данните за потребена енергия от ежемесечен
отчет на електромера, съдържащи се в информационната база на представяното от
мен дружество.
На практика, за
да се определи приложимостта на тази норма към конкретния случай, следва да се
направи анализ на всяко едно от съдържащите се в нея понятия.
На първо място,
в нормативната уредба липсва легално определение за понятието „измервателна
група".
В чл.120 ал.1 ЗЕ
е посочено, че ел.енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със СТИ, а
според ал.3 на същия текст операторът на електроразпределителна мрежа определя
вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на
управляващите и комуникационните устройства към тях.
Във връзка с
последното следва да се има предвид текстът на чл.17 ПИКЕЕ, в който е записано,
че в зависимост от нивото на напрежение и предоставената мощност измервателната
система включва: 1. измервателни трансформатори; 2. електромери - търговски,
контролни и за техническо измерване; 3. устройства за комуникации и предаване
на данни; 4. допълнителни и спомагателни устройства и вериги, включително табла
(шкафове); 5. вторични вериги за измерване, клемореди и предпазители.
Според § 1 т.58
от ДР на ЗЕ "СТИ" са технически средства за измерване, които имат
метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се
използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ.
Съгласно § 1
ал.1 т.1 от НАРЕДБА за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
средствата за измерване, към която препраща текстът на чл.5 ал.2 ПИКЕЕ, "СТИ"
е всяко устройство или система с измервателна функция, които са в приложното
поле на чл.2. /В чл.2 ал.1, т.3 от Наредбата са посочени като средство за
измерване и електромерите за активна енергия/.
Видно от
съдържанието на горните разпоредби в същите не се прави разграничение между
техническо средство, което самостоятелно измерва енергия, и такова, което
свързано с други технически средства в система, изпълнява измервателна функция.
И в двата случая
се говори за „средство за измерване", независимо дали то се състои от един
или повече елементи.
Горното давало
основание да счита, че под понятието „измервателна група", употребено
единствено в текста на чл.50 ПИКЕЕ, следвало да се има предвид всяка техническа
система, отговаряща на определени метрологични характеристики и предназначена
за измерване на електрическа енергия, независимо от броя на техническите и
спомагателни средства, с които осъществява измервателната си функция. С оглед
на това без каквото и да било фактическо и правно значение е дали
измервателната система се състои от всички или само от част от изброените в
чл.17 ПИКЕЕ елементи. Това зависело от
конкретното напрежение и мощност.
От КП за
извършена проверка, приложен по делото, се установявало, че в случая
измервателната група се е състояла от посочените в чл.17 т.2, т.4 и т.5 ПИКЕЕ
елементи, а именно електромер, токови вериги, входящи и изходящи предпазители,
тарифен превключвател/, което давало основание да твърди, че провереното СТИ изпълва
понятието „измервателна група", визирано в текста на чл.50 ПИКЕЕ. В тази
връзка, в Решение № 21/1.03.2017г по гр.д. № 50417/2016г ВКС-I ГО, ГК, е приел,
че било допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за
потребената ел.енергия за минал период, когато действително доставената ел.енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Решаващият състав
се е позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една
друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената ел.енергия,
когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото.
Видно от
представените справка за потребление и извлечение за фактури и плащания, в
процесния период е отчитана и начислявана електроенергия, ползвана от абоната,
като данните за така ползваната енергия са получени на база извършвания
ежемесечен отчет по тарифи 1.8.1. и 1.8.2. на процесния електромер. Това са
именно и тарифите, по които СТИ е параметаризирано при монтажа да отчита
консумираната енергия от абоната.
В конкретния
случай част от консумираната енергия, вследствие на софтуерно вмешателство в
параметаризацията на електромера, е „пренасочвана" и по същество
„укривана" в невидим регистър, който не е предвидено да бъде използван.
