Р Е Ш Е Н И Е №260081
гр. Пловдив, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Диана
Плачкова разгледа докладваното от съдията търг. дело № 491 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.288, ал.12 КЗ
/отм./ вр. §22 ПЗР КЗ.
Ищецът
Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица
„Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, представлявано от ** и ** на ** Б. М. и ** С.
С., чрез пълномощник адвокат С.М. ***, моли съда да осъди Е.И.Ч., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 288 576,16 лв., представляваща общо изплатените от ищеца
суми по щета № 210310/ 23.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД
№604/ 2014г. по описа на **, ответникът е признат за виновен в това, че на ** в
с. **, област **, при управление на л.а. „Опел Вектра", с peг. № **, е нарушил
правилата за движение по пътищата, като се е движил със скорост по- висока от
разрешената, при което по непредпазливост е причинил смъртта на А.А.А., като деянието е извършено в пияно
състояние и като е управлявал без да има необходимата правоспособност. Твърди,
че ответникът е управлявал увреждащия автомобил, без за него да има валидно
действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност"
към датата на инцидента.
Твърди, че във връзка с описаното ПТП ищецът
е заплатил на родителите на пострадалото лице обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им- починал при
процесното ПТП, както следва:
На А.С.А.: 50 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, изплатено извънсъдебно от ищеца на 25.08.2016г.; сумата от
86714,22 лв., изплатена от ищеца на 14.08.2018г., на основание влезли в сила
решения, постановени по гр. дело № 4021/ 2016г. по описа на ** и по в. гр. дело
№ 1242/ 2018г. по описа на **, от която: 70 000 лева, главница; 16714,22 лева,
законна лихва върху главницата, за периода 01.04.2016г.- 14.08.2018г.
На Г.А.А.: 50 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, изплатено извънсъдебно от ищеца на 25.08.2016г.; сумата от
86714,22 лв., изплатена от ищеца на 14.08.2018г., на основание влезли в сила
решения, постановени по гр. дело № 4021/ 2016г. по описа на ** и по в. гр. дело
№ 1242/ 2018г. по описа на **, от която: 70 000 лева, главница; 16714,22 лева,
законна лихва върху главницата, за периода 01.04.2016г.- 14.08.2018г.
Отделно от горните суми ищецът твърди, че е
заплатил на 23.10.2018г. държавни такси в общ размер на 7200 лв., по гр. дело №
4021/ 2016г. по описа на **, както и е заплатил на 27.01.2020г. сумата от
7947,72 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени по
гр. дело № 4021/ 2016г. по описа на ** и по в. гр. дело № 1242/ 2018г. по описа
на **.
Твърди, че дължимата на всеки от ищците по
гр. дело № 4021/ 2016г. по описа на ** А.С.А.и Г.А.А.законна лихва върху
присъдената главница, за периода 01.04.2016г. – 14.08.2018г. възлиза на сумата
от по 16 840,65 лв., от която сума е приспадната сумата от по 126,43 лв.,
представляваща половината от сбора на съдебните разноски, дължими от всеки от
ищците А.С.А.и Г.А.А., и които суми от по 126,43 лв. се включват в общия сбор
на платеното по щетата.
В срока за отговора по чл.367 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим, поради което следва да се
разгледа по същество.
По
основателността на иска.
От събраните по делото
писмени доказателства- препис от Присъда № 57/ 22.07.2014г., постановена, по
НОХД 604/ 2014г. по описа на ** /л.6-л.15/, Протокол № 1/ 06.01.2016г. от
заседание на ЗМК при Гаранционен фонд /л.36/, Протокол № 1/ 07.01.2016г. от
заседание на УС на Гаранционния фонд /л.37/, Решение от 05.01.2018г.,
постановено по гр.д.№ 4021/ 2016г. по описа на ** /л.44-л.52/, Решение № 1970/
24.07.2018г., постановено по гр. дело № 1242/ 2018г. по описа на ** /л.54.л.59/,
преводно нареждане от 27.01.2020г. /л.63/, преводни нареждания от 23.10.2018г.
– два броя /л.64-л.65/, преводни
нареждания от 14.08.2018г. – два броя /л.66-л.67/ и преводни нареждания от
25.08.2018г. – два броя /л.68-л.69/ се установява
следните обстоятелства:
С влязла в сила присъда Е.И.Ч.
е признат за виновен в това, че на ** в с. **, при управление на МПС „Опел
Вектра“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил смъртта на А.А.А., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно
състояние и е управлявал без да има необходимата правоспособност. Във връзка с
ПТП от **, предвид че за управлявания от Е.Ч. лек автомобил не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при ищеца е образувана е
преписка щета № 210310/ 23.10.2015г. На родителите на починалия А.А.– А.С.А.и Г.А.А.,
ищецът е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000
лв., на 25.08.20169г., по банков път.
С Решение от 05.01.2018г.,
постановено по гр.д.№ 4021/ 2016г. по описа на ** /л.44-л.52/, Решение № 1970/
24.07.2018г., постановено по гр. дело № 1242/ 2018г. по описа на **, ответникът
е осъден да заплати на родителите на починалия А.А.– А.С.А.и Г.А.А.,
обезщетение за неимуществени вреди още по 70 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2016г.,до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е
заплатил на А.С.А.и Г.А.А., на 14.08.2018г., по банков път, сумата от по
86 714,22 лв., която включва дължимата главница от 70000 лв. и законна
лихва, за периода 01.04.2016г. – 14.08.2018г., в размер на 16840,65 лв., след
извършено прихващане със сумата от 126,43 лв., дължими съдебни разноски, тъй
като А.С.А.и Г.А.А.са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд разноски за
производствата пред ** и ** в общ размер от 252,86 лв.
