№ 17
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100812 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във вр.
с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземания по договор за
банков кредит.
Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, чрез пълномощник
юрисконсулт Ц.Г., против ХР. АНГ. К., *** по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от
ГПК, за установяване на вземания по Договор за кредит за текущо потребление от
13.12.2019 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че съгласно договор за кредит за
текущо потребление от 13.12.2019 г., кредиторът „Банка ДСК“ АД е предоставил на
ответника ХР. АНГ. К. кредит в размер на 7000.00 лева, със срок на издължаване 120 месеца
и падежна дата на месечните вноски – 25-то число на месеца. Кредитът бил усвоен изцяло
по сметка на кредитополучателя, който с подписването на договора за кредит се задължил да
заплаща дължимите вноски съгласно приетия погасителен план и да върне кредита в
уговорения срок. Поръчител по договора за кредит бил С.А.О., на основание сключен
Договор за поръчителство от 13.12.2019 г.
Посочва се, че от 2020 г. кредитополучателят започнал да не изпълнява точно договорните
си задължения, като допускал забава в погасяването на вноските по кредита. Така на
25.04.2020 г. не била внесена дължимата по погасителния план вноска, а след това
обслужването на кредита било преустановено. Не били внесени изцяло дължимите вноски
1
за периода 25.04.2020 г. – 25.09.2020 г. – общо 6 вноски с падеж 25-то число на съответния
месец.
Твърди се, че поради така допуснатата забава в плащането на вноските над 90 дни, съгласно
чл. 18.2, Раздел VII от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
които са неразделна част от договора за кредит, е обявена предсрочна изискуемост на целия
непогасен остатък от кредита, за което е изпратена покана до длъжника, получена от лице,
което е съгласно да я приеме, на основание чл. 46 ал. 1 от ГПК, и според ищеца, длъжникът
– ответник следва да се счита надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, която е
настъпила на 02.10.2020 г.
Посочва се също, че след настъпването на изискуемостта, „Банка ДСК“ АД е предприела
действия по присъждане на вземането си, като е подала в РС-Ловеч заявление срещу
кредитополучателя и поръчителя по чл. 417, т. 2 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 2157/2020
г., по което в полза на Банката са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за процесните суми.
Впоследствие, по образуваното изпълнително дело № 132/2021 г. на ЧСИ Румен Димитров,
рег. № 880, с район на действие - Окръжен съд-Ловеч, заповедта за незабавно изпълнение е
била връчена на длъжника ХР. АНГ. К., чрез залепване на уведомление, поради което, след
дадено указание от РС-Ловеч за предявяване на установителен иск, на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, „Банка ДСК“ АД предявява настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК
за установяване на вземането си срещу ответника.
Въз основа на изложеното, ищецът „Банка ДСК“ АД моли за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК в РС-Ловеч, ответникът ХР. АНГ. К. му дължи следните суми: 6815.06 лева –
главница, 189.85 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 25.03.2020 г. до
01.10.2020 г., 10.65 лева – обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до 01.10.2020 г.
и 143.87 лева – обезщетение за забава за периода от 02.10.2020 г. до 16.12.2020 г. /след
допусната поправка в крайния период/, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
Моли за присъждане и на направените разноски в настоящото и заповедното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок, адвокат Б. Ц., назначен за особен
представител на ответника, е депозирал писмен отговор, с който счита, че претенцията е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изложил е съображения, че в случая не е налице
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението на
кредитора по обявяването й не е достигнало до длъжника.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си гл. юрисконсулт Венков,
който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена изцяло, като излага съображения,
че претенцията им е доказана.
Ответникът ХР. АНГ. К. се представлява от особения си представител адвокат Ц., който
2
поддържа съображенията си в отговора и моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
2157/2020 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№
264182 от 18.12.2020 г., подадено от „Банка ДСК“ АД против ХР. АНГ. К. и С.А.О., при
условията на солидарна отговорност, е било образувано ч.гр.дело № 2157/2020 г. по описа
на Ловешкия районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260402/21.12.2020 г. и
изпълнителен лист от 21.12.2020 г. за процесните вземания, с изключение на
претендираните със заявлението разходи при изискуем кредит в размер на сумата 120.00
лева.
С Определение № 260164/31.03.2021 г. заповедният съд е констатирал, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника ХР. АНГ. К. при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск срещу този длъжник за установяване на вземането си, за
което е издадена заповедта за изпълнение.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на
основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
Установява се, че на 13.12.2019 г., между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор, и ответника
ХР. АНГ. К., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на сумата 7000.00 лева, която следва да се издължи на месечни вноски /главница и
лихва/, съгласно погасителен план към договора, със срок за издължаване – 120 месеца и
краен срок – 13.12.2029 г., с падежна дата на месечните вноски – 25-то число на месеца.
Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.60 %
годишно или 0.02 % на ден, а годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 10.45 % и
може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, които са
неразделна част от договора и кредитополучателят е получил и приел. Кредитът е обезпечен
с поръчителство, съгласно договор за поръчителство от същата дата – 13.12.2019 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и С.А.О..
Не се спори, че предоставеният кредит е усвоен чрез разплащателна сметка на името на
кредитополучателя.
От приложеното извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ АД за сметка №
26558122 от 17.12.2020 г. по процесния договор за кредит, с кредитополучател ХР. АНГ. К.,
е видно, че са отразени 6 броя непогасени или частично погасени месечни вноски по лихва и
главница, с падежни дати от 25.04.2020 г. до 25.09.2020 г., с общ размер на просрочените
вноски – 453.84 лева. В извлечението е посочено, че кредитът е със статут на предсрочно
изискуем с дата на настъпване на изискуемостта – 02.10.2020 г., поради забава в плащанията
3
на дължими вноски, като общата дължима сума по кредита към 17.12.2020 г. е в размер на
7159.43 лева, от които: 6815.06 лева – главница, 189.85 лева – договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 25.03.2020 г. до датата на настъпване на изискуемост – 01.10.2020 г.,
10.65 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемост, за периода от 02.05.2020 г. до 01.10.2020 г. /изключен е периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г./ и 143.87 лева – обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 02.10.2020 г. до 16.12.2020
г.
Установява се, че съгласно чл. 18.2, Раздел VII от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и
започва да се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до окончателното погасяване на
задължението, включително и по принудителен ред /чл. 18.3/.
Поради допуснатата забава в плащанията по кредита, „Банка ДСК“ АД е обявила кредита за
предсрочно изискуем, като е отправила изрично писмено уведомление с изх.№ 0030-20-
02170/18.09.2020 г. за обявяване на предсрочната изискуемост до кредитополучателя,
считано от датата на получаване на писмото. Видно от приложеното уведомление, същото е
изпратено по постоянния адрес на ответника ХР. АНГ. К. в гр. Летница, ул. „Стефан
Стамболов“ № 34, съвпадащ с адреса му по договора и по приложената справка от НБД
„Население“, като е получено на 02.10.2020 година от бащата на ответника, което изрично е
удостоверено в приложената обратна разписка.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, от което се установява, че предоставеният от „Банка ДСК“ АД
кредит в размер на 7000.00 лева по процесния договор от 13.12.2019 г., е автоматично
усвоен по разплащателна сметка с титуляр ХР. АНГ. К.. Последното плащане по кредита е
било на 05.05.2020 г., когато частично е била погасена вноската за 25.04.2020 г., след което е
спряно обслужването му. От заключението се потвърждават неиздължените суми по
кредита. След 18.12.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, е била
отписана като дължима сумата от 120.00 лева, представляваща такса при изискуем кредит,
тъй като същата не е била присъдена с издадената заповед за изпълнение от 21.12.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимост на вземания по
договор за банков кредит /главница, договорна лихва и обезщетение за забава/.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
4
В случая безспорно се установи, че по силата на сключен договор за банков кредит от
13.12.2019 г., Банката - ищец е предоставила на ответника – кредитополучател ХР. АНГ. К.
кредит за текущо потребление в размер на сумата 7000.00 лева, която е усвоена от
кредитополучателя.
Не се спори, че ищецът „Банка ДСК“ АД е изправна страна по договора за кредит, тъй като е
изпълнила задължението си, предоставяйки уговорения кредит на ответника, но последният
не е изпълнил задължението си за редовно плащане на месечните погасителни вноски по
кредита, като считано от 25.04.2020 г. е допуснал забава в изплащането им, а след 05.05.2020
г. е преустановил изцяло плащането по кредита. С оглед допуснатата забава в плащанията,
се установи, че на основание чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит, Банката се
е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът
ХР. АНГ. К. е надлежно уведомен на 02.10.2020 г.
Съдът намира процедурата по връчване за редовно изпълнена, тъй като е спазена
разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ГПК – връчване чрез пълнолетно лице от домашните на
адресата, какъвто е неговия баща. Осъщественото по този начин връчване е редовно и
допустимо, съгласно посочената разпоредба на ГПК, поради което изцяло неоснователни са
доводите в отговора на особения представител на ответника за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ответникът –
кредитополучател се явява неизправна страна по договора, тъй като след 05.05.2020 г. е
преустановил плащането на месечните погасителни вноски по същия, като изискуемостта на
вземанията е настъпила с факта на обявената предсрочна изискуемост на кредита.
При тези данни, предявените положителни установителни искове за установяване в полза на
кредитора на посочените в исковата молба вземания за главница, договорна лихва и
обезщетения за забава, произтичащи от процесния договор за кредит за текущо потребление
от 13.12.2019 г., се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК /18.12.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство,
съгласно представения списък и приложените доказателства за извършването им, а именно:
227.01 лева – платена държавна такса по делото, 600.00 лева – възнаграждение за особен
представител, 180.00 лева – депозит за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски за исковото производство: 1107.01
лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
5
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в размера, в
който са присъдени със заповедта за изпълнение, а именно: 192.37 лева, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на
заявлението.
На адвокат Б. Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата 600.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ХР. АНГ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от
13.12.2019 г., а именно: 6815.06 лв. /шест хиляди осемстотин и петнадесет лева и шест
стотинки/ – главница, 189.85 лв. /сто осемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ –
възнаградителна договорна лихва за периода от 25.03.2020 г. до 01.10.2020 г., 10.65 лв.
/десет лева и шестдесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава до датата на настъпване на
изискуемост, за периода от 02.05.2020 г. до 01.10.2020 г., и 143.87 лв. /сто четиридесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост, за периода от 02.10.2020 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ХР. АНГ. К., с горните данни, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, с горните данни,
сумата 1107.01 лв. /хиляда сто и седем лева и една стотинка/, представляваща разноски в
настоящото исково производство, както и сумата 192.37 лв. /сто деветдесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/ – разноски по заповедното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б. Ц. от ЛАК сумата 600.00 лв. /шестстотин лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ХР. АНГ. К..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
2157/2020 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6