РЕШЕНИЕ
№ 2019
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110158877 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ************,
срещу Г. Т. Г. ЕГН ********** с адрес г******************** и М. Г. Г. ЕГН ********** с
адрес г********************, с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят разделно
при квоти 3/4 за Г. Т. Г. и 1/4 за М. Г. Г. на ищеца сумата 418.10лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. -
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, 87.87лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 18.09.2024г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 43.86лв. - главница за периода от м.12.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, 10.94лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 15.02.2022г. до 18.09.2024г
Посочен е адрес на топлоснабдения имот:***************
Ищецът твърди, че ответниците в качесвтото си на наследници на Л. СБ и собственици
на процесния топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
1
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Т ” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Т. Г. излага доводи, че направил проверка в Easy
Pay, където покойната му съпруга заплащала задълженията към Т. Дължимата сума там била
234.77 лева за периода 2023-24 г., плюс 2.48 лева такси, като ответникът заплатил
дължимите суми. Излага доводи, че съпругата му, с която са били разделени е починала през
декември 2022 година и от декември 2022 радиаторите са изключени.
Ответникът сочи, че възнамерявал да заплати съответните суми при прехвърлянето на
партидата на негово име, като и сочи, че ищецът не го е поканил да заплати сумите въпреки,
че има данни за неговия адрес.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Г. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Представен по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗСТУ, по силата на който Л. С. Б е призната за собственик на
*********************
Видно от изготвената справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. Л. С. Б- Г. е
починала на 11.12.2021 г. в гр. София, като е оставила за наследници Г. Т. Г.- съпруг и М. Г.
Г.- дъщеря.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение
************ от 22.02.2024 г. М. Г. Г. и Г. Т. Г. са признати за собственици по давностно
владение при квоти по ½ на ****************************
Видно от представения протокол от проведено на 25.10.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, *****************,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т“ ООД, което дружество
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
2
сметки.
Представен е договор между „Т“ ООД, и етажната собственост с адрес:
г************ по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Т“ООД, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва три входа - Г и Д. Общия топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334. В процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/с дистанционен отчет. Уредите са
сменени с нови през 2022г. За период 21/22г. не е осигурен достъп за отчет, но поради това
че уредите са с дистанционен отчет в отчетния формуляр от 09.05.2022г. са нанесени
показанията им / на старите и нови уреди/. За период 22/23г. уредите са отчетени на
12.05.2023г. с показания 0.00 на 4-те уреда. През процесния период ТЕ за отопление
отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-
1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 137куб.м. съгл. акт за разпределение на
кубатурата, представена на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани през м.10.2001 г. В
процесния имот е имало поставен един водомер за топла вода. За период 21 /22г. не е
осигурен достъп и за същия период има служебно пределен разход на база прогнозни
стойности. За период 22/23г. водомера е отчетен на 12.05.2023г. Отчетеното количество е по-
малко от достигнатото количество топла вода при предходния период и за 22/23г. няма
изчислена ТЕ за БГВ. През процесния период във фактурите изготвени от „Т -****”ЕАД
няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.СТЕ счита, че
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 804.75 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че oт
извършената проверка на записванията в счетоводството и информационната система на
„ТС” ЕАД се установи следното: За процесния период, от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., по
партидата на аб. № 247215, за топлоснабден имот с адрес : ***********са отразени
плащания в общ размер на 386.66 лв., в това число платени суми за ТЕ по прогнозни данни
3
в размер на 174.92 лв. Прихванати суми от Кредитни известия от годишно изравнение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 211.74 лв. /предходен период!
Дължимата главница за незаплатена топлинна енергия от абонат с № ********за
процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е общо в размер на 418.10 лв., в това число,
за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г. сума в размер на 251.22 лв., за периода oт
м.05.20222. до м.04.2023г. сума в размер на 166.88 лв.За услугата дялово разпределение за
процесния период е дължима главница общо в размер на 43.86 лв.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
4
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище и справка по реда
на Наредба №14/18.11.2009 г. се установява, че през процесния период първо Г. Т. Г. и Л. С.
Б- Г. са били съсобственици при режим на СИО на процесния недвижим имот, а след
смъртта й на 11.12.2021 г. Г. Т. Г. и М. Г. Г. са станали съсобственици при квоти ¼ за М. Г. Г. и
¾ за Г. Т. Г.. Доколкото те отговоарят поравно за задълженията на С. Б- Г., за целия процесен
период ответниците отговарят за задълженията касаещи процесния топлоснабден имот при
квоти ¼ за М. Г. Г. и ¾ за Г. Т. Г..