Показанията на този невидим регистър - 1.8.4. не се снемат при ежемесечен
отчет, тъй като същите не са видими И за инкасаторите, извършващи периодични
засичания на електромера, поради обстоятелството, че този регистър не следва
да отчита преминала енергия. Отчитането на енергия в посочения регистър е
вследствие само неправомерното софтуерно вмешателство в системата на СТИ.
Процесната сума
се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на ел.енергия,
сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на
консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е издадена след
остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Касае се за
специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време,
различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез която се
остойностява действително консумирана ел.енергия, която е била отчетена от
скритите регистри на СТИ.
По отношение на
началния момент на възникване на грешката, моли да се има предвид и посоченото
от вещото лице, че невъзможността за установяването му е техническа и че същата
е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметаризацията
на СТИ, доколкото при осъщественото неправомерно вмешателство са били изтрити
данните, включително и тези, даващи възможност за установяване на началния
период на грешката в измерването. Поради изложеното моли да се приеме, че за
дружеството е налице право да начисли процесната енергия за максимално
предвидения в чл.50 период, а именно - една година.
При преценка
законосъобразността и правилността на обжалвания акт, моля да имате предвид
обстоятелството, че чл.50 следва да се тълкува във връзка с чл.45 от ПИКЕЕ,
съгласно който, когато при проверката се установи, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, се прилагат разпоредбите на глава IX от ПИКЕЕ, част от които е и чл.
50.
Нещо повече, от
събраните по делото доказателства – заключението на в.лице, експертиза от БИМ и
КП за извършена проверка безспорно се установявало, че процесната енергия,
отчетена в скрития регистър 1.8.3, е била доставена и потребена от абоната.
Моментът, в
който е започнало грешното отчитане би имал значение само за стойността на
енергията в случай, че същата беше калкулирана по цени за дневна и нощна
тарифа, с оглед промяната на стойността на същата за различните периоди.
Доколкото в настоящия случай, обаче, ползваната енергия е калкулирана по цена
за технологичен разход, която цена, както посочва и вещото лице, е по-ниска от
цените за нощна и дневна тарифа, то не е налице ощетяване на абоната.
Отричането
възможността за ответното дружество да начисли и получи заплащане за доставена
и потребена от абоната енергия, макар и по цени, силно занижени, довежда до
неоснователно обогатяване на абоната за сметка на дружеството - жалбоподател и
до поставяне в неравностойно положение на всички потребители, които заплащат
цялата потребена от тях енергия. В този смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г
по в.гр.д. № 1370/2015г ВОС ОТНАСЯ СЕ ЗА ПЕРИОДА, КОГАТО Е ДЕЙСТВАЛ ПИКЕЕ, в
което се посочва, че доколкото реално консумираното количество ел.енергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от
цената за ел.енергия поотделно за всяка тарифа, то при това положение
потребителят не само не е ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано
положение, отколкото ако манипулацията не беше извършена и ел.енергията е била коректно
отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от
ответника корекция не представлява санкция, а цена на доставена и консумирана
електрическа енергия. Да се приеме обратното би довело до неоснователното
обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия.
На 2.04.2018г е била
извършена техническа проверка на СТИ, което обслужвало обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север" АД в присъствието на член на
домакинството на абоната. При извършената проверка, в съответствие с чл.22 ал.1
ОУДПЕЕ, били снети показанията на електромер с фабричен № 1115 0315 0072 1214,
като бил използван необходимият софтуерен продукт, който позволява прочитането
на т.нар. скрити регистри. Установени са 55427 квтч доставена в обекта ел.енергия
и отразена в тарифен регистър 1.8.4., които са били потребени, но нефактурирани
и незаплатени. Причината е, че при редовния месечен отчет се снемат показанията
само по видимите тарифни регистри 1.8.1. и 1.8.2. така, както електромерът е
параметризиран от завода - производител. Това обстоятелство е обективирано в
съставения за проверката КП, изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна
разписка.
