Решение по дело №21281/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17222
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20231110121281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17222
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110121281 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” АД, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, ЕИК ********** срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:11111111111, със
седалище и адрес на управление: АДРСЕ представлявано от управителя ГДП, с която се
моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на732,56
лева - главница, представляваща цена за мрежови услуги /достъп до електроразпределителна
мрежа/ по посочени фактури по лицензия от 07.08.2019 г. до 30.09.2020 г. - Краен
снабдител, от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. - ФИРМА, от 01.11.2020 г. до 31.03.2022 г. -
ФИРМА, от 01.04.2022 г. до 07.07.2022 г. - ФИРМА от Последна Инстанция, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на която е подадено заявлението по чл.
410 от ГПК до датата на окончателното плащане и 105,37 лева - мораторна лихва за периода
от 27.09.2019 г. до 25.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. №54163/2022 г. на СРС.
Твърди се, че „фирма” ЕАД продава електрическа енергия на потребителите,
присъединени към разпределителната мрежа на територията, за която „фирма“ АД
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия на обособена
територия с № Л-135-1 1/29.11.2006 г. от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР), Лицензия за търговия е електрическа енергия с № Л-229-15/17.05.2007
г., издадена от КЕВР за срок от 10 (десет) години, изменена и допълнена от КЕВР с решение
№ И1-Л-229/16.02.2016 г„ както и Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17 от 01.07.2013 г., издадена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Сочи се, че между „фирма” ЕАД /с предходно наименование „ФИРМА” АД/ и
ответника „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 11111111111 са налице облигационни правоотношения,
възникнали на основание сключен комбиниран Договор № 11885288 - 0003 от 07.10.2020 г.
за покупко - продажба на електрическа енергия от ищеца и закупуването от длъжника на
количеството електрическа енергия, измерена в точките на доставка за обектите, съгласно
Споразумението към договора. Длъжникът „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 11111111111, с
1
клиентски № *********, е клиент на „фирма” ЕАД /е предходно наименование „ФИРМА”
АД/, който се снабдява при условията на лицензия за Доставчик от последна инстанция
/ДПИ/, като договорът при общи условия за доставка на ел. енергия между длъжника и
ищеца в качеството му на доставчик от последна инстанция е сключен по силата на чл. 95,
ал. 1 от ЗЕ и чл.104, ал. 1 и чл. 19, ал. 5 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
Поддържа се, че „ФИРМА“ ЕООД е ползвал доставена от страна на „фирма“ ЕАД
електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за
периода от 07.08.2019 г. до 07.07.2022 г„ за обект фитнес, адрес: АДРЕС, като и е бил
длъжен да заплати цената за услугата „достъп“, но до настоящия момент плащане не е
постъпило.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с
доказателствата по делото и след проверка в счетоводството на „фирма” ЕАД да отговори на
следните въпроси: 1 .Има ли открита партида в счетоводството на „фирма“ ЕАД която
да отразява взаимоотношенията между ищеца и ответника, включително
предходни такива, съответно отразяване на снабдяване с електрическа енергия, издадени
данъчни документи и отразени плащания?; 2. Как са отразен и в счетоводството на „фирма“
ЕАД посочените в исковата молба данъчни фактури и редовно ли е водено счетоводството,
включително по партидата на ответника?; 3. Какъв е размерът на дължимата сума от
ответника, по всяка една от приложените фактури към настоящата искова молба, издадени
от „фирма“ ЕАД, и какъв е общият размер на дължимата главница?; 4. Отразени ли са в
счетоводството на „фирма“ ЕАД плащания по горепосочените и приложени към исковата
молба данъчни фактури? При наличието на плащания, в какъв размер са същите, от каква
дата и обвързани ли са с конкретен документ?; 5. Какъв е размерът на дължимата мораторна
лихва за забава по всяка една фактура, считано от датата, следваща изтичането на 14-дневен
срок от датата на издаване на всяка от процесиите фактури до датата на депозиране на
заявление по ч.гр.д. № 20221110154163 по описа на Софийски районен съд, 46 състав, както
и какъв е общият й размер?

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която се признава
претендираното задължение като изискуемо и основателно и се сочи, че същото ще бъде
заплатено след посочване на банкова сметка от страна на ищеца.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на
решение при признание на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния
акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
2
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото, заради което
ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -110 лева.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:11111111111, със
седалище и адрес на управление: АДРСЕ представлявано от управителя ГДП, дължи на
„фирма” АД, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, ЕИК **********, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, сумата
в размер на 732,56 лева - главница, представляваща цена за мрежови услуги /достъп до
електроразпределителна мрежа/ по посочени фактури по лицензия от 07.08.2019 г. до
30.09.2020 г. - Краен снабдител, от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. - ФИРМА, от 01.11.2020 г.
до 31.03.2022 г. - ФИРМА, от 01.04.2022 г. до 07.07.2022 г. - ФИРМА от Последна
Инстанция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на която е
подадено заявлението по чл. 410 от ГПК/07.09.2022 г./ до датата на окончателното плащане
и 105,37 лева - мораторна лихва за периода от 27.09.2019 г. до 25.08.2022 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №54163/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА ФИРМА“ ЕООД, ЕИК:11111111111, със седалище и адрес на
управление: АДРСЕ представлявано от управителя ГДП, да заплати на „фирма” АД, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 54163/2022 г. на СРС в размер
на 110 лв., както и за настоящото производство, в размер на 505 лв.
УКАЗВА на ответника, че ищецът е посочил банкова сметка за заплащане на сумите
още в заявлението по ч.гр.д. №54163/2022 г. на СРС: IBAN: ********************* BIC:
*********** БАНКА
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3