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: ******************* като ответниците са потреноители на ТЕ в
качеството си на наследници на Л. СБ и собственици на процесния топлоснабден имот
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Т“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
5
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за процесния период е 804.75
лева. ССчЕ е установила, че са отразени плащания в общ размер на 386.66 лв., в това число
платени суми за ТЕ по прогнозни данни в размер на 174.92 лв. Прихванати суми от
Кредитни известия от годишно изравнение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в
размер на 211.74 лв. /предходен период/.
Така останалата дължима сума е общо 418.10 лв.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 18.09.2024г. в
размер на 87.87 лева , изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до18.09.2024г. Същата сума е изчислена и
от ССчЕ
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Т“ ООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м. 12.2021г. до м.04.2023г. е правилно определена и е на обща стойност от 43.86
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
6
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ТС” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 10.94 лева - лихва за периода от 15.02.2022г. до 18.09.2024г.
Въз основа на тази констатация за дължимите суми, съдът на основание чл. 235 ГПК
следва да съобрази направените от ответника плащания – правопогасяващи юридически
факти.
Съдът следва да посочи, че в Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. е
разяснено, че когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от
тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да
заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2
ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след
него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.
Представени от ответника за две извлечения от системата на Easypay за заплащане на
сумите от 234.77 лева и 2.48 лева. Системата на този посредник позволява избор на
длъжника да заяви кое конкретно задължение е погасено. Видно от справките са погасени
задължения за период следващ процесния – от м.5.2023 г. до м.04.2024 г. Така съобразявайки
постановките на Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. съдът намира, че
длъжниците са направили избор кои задължения погасяват и това плащане е погасило такова
извън исковия период, съответно тези плащания не могат да се приемат като
правопогасяваш юридически факт касаещ процесните суми.
Приложено е платежно нареждане за сумата от 323.52 лева с основание „задължения
по дело ***********“. Същите следва да се отчетат като правопогасяващ юридически факт
относно процесните суми по правилата на чл. 76 ЗЗД. Така с това плащане ответниците са
погасили
- дължимите лихви в размер на 87.87 лева,
-мораторната лихва в размер на 17.67 лева върху сумата от 418.10 лева- главница за ТЕ
за периода от завеждане на исковата молба- 07.10.2024 г. до датата на плащането -27.01.2025
г.,
-мораторната лихва в размер на 1.85 лева върху сумата от 43.86 лева – главница за
дялово разпределение за периода от завеждане на исковата молба- 07.10.2024 г. до датата на
плащането -27.01.2025 г.,
- сумата за дялово разпределение в размер на 43.86лв. - главница за периода от
м.12.2021г. до м.04.2023г.
7
-сумата от 172.27 лева- главница за ТЕ.
Остава дължима сумата от 245.83 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 735.37 лева от пълен претендиран
размер от 750 лева /в т.ч. държавна такса- 50 лева, депозити за вещи лица-600 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Г. ЕГН ********** с адрес г******************** и М. Г. Г. ЕГН
********** с адрес г********************, да заплатят разделно при квоти 3/4 за Г. Т. Г.
и 1/4 за М. Г. Г. на „Т - София” ЕАД, ЕИК ************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.78, ал. 1 ГПК сумата 245.83. - главница, представляваща
остатъчна стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. - м.04.2023г. за
топлоснабден имот с адрес: **************** ведно със законната лихва от 27.01.2025 г. до
окончателното изплащане на сумите и съдбено-деловдни разноски в размер на 735.37
лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т - София” ЕАД срещу Г. Т. Г. ЕГН ********** с адрес
г******************** и М. Г. Г. ЕГН ********** с адрес г********************:
за сумата от 10.94лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
15.02.2022г. до 18.09.2024г. като неоснователен
и за сумата от 87.87лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 18.09.2024г., сумата за дялово разпределение
в размер на 43.86лв. - главница за периода от м.12.2021г. до м.04.2023г., претенцията за
законна лихва в размер на 17.67 лева върху сумата от 418.10 лева- главница за ТЕ за периода
от завеждане на исковата молба- 07.10.2024 г. до датата на плащането -27.01.2025 г. и
претенцията за законна лихва в размер на 1.85 лева върху сумата от 43.86 лева – главница за
дялово разпределение за периода от завеждане на исковата молба- 07.10.2024 г. до датата на
плащането -27.01.2025 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8