Видно от КП за
извършена проверка, електромерът е демонтиран, поставен е в индивидуална
опаковка, пломбирана с пломба № 482286 и е предоставен за метрологична
експертиза поради съмнение за софтуерна манипулация. Експертизата е извършена
от БИМ, ГД„МИУ“, РО-Русе. За извършената експертиза е бил съставен КП №
760/03.05.2019г. При софтуерно четене е установена осъществявана
нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е, че действително потребената електроенергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа 1.8.4. Електромерът не съответства на техническите
изисквания. Протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, който
съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална обвързваща съда
доказателствена сила, която не е опровергана в хода на първоинстанционното
производство която обвързва и съда.
„Електроразпределение
Север" АД съставя становище за начисляване на ел.енергия от 9.05.2019г за
55427квтч съобразно разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ. Това е натрупаното количество
електроенергия в регистър 1.8.4. Остойностено е действително потребено, но
неотчетено при редовния месечен отчет количество ел.енергия и е издадена
фактура № **********/14.05.2019г на стойност 9828,54лв, дължима от ищеца, на
осн.чл.200 ЗЗД.
Начислената ел.енергия
е реално доставена и потребена от абоната. Съгласно заключението на вещото лице
по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните, е
установено, че количеството електрическа енергия от 55427квтч е отчетено от
регистър 1.8.4. на електромера. Според в.лице в случая е налице неправомерно
вмешателство в параметаризацията на измервателния уред.
В съдебно
заседание вещото лице изрично посочва, че посочените киловати, обаче, се
съдържат в паметта на електромера, което недвусмислено показва, че същите са
преминали през него и следователно са ДОСТАВЕНИ и РЕАЛНО ПОТРЕБЕНИ от абоната.
Поради изложеното са налице техническите предпоставки за приложение на чл. 50
от ПИКЕЕ.
При липса на
данни за техническа неизправност на СТИ извън извършената манипулация, следва
да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.4. количество
ел.енергия в размер на 55427 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.
Моли въззивния
съд да съобрази и обстоятелството, че за да се установи в кой часови диапазон е
потребена енергията, то същата следва да се отчита по предвидените за това
регистри. Така е параметизирано и самото СТИ. В конкретния случай вследствие
софтуерното вмешателство енергията се отчита в регистър, в който не следва да
се отнася потребената енергия, като доколкото същият е скрит, се цели именно
„укриване" на част от потребените от абоната киловати, за да не могат
същите да бъдат отчетени при редовен отчет на СТИ. Посочените киловати обаче се
съдържат в паметта на електромера, което недвусмислено показва, че същите са
преминали през него и следователно са ДОСТАВЕНИ и РЕАЛНО ПОТРЕБЕНИ от абоната.
Нещо повече -
определянето на часовия диапазон, в който е потребена енергията има отношение
само и единствено към определяне на цената на същата, доколкото има разлика в
цената за потребена енергия по дневна и по нощна тарифа. В
конкретния случай консумираното количество електрическа енергия е остойностено
по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за
електроенергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не
само не е ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото
ако манипулацията не беше извършена и електроенергията беше коректно отчетена
по дневна, нощна и върхова тарифа. Позовава се и на Решение № 1481/27.07.2015г,
постановено по в.гр.д. № 1370/2015г на ВОС.
Съгласно
експертизата, извършена от БИМ, ГД„МИУ", РО-Варна процесният електромер
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическата енергия.
Посоченото
показва, че СТИ е измерило точно ползваната от абоната енергия.
Протоколът на
БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се
ползва с материална обвързваща съда доказателствена сила, която не е
опровергана в хода на първоинстанционното производство и която обвързва и съда.
Според
заключението на в.лице, определената за доплащане ел.енергия е в рамките на
допустимата, технически е възможно да бъде доставена. Това количество ел.енергия
с използваните параметри е математически точно изчислено, в съответствие е с
техническите условия на ПИКЕЕ, съобразени са одобрените от КЕВР цени на ел.енергия
за процесния период.
Независимо в
резултат на чии действия е натрупана енергията в регистър 1.8.4. абонатът е
потребил ел.енергия, преминала през посочения регистър и затова последният
дължи заплащането й.
