№ 90
гр. Кюстендил, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500606 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на постъпила в съда въззивна жалба подадена от
К. В. Г. с ЕГН ********** и Н. В. Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес:
***********, чрез пълномощника им адв. Г. М. от АК - К. насочена против Решение
№ 528 от 23.10.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1697/2023 г. по описа
на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт, районен съд е отхвърлил като
неоснователен иска на К. В. Г. и Н. В. Г. за признаване на установено, че М. К. Г.- Б. не
е собственик на ½ ид.ч.от ПИ с идентификатор № 68789.16.181 в ***, с площ 453 кв.
м., при съседи на имота: ПИ с № 180, 178, 179, 182, 426, улица и на ½ ид.ч. от първи
етаж на жилищна сграда, построена в имота с идентификатор № 2; отменил е
Нотариален акт № ****** в частта за собственост върху първи жилищен етаж от
жилищната сграда, построена в имота и е отменил Нотариален акт ****** г., в който
М. К. Г. Б. е призната за собственик на целия имот до ½ ид. ч. от ПИ.
Въззивниците навеждат съображения за недопустимост на обжалваното
решение в частта му, в която е отменен Нотариален акт *********, дело 38 от 2004 г.,
за собственост на ищците върху ½ ид.ч. /първи жилищен етаж/ от жилищната сграда,
построена в имота, доколкото е налице произнасяне по непредявен иск от страна на
първоинстанционния съд. Релевират доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, в останалата му част, като считат изводите на решаващия състав са
неподкрепени от събраните по делото доказателства. Сочат, че предмет на иска не е ½
ид. ч. от първия етаж на жилищната сграда, а ½ ид. ч. от цялата жилищна сграда /което
представлява целият първи етаж/. Изтъкват, че решаващият състав в мотивите си е
обсъждал не спорната двуетажна жилищна сграда от 88 кв.м. с идентификатор
68789.16.181.2, а сградата с идентификатор 68789.16.181.1, представляваща малка
къща или лятна кухня, която не е предмет на исковата молба. Искат обезсилване на
обжалваното решение в частта, в която е отменен Нотариален акт *********, дело 38
1
от 2004 г. и отмяна на обжалвания съдебен акт в останалата му част, с произнасяне по
съществото на спора и уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна М. К. Г. – Б., в който се излага твърдение, че всички сгради в
процесния парцел са построени от бащата й.
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и сл.от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен
акт, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К. В. Г. с ЕГН
********** и Н. В. Г. с ЕГН ********** срещу М. К. Г. – Б., ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответницата, че последната не е собственик на ½ ид. ч.
от ПИ с идентификационен № 68789.16.181, находящ се в ***, обл. К., ЕКАТТЕ 68789
по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изп.
директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ***** Г.“, с площ по кадастралната карта
453.00 кв.м., на ½ ид.ч. /първи етаж/ от сграда с идентификационен № 68789.16.181.2,
брой етажи- 2, със застоена площ 88.00 кв.м. с предназначение: „жилищна сграда,
еднофамилна“ и на ½ ид.ч. от общите части на сградата. Направено е искане по чл.
537, ал.2, изр.3 от ГПК за отмяна на Нотариален акт ****, т.3, рег. № 3994, дело № 530
от 2006 г. на нотариус Л.С., с район на действие района на РС- Дупница, вписана под
*** в регистъра на Нотариалната камара за частта над ½ ид.ч. от ПИ с
идентификационен № 68789.16.181, за частта над ½ ид.ч., представляваща първи етаж
от построената в поземления имот сграда с идентификационен № 68789.16.181.2 и за
½ ид.ч. от общите части на същата сграда.
С обжалваното решение районен съд е отхвърлил отрицателния иск за
собственост, приемайки, че през 1945 г. бащата на ответницата е построил в имота
двуетажна жилищна сграда.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Видно от Записка за вписване на Нотариален акт за продажба ***, т.I, акт
****** от 05.09.1945 г. е, че В. Й. Г. е придобил правото на собственост върху 679 кв.
м. от нива в землището на ***, местността „*****“ цялата от 16.2 дка.
С Нотариален акт ****, т.I, дело № 357/1949 г. се установява, че В. Г. е признат
за собственик по регулация върху празно място, находящо се в землището на гр. М. от
224 кв.м., което е придадено към неговия парцел V, в кв. 164 по плана на гр. М..
Видно от Удостоверения за наследници **** от 02.08.2023 г. и **** от
02.08.2023 г е, че ищците К. В. Г. и Н. В. Г. са правнуци на В. Й. Г., починал на ******
г. и Ф.И. Г., починала на ***** г.- деца на починалия им син С. В. Г.- В. С. Г., който
също е починал (поч. на **** г.), а ответницата М. К. Г.- Б. е тяхна внучка- дъщеря на
починалия им син К. В. Г. (починал на ***** г.).