С цитираните по- горе
съдебни решения ищецът е осъден да заплати държавна такса за съдебните
производства в размер на 7200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
7947,72 лв., които суми са платени от ищеца по банков път на 23.10.2018г. и
27.01.2020г.
Решенията са постановени при
участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд- Е.И.Ч..
От представената по делото
регресна покана и приложена към нея обратна разписка /л.70-л.72/ се установява,
че ищецът е изпратил до ответника покана от 19.02.2020г. за възстановяване на
сумата от 288829,02 лв., на посочена в поканата банкова сметка, ***, като не се
установи да е изплатена каквато и да е била част от сумата. По делото не са
ангажирани доказателства от ответника, като няма и твърдения за това, за
извършено плащане от страна на последния на ищеца.
При така установените по делото факти, относими към
процесния спор, съдът приема следното от правна страна:
Ищецът Гаранционен фонд ** е изплатил на пострадалите
при ПТП лица - А.С.А.и Г.А.А.,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния син А.А.А.,
вследствие на произшествието, което е било реализирано на **, по вина на
ответника Е.Ч., с лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № **, за който автомобил
не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на причиняване на ПТП. Размерът на изплатените
суми възлиза общо на сумата 288 576,16 лв., част от тези изплатени суми
съставляват обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалите лица
А.С.А.и Г.А.А., ведно със следващата им
се лихва за забава, а останалата част съставляват разходи за определяне и
изплащане на обезщетението- разноски и такси от проведеното съдебно
производство.
Всички тези обстоятелства,
освен че се установиха по делото, не се оспорват от ответника, който не е
направил никакви възражения срещу предявения иск. При така установеното от фактическа страна, съдът
приема, че извършеното от ищеца плащане на обезщетение попада в една от
хипотезите на чл. 288, ал.
1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането (отм.); ,
приложима спрямо настоящия случай, съгласно която хипотеза Гаранционният фонд
изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на ** и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на **, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Според чл. 288, ал. 12, изр. първо от Кодекса за застраховането
(отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8, т. е.
разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които законът разпорежда,
че са за сметка на виновния водач.
В конкретния случай ищецът е изплатил на пострадалите
при ПТП лица- А.С.А.и Г.А.А.,
обезщетение по чл.288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ /отм./ в общ размер 240 000
лв. /100 000 лв. по щета № 210310/ 23.10.2015г., и 140 000 лв. въз основа
на съдебни решения, постановени по гр.д.№ 4021/ 2016г. по описа на ** и по гр. дело № 1242/ 2018г. по описа на **/,
ведно със законна лихва върху присъдената съдебно главница в общ размер на
33681,30 лв. Изплатил е и съдебни разноски в общ размер на 15147,72 лв.,
включващо присъдено адвокатско възнаграждение на основание постановените
съдебни решения и държавни такси за съдебните производства, като всички тези
разноски съдът счита за разходи по смисъла на чл.288, ал.8 КЗ /отм./, т.е
разходи свързани с определяне и изплащане на обезщетението по чл.288, ал.1,
т.2, б „а“ от КЗ /отм./, които са за сметка
на виновния водач и за тях Гаранционен фонд също има право на регресен иск по
смисъла на чл.288, ал.12 КЗ /отм./.
Въз основа на горното следва да се приеме, че на
основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът встъпва в правата на увреденото
лице спрямо прекия причител на увреждането до размера на платеното от него
обезщетение /ведно с лихви върху него/ и платените разходи за определяне и
изплащане на обезщетението. Сумарно платеното от ищеца на пострадалите лица- А.С.А.и Г.А.А., обезщетения
вследствие горното ПТП, причинено от ответника при участието на лек автомобил
без сключена застраховка "Гражданска отговорност", лихви върху същото
обезщетение и разходите за определяне и изплащането му, се равняват на сумата
от 288 576,16 лв. Именно до този размер ищецът има право на регресен иск по
смисъла на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
Така, всички релевантни факти, изискуеми от
разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./, за да се суброгира ищецът в правата на пострадалите А.С.А.и Г.А.А.по отношение на
деликвента Е.И.Ч. са налице, с оглед на което искът му, като основателен и
изцяло доказан по размер следва да се уважи.
Върху исковата главница от 288 576,16 лв. следва да се
начисли и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска- 30.07.2020г.
/в конкретния случай датата на изпращане на исковата молба по пощата, видно от
пощенското клеймо/ до окончателното й изплащане.
В частта за разноските.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски, които възлизат на сумата от 11555,68
лв., заплатена държавна такса, и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК. Същите с оглед изхода на спора следва
да се възложат на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф
Игнатиев" № 2, етаж 4, представлявано от ** и ** на ** Б.М. и ** С.С., сумата от 288
576,16 лв. /двеста осемдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и
шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
общо изплатените от ищеца на пострадалите при ПТП лица- А.С.А.и Г.А.А., суми по щета № 210310/ 23.10.2015г. и на основание
Решение от 05.01.2018г., постановено по
гр.д.№ 4021/ 2016г. по описа на **, и Решение № 1970/ 24.07.2018г., постановено
по гр. дело № 1242/ 2018г. по описа на **, представляващи обезщетение за неимуществени щети, лихви и
разноски, както и разходите по тяхното определяне и изплащане, които
неимуществени вреди са причинени от смъртта на А.А.А., вследствие на произшествието, което е било реализирано на **, по
вина на ответника Е.Ч., с лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № **, за който
автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към момента на причиняване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 30.07.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Е.И.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф
Игнатиев" № 2, етаж 4, представлявано от ** и ** на ** Б.М. и ** С. С., разноски в размер на 11655,68 лв. /единадесет
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ за
производството по търг. дело № 491/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъдат заплатени от Е.И.Ч. по следната банкова сметка: ***, BIC: ***, „**“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: