Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-5 24.06.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На деветнадесети януари 2021
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Детелина
Димова
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2766 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 149 от 01.07.2020г., постановено по гр. дело № 754/2018г. по описа на Районен съд – Поморие са осъдени Н.Д.Р., гражданин на Р. Ф., с особен представител адв. Марияна Илиева, С.Д.Р., гражданин на Р. Ф. и Д.С.Р., гражданин на Р. Ф. да заплатят на ищеца Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес ***, представлявана от Мартин Чолаков – Председател на УС на ЕС сумите, както следва:
- сума в размер на 493, 65 евро равняващи се на 965, 50 лева, представляваща такса за управление и поддръжка за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 192, 41 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 965, 50 лева, за периода от 01.01.2017г., до завеждането на исковата молба – 14.12.2018г.;
- сума в размер на 274, 25 евро равняващи са на 536, 39 лева, представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 51, 85 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 536, 39 лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 14.12.2018г., като иска за лихва над сумата от 51, 85 лева е отхвърлен като неоснователен, както и
- сума в размер на 109, 70 евро, равняващи са на 214, 55 лева, представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20, 74 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 214, 55лева за периода от 01.01.2018г. до завеждането на исковата молба – 14.12.2018г., като иска за лихва над сумата от 20, 74 лева е отхвърлен като неоснователен.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 3091/27.07.2020г. по описа на Районен съд – Поморие от Д.С. Р. и С.Д.Р. – двамата чрез своя процесуален представител – Панайот Панайотов, с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е недопустимо, материално незаконосъобразно и необосновано, както и е постановено при противоречие с доказателствения материал. В жалбата се излагат подробни аргументи относно неправилността на атакуваното решение. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание – въззивниците С.Р. и Д.Р. депозират по делото писмено становище, в което посочват, че претендират да бъде отменено атакуваното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове.
Във въззивната жалба се съдържа искане да бъде спряно производството по настоящото въззивно производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 619/2019г. по описа на Районен съд – Поморие. Понастоящем е безспорно, че производството по гр. дело № 619/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено с Определение № 247/26.06.2020г., постановено по гр. дело № 619/2020г. по описа на ПРС, което от своя страна е потвърдено с влязло в законна сила Определение № V-260216 от 27.01.2021г., постановено по частно гр. дело № 1953/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В този смисъл – следва да се приеме, че производството по гр. дело № 619/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, поради което и не е налице висящо производство и не са налице и предпоставките за спиране на настоящото въззивно производство.
Ответната страна по въззивната жалба – Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 чрез своя процесуален представител депозира по делото отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е законосъобразно и следва въззивната жалба да бъде отхвърлена. Подробно в писмения отговор се излагат аргументи относно неоснователността на доводите, наведени във въззивната жалба и се посочва, че са неоснователни възраженията, че първоинстанционния съд не е изложил доводи при отхвърляне на направените възражения на ответната страна. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че същата е неоснователна. Претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Ответната страна по въззивната жалба – Н.Д.Р. не депозира писмен отговор на жалбата и не изразява конкретно становище във въззивното производство по отношение на постановеното първоинстанционно решение. Следва да се отбележи, че против първоинстанционното решение въззивна жалба е депозирана единствено от Д.Р. и от С.Р., но не и от Н.Д.Р. и предвид обстоятелството, че претенцията е насочена против тримата ответници при равни дялове за всеки един от тях, то по отношение на необжалвалия решението ответник то е влязло в законна сила и спорът относно сумите, за които е осъден Н.Р. да заплати, а именно – 1/3 част от всяка една от уважените претенции не може да бъде пререшаван.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно и субективно съединени иска от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков против Н.Д.Р., С.Д.Р. и Д.С.Р. да заплатят на етажната собственост, при равни дялове на задълженията следните суми:
- сума в размер на 493, 65 евро (164, 55 евро от всеки един от тях), равняващи се на 965, 50 лева (321, 83 лева от всеки един от тях), представляваща годишна такса за управление и поддръжка за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 192, 41 лева (64, 14 лева от всеки един от тях), представляваща законна лихва върху сумата от 965, 50 лева, за периода от 01.01.2017г., до завеждането на исковата молба – 14.12.2018г.;
- сума в размер на 274, 25 евро (91, 42 евро от всеки един от тях) равняващи са на 536, 39 лева (178, 80 лева от всеки един от тях), представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 76, 89 лева (25, 63 лева от всеки един от тях), представляваща законна лихва върху сумата от 536, 39 лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 14.12.2018г., както и
- сума в размер на 109, 70 евро (36, 57 евро от всеки един от тях), равняващи са на 214, 55 лева (71, 52 лева от всеки един от тях), представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 30, 75 лева (10, 25 лева за всеки един от тях), представляваща законна лихва върху сумата от 214, 55лева за периода от 01.01.2018г. до завеждането на исковата молба – 14.12.2018г.
В исковата молба се посочва, че за годините 2016г. и 2017г. ответниците не са заплатили етажните разходи за притежавания обект, въпреки, че задължението е възникнало и е станало изискуемо.
По делото са депозирани отговори на исковата молба от страна на С.Д.Р. и Д.С.Р., в които се посочва, че в решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. (на което се позовава ищеца) е постановено, че се определят такси за разходите за управление и поддръжка в комплекса за 2015г., но това не означава, че тази определена такса може да се приложи и за следващите 2016г. и 2017г. Посочва се, че при положение, че не се провежда събрание, което да определи такси за 2016г. и за 2017г., то не следва да се прилага автоматично определения за 2015г. размер на таксата, а правилният ред на управление на етажната собственост изисква ежегодно свикване на ОС на ЕС и взимане на решения за утвърждаване на бюджет и разпределение между обитателите и ползвателите.
По делото е депозиран и отговор на исковата молба от страна на Н.Д.Р., депозиран чрез назначения му особен представител, в който се посочва, че по делото липсват доказателства за законосъобразно учредяване на Етажна собственост, съобразно регламентирания в ЗУЕС ред и правила за вписване в специалния регистър.
За да уважи претенциите, Районен съд – Бургас посочва, че безспорно е установено обстоятелството, че с влязло в законна сила съдебно решение са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017г. и след отмяната на тези решения таксите от собствениците се дължат на основание предходното решение, прието на ОС на ЕС на 12.11.2014г.
При извършената проверка по
реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се
произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в
жалбата.
По
наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът
приема следното:
По делото не е спорен факта, а и от представения Нотариален акт № *от 09.03.2009г., том *, нот. дело № 293/2009г.*** действие – Районен съд – Поморие е видно, че ответниците – Н.Р., С.Р. и Д.Р. притежават правото на собственост по отношение на следния недвижим имот – студио 196Б, находящ се в блок В, със застроена площ от 38, 46 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16, 39 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
По делото не е спорно и обстоятелството, че с Решение № 106 от 10.08.2018г., постановено по гр. дело № 376/2017г. по описа на Районен съд – Поморие са отменени всички решения, взети на проведеното на 18.05.2017г. Общо събрание на собствениците в ЕС на сгради – бл. А, бл. Б, бл. В - комплекс „Феста Поморие Ризорт“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, а с Решение № 5 от 05.01.2018, постановено по гр. дело № 655/2017г. по описа на Районен съд – Поморие са отменени всички решения, взети на проведеното на 05.11.2016г. Общо събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.34.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие – комплекс „Феста Поморие Ризорт“ – бл. В.
Не е спорно и обстоятелството, че по силата на Решение № ІV-27 от 08.04.2019г., постановено по гр. дело № 100/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 148 от 30.11.2018г., постановено по гр. дело № 496/2017г. по описа на РС – Поморие и вместо него е постановено ново решение, с което са отменени всички решения, приети на проведеното на 29.06.2017г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, находяща се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ 211, представлявана от Мартин Чолаков, обективирани в Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ - гр. Поморие от 29.06.2017г.
С Решение № 313 от 07.04.2020г., постановено по гр. дело № 1332/2019г. по описа на ІV г.о., ГК на ВКС на РБ – по реда на чл. 290 от ГПК е допуснато касационно обжалване по въпросите относно периода на действие на решението на Общото събрание на Етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на Общото събраните на Етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред. По така поставените въпроси, ВКС на РБ е приел, че Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана се управлява от Общото събраните на етажните собственици чрез взетите от него решения. След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Законът за управление на етажната собственост урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, гласуване и предметна компетентност. Контролът за законосъобразност на тези решения е съдебен. Съдът в своего решение е приел, че са две хипотезите, при които решението на Общото събрание на Етажната собственост преустановява действието си. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми. Втората е - приемане от Общото събраните на Етажната собственост на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата. Когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон. Съдът в своето решение е приел, че в този случай консумативните разноски следва да се определят съобразно начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а не този, определен от Общото събраните, тъй като разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по делото няма данни за 2016г. да е провеждано Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, находяща се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ 211, а всички решения, взети на проведеното на 29.06.2017г. Общо събрание са отменени с влязло в законна сила Решение № ІV-27 от 08.04.2019г., постановено по гр. дело № 100/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
По делото въпреки направените възражения от ответната страна, ищцовата Етажна собственост продължава да претендира, че в конкретния случай следва да намерят приложение взетите решения на ОС на ЕС през 2014г. С оглед постановеното решение на ВКС на РБ, настоящата инстанция намира, че по делото не може да се приеме, че след отмяната на всички решения, които са взети на проведеното на 29.06.2017г. ОС на ЕС не може да се приеме, че за 2016г. и за 2017г. следва да намерят приложение взетите решения на ОС на ЕС, проведено през 2014г., тъй като ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон. Мотивиран от изложеното, настоящия състав намира, че в конкретния случай претендираните от ответниците по делото консумативните разноски следва да се определят съобразно начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС.
По отношение на претенцията за заплащане на дължими годишни такси за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2016г. и за 2017г., съдът намира следното:
От представените по делото доказателства не може да се установи какви са действителните разходи за управление и поддържане на общите части, за да може да се направи извод за разпределение на тези разходи по начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, като се изчислят дължимите от ответника суми за притежавания от тях обект. Представените по делото доказателства – протоколи за извършени дейности за 2016г. и за 2017г. не съдържат данни за остойностяването на извършените дейности и по този начин не може да се направи преценка за разпределение на разходите. Представените договори за извършване на конкретни услуги са сключени между „Феста хотели“ АД в качеството му на възложител и различни търговски дружества в качеството им на изпълнители, а за предмет на договорите са поети услуги, свързани с обекти, представляващи хотели и не касаят процесната етажна собственост. Представените трудови договори с различни работници и служители също са сключени с „Феста хотели“ АД в качеството му на работодател и касаят дейността по поддръжка и управление на самия хотел, но не и на дейности, свързани с етажната собственост.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че по делото не се установяват действителните разходи за управление и поддържане на общите части, за да може да се направи извод за разпределение на тези разходи по начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, като се изчислят дължимите от ответника суми за притежавания от тях обект, поради което и предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта в която са осъдени С.Р. и Д.Р. да заплатят на Етажната собственост припадащата им се част от таксата за управление за 2016г. и за 2017г. и вместо него да бъде постановено ново решение, с което така заявените претенции спрямо тези двама ответници да бъдат отхвърлени. Следва да бъдат отхвърлени и предявените претенции за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като не се установява наличие на главното вземане, при неизпълнението на което ответниците да са изпаднали в забава.
По отношение на претенцията за годишна вноска за 2017г. за Фонд „Ремонт и обновяване“, съдът съобрази следното:
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа Фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на Общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. В конкретния случай не са представени доказателства за взето решение за събиране на вноски, дължими към Фонд „Ремонт и обновяване“ за ищцовата етажна собственост за 2017г. Както бе посочено в закона налице е предвиден законов минимум, под който не може да бъде занижена съответната такса. При положение, че в закона е предвиден така посочения минимум, съдът е обвързан от този размер на вноска към Фонд „Ремонт и обновяване“ и следва да го присъди. Ноторен факт е, размерът на минималната работна заплата за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. възлиза на 460 лева, поради което и следва да се приеме, че един процент от минималната работна заплата за 2017г. е в размер на 4, 60 лева, тоест – годишната вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 55, 20 лева (4, 60 лева х 12 месеца) за целия обект, а всеки един от собствениците на обекта дължи сума в размер на 18, 40 лева (55, 20 лева : 3 = 18, 40 лева) и именно тази сума следва да бъдат осъдени ответниците С.Р. и Д. Р. да заплатят. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която са осъдени двамата ответници да заплатят сума в размер над 36, 80 лева за всеки един от тях до претендирания размер от 142, 94 лева, дължима вноска за 2017г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което претенцията за заплащане на вноска за 2017г. за сумата над 36, 80 лева до претендирания размер от 142, 94 лева да бъде отхвърлена. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и по отношение на присъдените обезщетения за забавено плащане, а именно - за сумата над 3, 56 лева до присъдения размер от 13, 83 лева за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., както и законната лихва върху сумата над 36, 80 лева до присъдения размер от 142, 94 лева за периода от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане.
Първоинстанционното решение по отношение на Н.Р. е влязло в законна сила и не следва да бъде отменяно по отношение на присъдените в негова тежест – сума в размер на 164, 55 евро (321, 70 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2016г., ведно със сума в размер на 64, 14 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 164, 55 евро от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане, сума в размер на 91, 42 евро (178, 73 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2017г., ведно със сума в размер на 17, 23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 91, 42 евро от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане, сума в размер на 36, 56 евро (71, 47 лева), представляваща такса Фонд „Ремонт и обновяване“, както и за сума в размер на 6, 91 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 36, 56 евро от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че предявените претенции следва да бъде уважени само до размер на 40, 36 лева, както и предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение не е атакувано от единия от тримата ответници, настоящият състав намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски за сумата над 181, 60 лева до присъдения размер от 514 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззивиника Д.С.Р. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 291 лева, а на двамата въззивници следва да бъдат присъдени 593, 12 лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 149 от 01.07.2020г., постановено по гражданско дело № 754/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която са осъдени С.Д.Р. и Д.С.Р. да заплатят при равни дялове за всеки един от тях на Етажната собственост следните суми:
- сума в размер на 329, 10 евро (641, 75 лева) , представляваща такса за управление и поддръжка за 2016г., ведно със сума в размер на 128, 27 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 14.12.2018г., както и по отношение на присъдената законна лихва върху сумата от 329, 10 евро (641, 75 лева) за периода от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане;
- 182, 83 евро (356, 52 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2017г., ведно със сума в размер на 34, 62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., както и по отношение на присъдената законна лихва върху сумата от 182, 83 евро (356, 52 лева) за периода от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков против С.Д.Р. гражданин на Р. Ф., роден на ***г***, Булстат ********* с адрес по регистър Булстат – гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. В, * ниво, ап.* и Д.С.Р., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр. П., Булстат *********, с адрес по регистър Булстат - гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. *, * ниво, ап.*, с които се претендира да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят при равни дялове са всеки един от тях следните суми:
- сума в размер на 329, 10 евро (641, 75 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2016г., ведно със сума в размер на 128, 27 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 14.12.2018г., както и по отношение на присъдената законна лихва върху сумата от 329, 10 евро (641, 75 лева) за периода от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане;