Нормите на ПИКЕЕ
нямат санкционен характер. Те нямат за предмет реализиране на отговорност, а
целят да се коригира фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като
ползваната ел.енергия от потребителя не е отчетена напълно или частично и
съответно не е заплатена от него. Разпоредбите на ПИКЕЕ, които регламентират
корекционната процедура са приети от държавен орган - ДКЕВР, чиято основна
функция е да регулира продажбените отношения с предмет ел.енергия и то в защита
на потребителите, които се явяват по - слабата страна в правоотношението, както
и да гарантира равното положение на всички потребители. Неизмерването на част
от реално пренесената и потребена ел.енергия води до неравновесие в правата и
задълженията на страните, защото възниква нееквивалентност на престациите.
Ищецът не отрича
ползването на ел.енергия през процесния период, нито навежда правни и
фактически доводи за консумация в обекта, различна от обичайната. Ел.енергия е
родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през точката на
присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част
от доставената и преминала към консумативните уреди в обекта на ищеца ел.енергия
не бъде заплатена, то потребителят ще усвои чужда вещ без правно основание и ще
увреди имуществения интерес на ответното дружество. Ако се приеме обратното, ще
бъде засегнато правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД, да
получи стойността на цялото пренесено до обекта на ищеца количество ел.енергия.
В съответствие с чл.120 ал.1 ЗЕ, на правото на потребителя да получи доставка
на ел. енергия, за да я ползва като я закупува по утвърдени регулирани цени, и
цялото потребено количество да се измерва от сертифицирано СТИ, кореспондира
правото на оператора на електроразпре делителната мрежа да получи цената за
доставената електрическа енергия. Незаплащането на реално пренесена и потребена
ел. енергия води до неравновесие в правата и задълженията на страните, защото
ще възникне нееквивалентност на престациите. Съгласно разпоредбата на чл.200
ал.1 предл.1-во ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Съобразно чл.16 ал.1, т.2 и чл.27 и следв. от ОУ за ПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
си ел.енергия.
В случай, че
счетете неприложимост на чл.50 ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, моли за отхвърляне
на иска, на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г, постановено по гр.д.№
4160/2018г по описа на ВКС-III ГО.
Предвид
изложеното моли за отмяна изцяло Решението на ВРС и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което да бъде признат предявеният иск за
неоснователен и недоказан.
Моли за
присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от С.Д.Л., И.Л.Д., Г.Л.Л., всички като наседници на починалия ЛАЗАР
ГОСПОДИНОВ Л., със становище за неоснователност на жалбата. Молят за потвърждаване
на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представения списък
по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Предявени са в
условията на активно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове с
правно осн.чл.124 ал.1 ГПК от С.Л., И.Д. и Г.Л., като излагат, че тримата в
качеството им на наследници на общия наследодател Лазар Господинов Л., поч.14.05.2014г,
се явяват съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.Девня ул.“Райко
Даскалов“ № 29 при квоти от по 4/6ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6ид.ч. за
всеки от низходящите наследници, съгласно чл.27 ал.1 СК вр.чл.9 ал.1 ЗН и чл.5
ал.1 ЗН.
Твърди се, че служители
на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД извършили проверка на СТИ, монтирано в имота, чиито
резултати били отразени в съставения КП. Въз основа на констатациите,
включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема
на електромера, ответното дружество издало фактура за начислена ел.енергия,
чиято сума ищците твърди, че не дължат.
Молят за
уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на иска. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия. Между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия и
разпоредбите на ОУ имат обвързваща сила за страните. Ответното дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Същото няма задължение да
известява предварително потребителя за проверките, които извършва. В резултат
на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е било установено
несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната. От БИМ
било установено, че е имало външна намеса в тарифната схема на електромера.
Съставено било становище за начисляване на ел.енергия, което отразява точното
количество неотчетена ел.енергия след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3. Процесната
сума се дължи на осн.чл.50 ПИКЕЕ, тъй като са остойностени засечени показания
по реален отчет.