Видно от Нотариален акт за собственост ***, т.I, рег. ***, дело № 38 от 2004 г.
2
е, че Т. Г., К. Г. и Н. Г. са признати за собственици при равни квоти на основание
наследство и давностно владение върху ½ ид.ч. от УПИ, образуващ парцел Х- 2592, в
кв. 120 по плана на ***, с площ 438 кв.м., ведно с първи жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, застроена в имота, както и на ½ ид.ч. от общите части на
жилищната сграда.
Видно от Нотариален акт за собственост ****, т.III, рег. № 3994, дело № 530 от
2006 е, че М. Г.- Б. е призната за собственик на основание наследство върху ПИ с
идентификатор 68789.16.181, находящ се в ***, обл. К., ЕКАТТЕ 68789 по
Кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изп.
директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ***** Г.“, с площ по кадастралната карта
на целия имот 453.00 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор
68789.16.181.1, брой на етажите- един, със застроена площ 24.00 кв.м., сграда с
идентификатор 68789.16.181.2, брой на етажите- 2, със застоена площ 88.00 кв.м. с
предназначение: „жилищна сграда, еднофамилна“ и сграда с идентификатор
68789.16.181.3, със застроена площ 20.00 кв.м. с предназначение „хангар, депо, гараж“.
Представени са две дела, в които се съдържат освен Записка за вписване
***/05.09.1945 г. на Нотариален акт ***, т. I, от 05.09.1945 г. и Нотариален акт ****,
т.I, дело № 357/1949 г., също обяснителна записка към проекта за направа на
жилищна постройка в имота на К. Г., описание на строителните работи, както и
архитектурен проект на 10.11.1962 г.
От заключението на съдебно- техническата експертиза изпълнена от вещото
лице инж. Е. Л. се установява, че имотите в Записка за вписване № 95/05.09.1945 г. на
Нотариален акт ***, т. I от 05.09.1945 г. и в Нотариален акт ****, т.I, дело № 357/1949
г. представляват парцели V и VIII в кв. 164 по плана на *** от 1936 г. с обща площ 910
кв.м. Парцел VIII в кв. 164 по плана на *** от 1936 г. е идентичен с парцел Х- 2817,
кв. 323 по плана на *** от 1958 г. Парцел Х- 2817, кв. 323 по плана на *** от 1958 г. е
идентичен с УПИ Х-181, кв.120 по плана на *** от 2023 г., а последния посочен имот е
идентичен с ПИ с идентификатор 68789.16.181 по КК на ***, одобрена със Заповед №
300-5-56 от 30.07.2004 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: *****
Г.“, с площ по кадастралната карта 453.00 кв.м. В обобщение вещото лице е посочило,
че ПИ с идентификатор 68789.16.181 с площ 453 кв.м. е част от закупения имот с
площ 679 кв.м., посочен в Записка за вписване ***/05.09.1945 г. и придаваемо място с
площ от 224 кв.м., описано в Нотариален акт ****, ****, дело№ 357/1949 г. Вещото
лице е посочило също така, че в плана от 1958 г. жилищната сграда е нанесена.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск е основателен. Съображения:
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването или
несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предявен е отрицателен установителен иск. В това производство ищецът следва
да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите,
от които произтича правото му. Ищецът следва да установи правото си на собственост
върху процесния имот само до степен, необходима за обосноваване на правния му
интерес от предявяването на иска, а в тежест на ответника, при условията на пълно и
главно доказване, е да установи правото си на собственост върху процесния имот. В
настоящия случай съдът счита, че ищците са доказали своя правен интерес от
предявяване на този иск срещу ответницата. Същите са доказали, че са собственици на
процесния имот по силата на наследяване от В. С. Г., а ответницата се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост върху имоти, включващ и целия спорен
имот.
Съдът счита, че ответницата не е доказала, че е собственик на процесния имот.