- 182, 83 евро (356, 52 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2017г., ведно със сума в размер на 34, 62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., както и по отношение на присъдената законна лихва върху сумата от 182, 83 евро (356, 52 лева) за периода от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ Решение № 149 от 01.07.2020г., постановено по гражданско дело № 754/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която са осъдени С.Д.Р. и Д.С.Р. да заплатят при равни дялове за всеки един от тях вноска, дължима за 2017г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ за сумата над 36, 80 лева до присъдения размер от 142, 94 лева (73, 13 евро), ведно с обезщетение за забавено плащане за сумата над 3, 56 лева до присъдения размер от 13, 83 лева за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., както и законната лихва върху сумата над 36, 80 лева до присъдения размер от 142, 94 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков против С.Д.Р. гражданин на Р. Ф., роден на ***г***, Булстат ********* с адрес по регистър Булстат – гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. *, * ниво, ап.* и Д.С.Р., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр. П., Булстат *********, с адрес по регистър Булстат - гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. *, * ниво, ап.*, с които се претендира да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят при равни дялове са всеки един от тях вноска, дължима за 2017г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ за сумата над 36, 80 (тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева до присъдения размер от 142, 94 лева (73, 13 евро), ведно с обезщетение за забавено плащане за сумата над 3, 56 (три лева и петдесет и шест стотинки) лева до присъдения размер от 13, 83 лева за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., както и законната лихва върху сумата над 36, 80 лева до присъдения размер от 142, 94 лева за периода от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149 от 01.07.2020г., постановено по гражданско дело № 754/2020г. по описа на Районен съд – Поморие в останалата му част, а именно – в частта, в която са осъдени С. и Д. да заплатят такса Фонд „Ремонт и обновление“ за сумата от 36, 80 (тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща вноска, дължима за 2017г. за Фонд „Ремонт и обновяване“, сума в размер на 3, 56 (три лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., както и законната лихва върху сумата от 36, 80 лева от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане.
Постановеното Решение № 149 от 01.07.2020г., постановено по гражданско дело № 754/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е влязло в законна сила по отношение на частта, в която е осъден Н.Д.Р., гражданин на Р. Ф., роден на ***г.***, Булстат ********* с адрес по регистър Булстат гр. П., ул. „К.Б. *“ № *, бл. *, ет. * ниво, ап. * да заплати следните суми – сума в размер на 164, 55 евро (321, 70 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2016г., ведно със сума в размер на 64, 14 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2017г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 164, 55 евро от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане, сума в размер на 91, 42 евро (178, 73 лева), представляваща такса за управление и поддръжка за 2017г., ведно със сума в размер на 17, 23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 91, 42 евро от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане, сума в размер на 36, 56 евро (71, 47 лева), представляваща такса Фонд „Ремонт и обновяване“, както и за сума в размер на 6, 91 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 36, 56 евро от датата на предявяване на исковата молба – 15.12.2018г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ Решение № 149 от 01.07.2020г., постановено по гражданско дело № 754/2020г. по описа на Районен съд – Поморие и в частта, в която са присъдени разноски за сумата над 181, 60 (сто осемдесет и един лева и шестдесет стотинки) лева до присъдения размер от 514 (петстотин и четиринадесет) лева
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков да заплати на Д.С.Р., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр. П., Булстат *********, с адрес по регистър Булстат - гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. *, * ниво, ап.* направените по делото разноски в размер на 291 (двеста деветдесет и един лева) лева, дължима за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ с адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211, представлявана от Управителя Мартин Чолаков да заплати на С.Д.Р. гражданин на Р. Ф., роден на ***г***, Булстат ********* с адрес по регистър Булстат – гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. *, * ниво, ап.* и Д.С.Р., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в гр. П., Булстат *********, с адрес по регистър Булстат - гр. П., ул. „К. Б. *“ № *, чл. *, * ниво, ап.* направените по делото разноски в размер на 593, 12 (петстотин деветдесет и три лева и дванадесет стотинки) лева, дължими за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.