Решение по дело №58618/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19797
Дата: 4 ноември 2024 г. (в сила от 4 ноември 2024 г.)
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20231110158618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19797
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110158618 по описа за 2023 година
Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Н. Д. Р., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Ж. Н. Н., АК – София, със съдебен адрес
в ... против Столична община, ЕИК *********, с адрес в гр. София, п.к. 1000, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета.
Твърди се в исковата молба, че на 01.01.2019 г. ищцата е претърпяла инцидент при
посещение на обособено място за разхождане на кучета в Южен парк, като в резултат на
пропадане на крака й в дупка е получила счупване. След инцидента е откарана в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където медицинският екип констатира „счупване на дясната
подбедрица“. На 02.01.2019 г. Н. Р. е оперирана, при което са й поставени 9 винта и метална
пластина, а след операция е прекарала пет дни в болница, през който период
следоперативната болка и мускулните спазми са й причинили почти постоянно безсъние.
След изписването от болницата ищцата счупеният крак на ищцата е бил обездвижен и в
продължение на тридесет дни е трябвало да не стъпва на него. В периода на възстановяване
Н. Р. е изпитвала остра пронизваща болка поради мускулни спазми в резултат на
обездвижването на мускулите на крака, поради което е приемала постоянно обезболяващи
медикаменти и са й били необходими постоянни грижи от страна на близките й, които са й
помагали да се придвижва и изпълнява дори и елементарни ежедневни дейности като
придвижване от една стая в друга, обличане, къпане, ходене до тоалетна. Поради
поставените винтове, Н. Р. е изпитвала ограничения в движението на ставата на крака и е
възстановила обичайната си физическа активност три месеца след операцията. На 15.11.2019
г. ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция в МБАЛ „Света София“ за сваляне на
металната пластина и деветте винта, в следствие на което в продължение на 36 дни е била в
невъзможност да работи и да се движи активно, отново се е наложил прием на
обезболяващи, а в следствие на поставената спинална упойка е получила гадене и силно
главоболие, които са продължили близо 10 дни след операцията. През продължителен
период от време Н. Р. е била с ограничени движения, а в следствие на двете оперативни
интервенции е получила два белега (с размери 5 см. и 10 см.), които представляват трайни
козметични дефекти за цял живот и сами по себе си са допълнително обременителни
емоционално.
1
В следствие на падането и фрактурата на крака, ишцата е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в силни болки, страдания и психическо безпокойство. Ищцата сочи, че
така претърпените вреди са следствие на следствие на неизпълнението на законовите
задължения на Столична община по надлежно поддържане на парковете - общинска
собственост.
Н. Р. сочи, че е предявила иск за осъждане на ответната община да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди, заявен частично за сумата от 10 000 лв. от обща
размер от 17 000 лв. С влязлото в сила решение , постановено по гражданско дело № 991 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав, искът е уважен и Столична
община е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв.
Като излага тези обстоятелства, Н. Р. обуславя правния си интерес от предявяването
на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответната община да й заплати сумата от 7 000 лв. (седем хиляди
лева), представляваща непредявената в предходното производство част от обезщетението за
неимуществени вреди и сумата от 2 252,13 лв. (две хиляди двеста петдесет и два лева и
тринадесет стотинки) – обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната
лихва върху претендираната главница за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства, прави искане за допускане
на съдебно – медицинска експертиза и моли за събирането на гласни доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявени
иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Ответната
община не изпраща законен или договорен представител в откритото съдебно заседание.
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на Н. Р. да отправи
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение
от 20.06.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на
неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239
ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за
отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане № 27910 от 20.02.2024 г. и
с определение № 19858 от 13.05.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици от
непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и
възможността за постановяване на неприсъствено решение.
От друга страна, предявеният от Н. Р. осъдителен иск, чийто предмет е вземането на
ищцата за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и
мораторна лихва, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата
молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от
активно процесуално легитимирано физическо лице против правосубектно юридическо лице
и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални
предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на
иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че
вземането на Н. Р. е установено по основание с влязъл в сила съдебен акт. С решението,
постановено по гражданско дело № 991 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 127-
ми състав, Столична община е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., частично предявен иск от обща сума от 17 000 лв., които
неимуществени вреди – болки и страдания, са настъпили в следствие на пропадане на
ищцата в дупка на 01.01.2019 г. в пространство, определено за разходки на кучета, находящо
2
се в гр. София, Южен парк, до образуването на която се е стигнало поради
необезопасяването на пространството, определено от ответника за разходка на домашни
любимци. С посоченото влязло в сила решение е установено със сила на пресъдено нещо
основанието на осъдителния иск, предявен от Н. Р. и предходния съдебен акт, с който съдът
се е произнесъл по частично предявения иск е задължително за съда, който разглежда иска за
останалата част от вземането досежно установените правопоражщи факти. Предвид горното,
съдът приема, че претенцията на Н. Р. с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД е вероятно
основателна.
Вероятната основателност на главния иск обуславя извода за уважаване и на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се
на законната лихва от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г.
Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и
материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят
приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт
не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на Н. Р. трябва да бъде
уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност,
основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар
за един адвокат в общ размер от 1 614,57 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, с адрес в гр. София, п.к. 1000, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета да заплати на Н. Д. Р., ЕГН **********, с адрес
в ... сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща непредявената в предходното
производство част от обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в следствие на пропадане на ищцата в дупка на 01.01.2019 г. в пространство,
определено за разходки на кучета, находящо се в гр. София, Южен парк, до образуването на
която се е стигнало поради необезопасяването на пространството, определено от ответника
за разходка на домашни любимци и сумата от 2 252,13 лв. (две хиляди двеста петдесет и
два лева и тринадесет стотинки) – обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на
законната лихва върху претендираната главница за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, с адрес в гр. София, п.к. 1000, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Кмета да заплати на Н. Д. Р., ЕГН **********, с адрес
в ... сумата от 1 614,57 лв. (хиляда шестстотин и четиринадесет лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3