№ 3000
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.ева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело №
20231100501957 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца Г. Р. П. срещу
решение от 03.11.2022г., постановено по гр.д. № 32248/2022г. по описа на
СРС, ГО, 76 състав.
Производството по делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца,
извършено със заповед от 20.04.2022г. на Главния инспектор на ИВВС, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца. В петитума на
исковата молба ищецът е заявил изрично искане и за прогласяване
нищожността на Заповед № ЗЧР-7/20.04.2022г. на Главния инспектор на
ИВСС.
С обжалваното решение СРС се е произнесъл единствено по исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, но
липсва произнасяне по въведеното като предмет на спора иск/искане за
прогласяване нищожност на оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните.
1
Настоящият съдебен състав констатира, че във въззивната жалба, с
която е сезиран, е отправено искане за отмяна на първоинстанционното
решение в цялост и за постановяване на друго, с което да се уважат
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ,
включително да се прогласи нищожността на Заповед № ЗЧР-7/20.04.2022г.
на Главния инспектор на ИВСС. По същество тази част на въззивната жалба,
в която е направено изрично искане за произнасяне по предявения иск/искане
за прогласяване нищожност на оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, има характер на молба за
допълване на решението на първоинстанционния съд. С оглед изложеното и
предвид поддържаните във въззивната жалба доводи за основателност на този
иск/искане, следва да се приеме, че производството по делото по отношение
на същото е висящо към настоящия момент.
При така установеното въззивният съд намира, че във въззивната жалба
на ищеца се съдържат оплаквания, относими към искане по чл. 250 от ГПК за
допълване на постановеното съдебно решение. Компетентен да се произнесе
по същото е първоинстанционният съд. Ето защо образуваното пред
въззивната инстанция производство се явява преждевременно образувано и
следва да се прекрати и върне на районния съд за преценка за наличието на
предпоставките за развиване на производство по чл. 250 от ГПК или по чл.
247 от ГПК /доколкото в мотивите на постановеното решение е формирана
воля относно твърдяните пороци на уволнителната заповед/, което се явява
преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1957/2023г. по описа на
СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 76 състав, за процедиране съобразно
мотивите на настоящото определение.
Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на
2
делото, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3