Решение по дело №32/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 102
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20237080700032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 102

 

гр. Враца,  06.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 28.03.2023г. /двадесет и осми март  две хиляди  двадесет и трета  година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

                               КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 32  по описа на АдмС – Враца  за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в  ЗАНН.

                   Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на АПИ /Агенция „Пътна Инфраструктура“/ - гр. София, депозирана чрез процесуален представител * К.М., против РЕШЕНИЕ № 339/10.11.2022г., постановено по АНД  № 477/2022г. на Районен съд Враца, с което е отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция “Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева на „А.-**** “ ЕООД с. ***, обл. ***. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Посочва се, че при издаване на ЕФ е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението. В самия ЕФ с точност е описано мястото на извършване на нарушението, а именно по път I-1, км.8+849 на обходен път на гр.***, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на който километър е позиционирана стационарна контролна точка, което се потвържава и от представените по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ, като законосъобразен.

                   В с.з. касаторът АПИ София се представлява от * К.М., като жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Претендират се разноски.

                   Ответникът „А.- **** “ ЕООД – с.***, обл. *** в о.с.з., чрез пълномощника * Н.Й. ***  и в представен писмен отговор развива съображения за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението. Посочва се, че от събраните доказателства и самия ЕФ е видно, че като място на нарушението е посочен участък с координати, който съответства на част от пътя в област ***, докато в случая е констатирано нарушение на територията на област ***. Претендират се разноски по делото.

                   Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. 

                   В настоящото производство  от касатора не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. От ответника са представени писмени доказателства с депозирания писмен отговор.

                   Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, изразените от страните съображения и становища, доказателствата и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

                    Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                   Предмет на касационна проверка е Решение № 339/10.11.2022г., постановено  по АНД № 477/ 2022г.  на  Районен съд Враца, с което е  отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция “Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.102,ал.2, вр. чл.187а, ал.2,т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП на „А. - **** “ ЕООД с.***  е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.  ЕФ е издаден за това, че на 31.08.2021г. в 09.42 часа е установено пътно превозно средство влекач МАН ТГС 18.440 БЛС с рег.№ ********, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси - 2, собственост на „А.-**** “ ЕООД, в община *** за движение  по път I-1, при км.8+849, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна карта или валидна тол декларация за преминаването.

                   За  да отмени оспорения ЕФ, въззивният съд е приел в решението, че в ЕФ е налице пълно разминаване по отношение на мястото на нарушението и действително установяващото се по делото място, на което е заснето превозното средство от техническото средство и на което се твърди да е управлявано без съответната тол декларация за преминаването или маршрутна карта. Изложени са подробни мотиви по отношение на мястото на нарушението, като е прието, че неправилно посочване на мястото на нарушението или посочване на различни места на нарушението е съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелно основание на санкцион-ния акт в цялост. Отделно от това съдът е изложили доводи по същество на спора, като е приел че нарушението е осъществено, но с оглед допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на мястото на нарушението е отменил ЕФ, като незаконосъобразен с оспореното решение. Предвид изхода на спора на дружеството са присъдени и разноски по делото с решението.

                   Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Правилно е прието, че е налице разминаване по отношение на мястото на нарушението посочено в ЕФ и действително установеното място на нарушението по делото, на  което е заснето превозното средство и на което се твърди, че  е управлявано без съответната тол декларация за преминаването или маршрутна карта. Този  факт се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства. Същото представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на ЕФ само на това основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. В тази насока възражението на касатора по отношение на точно и ясно описано място на нарушението в ЕФ е неоснователно. Видно от съдържанието на ЕФ същото е неясно и не става точно къде е извършено нарушението, тъй като от данните по делото е видно, че посочения път и км. попадат  в област ***, както е приел и РС.

                   Пред настоящата инстанция от страна на касатора не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различни констатации от тези отразени в ЕФ по отношение на мястото на нарушението, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен. Не са представени доказателства, че посоченото в ЕФ място на нарушение попада в обхода на гр.***, а не в област ***. Твърдението на касатора за това, че същото е на обходен път на гр.*** не се подкрепя от доказателствата по делото. 

                   При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

                   При този изход на спора и с оглед поисканите в срок разноски от процесуалния представител на ответника по касация и представените в тази насока писмени доказателства, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати разноските на ответника за касационната инстанция в размер на 486 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/, за адвокатско възнаграждение, като същото не е прекомерно.

                   Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

       ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339/10.11.2022г., постановено  по  АНД № 477/2022г.  по описа на  Районен съд Враца.

 

       ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на „А.- **** “ ЕООД - с. *** , обл. ***  разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 486 лв.

 

       РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.