Моли се за
отхвърляне на предявения с присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните не се оспорва фактът на валидно
сключен договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни ОУДПЕЕ, както и че праводателят на ищците се е явявал битов клиент по см.на §1 т.2а ДР ЗЕ на дружеството за описания в ИМ адрес на
потребление.
От
представения по делото КП от 2.04.2018г се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи”АД /сега „ЕРП
Север“АД/ извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца, находящ се на посочения адрес. Били констатирани показания на СТИ,
подробно описани в протокола, като в скрития регистър
1.8.3. се
съдържало записване за преминала ел.енергия-………….кВтч. Била установена грешка при
отчитане на електромера, вследствие на което СТИ бил демонтирано и подменено с
ново, а старото - поставено в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба и
изпратен на БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна.
В съставения от БИМ КП са отразени същите констатации - посочени са показанията на
тарифите; при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера така, че действително потребената енергия била отчетена в
невизуализираната на дисплея тарифа. Електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност на
измерването на ел.енергия.
Въз основа на горното е изготвено становище за начисление на
ел.енергия, в което е посочено, че корекцията била извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество
неотчетена ел.енергия.
Представена е и справка за потреблението на ищеца.
По делото е приложена и посочената фактура за начисляване на процесната сума,
представляваща незаплатена, но потребена ел.енергия за процесния обект на
потребление за сочения едногодишен период.
От уведомителни писма от „ЕРП Север"АД и от
„Енерго-Пр Продажби"АД е видно, че ищцовата страна е била уведомена за
извършената проверка на измервателната система на процесния обект, като било
изпратено и копие на съставения КП, а също бил уведомен и за дължимостта на
сумата по фактурата.
По делото е прието заключението
на вещото лице по СТЕ,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
дадено. От него се установява, че процесният СТИ е от одобрен тип, преминал метрологичната
проверка. При неманипулирана схема на присъединяване на абонат към ел.
разпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана ел. енергия да
преминава през измервателната схема на СТИ. В КП на „ЕРП Север“АД не била
констатирана намеса в схемата на присъединяване. Следователно, отчетените в
тарифа ТЗ-1.8.3 количества ел.енергия са били преминали през измервателната
схема и били регистрирани в тарифа ТЗ, която по заводска настройка не се
визуализирала.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен
интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че титуляр на откритата
партида е бил Лазар Господинов Л. и той се е явявал клиент на ответното
дружество и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са
били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон–ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган–КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.април 2018, т.е. след посочената по-горе дата
/14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите действащи
след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото
решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство
следва да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски общо за тримата ищци в размер на 820лв предвид своевременно отправеното
искане, представянето на доказателства за реално сторени такива, и
неоснователността на заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност,
тъй като претендираният размер не надвишава минималния такъв, определен за оценяемите
искове до 10 000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХІVс-в №
4199/14.10.2019г по гр.д.№ 8320/2019г, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.Л. ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ АД ЕИК
********* гр.Варна сумата от 6 552,36лв; И.Л.Д. ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 638,09лв и че Г.Л.Л. ЕГН ********** ***
НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 638,09лв, всички по издадена фактура № **********/14.05.2018г,
цялата в размер на 9 828,54лв,
обективираща стойност на преизчислени количества енергия за периода от 3.04.2017г до 2.04.2018г в обект,
находящ се в гр.Девня ул.“Райко Даскалов“ № 29, съобразно обема на
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху недвижимия
имот, съответно 4/6 за първата и по 1/6 за останалите двама; ОСЪДЕНО Е „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ общо на тримата ищци сумата 1 214лв,
представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик” № 258 «Варна тауърс-Г» да
заплати на С.Д.Л. ЕГН ********** *** , И.Л.Д. ЕГН **********
*** и Г.Л.Л. ЕГН ********** ***, сумата
от 820лв /осемстотин и двадесет лева/, представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: