№ 11340
гр. София, 05.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110120098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Образувано е по искова молба от 14.04.2022 г. подадена от Б. В. ИЛ.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за допускане на обезпечение на предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с които се
иска да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 1188.70 лв., представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата от 158.69 лв.
мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 30.06.2011 г. до
19.12.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по ч.
гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС, 37 състав, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по същото дело,
чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по
изп. д. № 20228380401125 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Към исковата молба са приложени изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по
ч. гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС, 37 състав и покана за доброволно
изпълнение адресирана до ищеца по изп. д. № 20228380401125 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински.
Съдът, след като взе предвид твърденията на молителя и съобрази
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да провери дали
предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Той трябва да провери
също дали съществува обезпечителна нужда и относима и подходяща ли е
поисканата обезпечителна мярка. Посочените предпоставки са кумулативни,
като липсата на която и да е от тях препятства възможността да бъде
допуснато обезпечение.
Искът е вероятно основателен, когато е подкрепен с убедителни писмени
доказателства (арг. чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). Когато не разполага с писмен
документ, подкрепящ основателността на иска, ищецът може да удостовери
вероятната му основателност, като представи гаранция в определен от съда
1
размер. Съдът може да обоснове допустимостта на обезпечението чрез
представянето на гаранция и когато ищецът представи писмени
доказателства, които обаче не създават убеждението за вероятна
основателност на иска (чл. 391, ал. 2 ГПК). Следва да се посочи, че
преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната
основателност на иска, респективно за това дали да бъде допуснато исканото
обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от
представянето на гаранция, е винаги конкретна.
В разглеждания случай с оглед изложените в молбата фактически
твърдения исковата претенция е допустима. Съдът намира, че представените
писмени доказателства са убедителни такива по смисъла на чл. 391, т. 1 ГПК,
поради което и достатъчни за обосноваване на вероятната основателност на
предявения иск. Въпреки това в разглеждания случай едва след евентуално
релевирани от ответника възражения и изразени становища по отношение на
исковата претенция, изискуемостта на вземанията, за осъществено плащане
/пълно или частично/, за предприети действия, които водят до спиране или
прекъсване на давността, ще може със сигурност да се установят
действителните права и задължения на страните.
С оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от ГПК, съд намира, че са налице
предпоставките по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, но въпреки това, като съобрази
изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК относно предвидимите преки и
непосредствени вреди, които ответникът би могла да понесе, ако
обезпечението е неоснователно, следва да бъде определена гаранция в размер
на по 134 лв., която сума следва да бъде внесена от ищеца.
Предвид обстоятелството, че в случая се касае изпълнителното дело,
което не е прекратено от съдебния изпълнител, налице е и обезпечителна
нужда, доколкото продължаването на изпълнението би довело до намаляване
имуществената сфера на ищеца. Обезпечителната мярка „спиране на
изпълнението“ е допустима – чл. 397, ал. 1, т. 3, пр. последно от ГПК, а в
конкретния случай се явява и подходяща, тъй като предмет на спора е именно
изпълняваното притезание по изп. д. № 20228380401125 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Б. В. ИЛ., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 10, вх. Б, ап. 48 срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
недължимост от страна на ищеца на сумата от сумата от 1188.70 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата от 158.69 лв. мораторна лихва върху
главницата начислена за периода от 30.06.2011 г. до 19.12.2013 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по ч. гр.д. № 2427/2014 г.
2
по описа на СРС, 37 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК издадена по същото дело, чрез налагане на
обезпечителни мерки „спиране на изпълнението“ по изп. д. №
20228380401125 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд до приключване на производството
по настоящото дело, при условие, че бъдат внесени парични гаранции от
молителя Б. В. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Разсадника“,
бл. 10, вх. Б, ап. 48 по депозитна сметка на Софийски районен съд в размер на
134 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представянето на
доказателства за платените гаранции в определения от съда размер.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на
препис от съда, а за ответната страна – от деня, в който му е връчено
съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3