3
Твърдението й е, че го е придобила по силата на наследяване, тъй като баща й К. Г. е
построил цялата къща. Предвид това твърдение, следва да установи, че К. Г. е
наследодател на М. Г.- Бали и че приживе е притежавал правото на собственост върху
имота. По делото няма спор, а и от представените удостоверения за наследници се
удостоверява факта, че ответницата е наследник по закон на К. Г.. По делото обаче не
са представени доказателства, които да обосновават извод, че правото на собственост
върху процесния имот е било притежавано единствено от последния. В подкрепа на
твърдението си, касаещо собствеността на имота, ответницата е представила две папки
с документи. От документите, намиращи се в тях обаче не може да се изведе извод, че
К. Г. е притежавал правото на собственост. Напротив, от Записка за вписване
***/05.09.1945 г. на Нотариален акт ***, т. I, от 05.09.1945 г. и в Нотариален акт ****,
т.I, дело № 357/1949 г., а и вземайки предвид заключението на съдебно- техническата
експертиза, безспорно се установява, че собственик на процесния имот е общият
наследодател В. Й. Г.. Приложените обяснителна записка, описание на строителни
работи и план, всичките от 1962 г. удостоверят единствено извършване на строеж в
процесния имот. Не може да се приеме, че те се отнасят до процесната сграда, тъй
като видно от заключението на съдебно- техническата експертиза е, че жилищната
сграда е била нанесена в плана от 1958 г., а и в обясненията пред съда вещото лице е
заявило, че приложените планове се отнасят за изграждане на гараж.
Предвид изложено, съдът намира, че ответницата не е доказала правото си на
собственост върху процесния имот, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
Решението следва да се обезсили в частта, в която е отменен Нотариален акт №
****** в частта за собственост върху първи жилищен етаж от жилищната сграда,
построена в имота, тъй като този нотариален акт се засягат правата на ищците.
Решението следва да се потвърди в частта, в която е отменен Нотариален акт ***, т. ІІІ
д. 530/06 г., в който М. К. Г. Б. е призната за собственик на целия имот до ½ ид. ч. от
ПИ. В останалата част следва да се отмени като се постанови друго, с което да се
уважи предявеният отрицателен иск.
С оглед на този изход на делото на въззивниците се дължат сторените от тях
разноски, от които 1500 лв. (1400 лв.- адв. възнаграждение и 100 лв.- държавна такса)
напревени пред районен съд и 1750 лв. (1400 лв. адвокатско възнаграждение, 50 лв.
държавна такса и 300 лв. възнаграждение за вещо лице) направени пред въззивния
съд.
Мотивиран от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 528 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1697/2023 г.
по описа на ДнРС в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К.
В. Г. и Н. В. Г. за признаване на установено, че М. К. Г.- Б. не е собственик на ½
ид.ч.от ПИ с идентификатор № 68789.16.181 в ***, с площ 453 кв. м., при съседи на
имота: ПИ с № 180, 178, 179, 182, 426, улица и на ½ ид.ч. от първи етаж на жилищна
сграда, построена в имота с идентификатор № 2 и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците К. В. Г. с ЕГН
********** и Н. В. Г. с ЕГН ********** и двамата с адрес: *********** от една
страна и ответницата М. К. Г. – Б., ЕГН **********, с адрес:
****************************************** от друга страна, че ответницата не е
собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификационен № 68789.16.181, находящ се в ***,
обл. К., ЕКАТТЕ 68789 по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-5-56 от
4
30.07.2004 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: ***** Г.“, с площ по
кадастралната карта 453.00 кв.м., на ½ ид.ч. /първи етаж/ от сграда с
идентификационен № 68789.16.181.2, брой етажи- 2, със застоена площ 88.00 кв.м. с
предназначение: „жилищна сграда, еднофамилна“ и на ½ ид.ч. от общите части на
сградата на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 528 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. №
1697/2023г. по описа на ДнРС в частта, в която е отменен Нотариален акт № ****** в
частта за собственост върху първи жилищен етаж от жилищната сграда, построена в
имота.
ПОТВЪРЖДАВА № 528 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1697/2023г. по
описа на ДнРС в частта, в която е отменен Нотариален акт ***, т. ІІІ д. 530/06, в който
М. К. Г.- Б. е призната за собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификационен №
68789.16.181, находящ се в ***, обл. К., ЕКАТТЕ 68789 по Кадастралната карта,
одобрена със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изп. директор на Агенцията по
кадастъра, с адрес: ***** Г.“, с площ по кадастралната карта 453.00 кв.м., на ½ ид.ч.
/първи етаж/ от сграда с идентификационен № 68789.16.181.2, брой етажи- 2, със
застоена площ 88.00 кв.м. с предназначение: „жилищна сграда, еднофамилна“ и на ½
ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА М. К. Г. – Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Христо
Смирненски“, бл. 33А, ет.13, ап.68 да заплати на К. В. Г. с ЕГН ********** и Н. В. Г. с
ЕГН ********** и двамата с адрес: *********** сумата от 1500 лв. деловодни
разноски направени пред районен съд и 1750 лв.- деловодни разноски направени пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5