Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.04.2022 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 05.11.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

28

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Х.Ц. ***, чрез процесуалния му представител адв. В.Д., против В.Ц.М. – К. ***, с която ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва молбата изцяло като неоснователна. Твърди, че покойния и баща не е извършил сеч в процесните имоти, не е продавал и не е получавал пари за добита дървесина. Твърди, че ако са издавани позволителни за сеч, то те са издавани без спазване на задължителните изисквания за това от Северозападно държавно предприятие ДГС М. и с това си действие ДГС е създал възможност за извършване на неправомерна сеч, поради това ответника иска привличане на трето лице помагач в лицето на Северозападно държавно предприятие ДГС М., на страната на ответника. С отговора не са представени доказателства.

В хода на делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран инж. А.В.Д. ***.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 45 ЗЗД.

         Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебнооценителна експертиза.

Приложена е преписка по ДП № 159а/2016 г. по описа на РП М. /№ 139/2016 г. по описа на РУ на МВР М./.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищеца е наследник на Х.Ц. М., роден на *** г. Същия бил собственик на недвижими имоти – широколистни гори, представляващи поземлен имот № 213076 с площ от 17.799 дка. в местността „Тръпката“ и поземлен имот № 214092 с площ от 12.301 дка. в местността „Рътляка“ и двете в землището на с. К.. Твърди се още в молбата, че през 2014 г. лицето А. К.и Ц.Х. М. б.ж. на с. Д.К., починал към момента на завеждане на делото, възползвайки се от еднакви имена на наследодателя на ищеца и на наследодателя на ответницата, съставили документ с невярно съдържание и присвоили всички техни наследствени гори и земеделски земи. В последствие ищецът възстановил собствеността си, но горите били изсечени и се твърди, че за тях не е получил обезщетение. Твърди се още, че Ц.Х. М. – баща на ответницата в началото на 2014 г. е продал около 300 куб. м. дървесина от наследствените му имоти описани по-горе. Затова ищеца разбрал през лятото на 2014 г., където при извършена справка в ДГС гр. М. установили продажбата на дървесината. Въз основа на горното е предявен настоящия иск срещу наследницата на Ц.Х. М. – ответницата по делото за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 5000 лв.

По делото е представено Решение № 003GK от 23.03.2001 г. на ПК М., от което е видно, че на наследниците на Х.Ц. М., б.ж. на с. К., наследодател на ищеца, са възстановени описаните по-горе недвижими имоти – широколистни гори.

В писмения си отговор ответната страна оспорва иска по основание и размер. Твърди, че покойния и баща не е извършвал правомерна или неправомерна сеч, не е продавал и не е получавал пари за добита дървесина. Твърди, че ако е извършена сеч, следва да бъде ангажирана отговорността на лицето издало разрешително за сеч без спазване на задължителните за това изисквания.

По делото са разпитани свидетелите Х.Д. и Т. М.. Свидетелят Д., който е в роднински връзки с ищеца твърди, че знае, че ищеца има наследствени гори – едната е в местността „Рътляка“, а другата знае къде е, но имената на местностите са променени. Когато се наложило да търсят горския да издаде разрешително за сеч, той им казал, че гората е изсечена. Горският му казал, че лицето Я. и тъста му са го завели на място, показали са кое е тяхното и след това е изсечено и продадено. Свидетелят твърди, че не е видял никой да сече, не може да каже някой получавал ли е пари.

  Свидетелят Т. М., без роднински връзки със страните, твърди, че Х.Ц. М. е оставил около 80 дка земя и гора. Тази гора е в съседство с негови гори, знае, че гората е орязана, но не е видял кой е извършил сеч. Не знае някой да е плащал и да е давал пари за изсечена дървесина.

По делото е назначена и изслушана съдебно оценителна експертиза, заключението на която неоспорено от страните и прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е дало заключение, че стойността на изсечената дървесина, за която са издадени съответни разрешителни от двата имота е в размер на 8 697.60 лв.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след направена справка в сайта на „Изпълнителна агенция по горите“ е установил, че за имот № 214092 има позволително за сеч, но за имот № 213076 не фигурира позволително за сеч. В регистъра на „Изпълнителна агенция по горите“ фигурират две позволителни за сеч, но за имот № 213007. Вещото лице предполага, че е налице техническа грешка, която би могла да се редактира, но такова редактиране не е направено. Определил е цената на база резултат от обществени поръчки, не е видял договор за цена с физическо лице.

Съдът, като прецени доказателствата по делото,  взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД - непозволеното увреждане включва следните елементи: противоправно виновно деяние, вреда,  причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Тези предпоставки следва да съществуват кумулативно. Съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината на извършилия на непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното.

Спорния въпрос по делото е налице ли е противоправно деяние от наследодателя на ответницата изразяващо се в продажба на дървесина от имотите на ищеца. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответницата е присвоил гори собственост на наследодателя на ищеца, които в последствие са били върнати. Дали това е така по делото е неустановено. Решението, с което се възстановяват двата процесни имота на наследниците на Х.Ц. М. по заявление подадено от ищеца е от 2001 г.  В постановлението за прекратяване на досъдебното производство съдържащо се в приложената преписка на прокуратурата, досъдебното производство е прекратено, на основание чл. 24 ал. 1 т. 4 НПК, поради смъртта на лицето Ц.Х. М.. Иск по чл. 124 ал. 5 ГПК под някаква форма не е предявен, за да бъде установено престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение.

Освен това извършване на сеч от гори е строго регламентирана дейност. Реда за такава сеч е регламентиран в Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011 г. Съгласно чл. 186 от Закона за горите физическите лица, собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейности, включително сеч, самостоятелно, или чрез възлагане на ДГС, ДЛС, или физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 – /лица, упражняващи лесовъдна практика, както е в процесния случай/, и чл. 245 ЗГ. Доказателства за такова възлагане – договор или др., по делото не са представени. От доказателствата по делото не може да се направи безспорен и категоричен извод, че наследодателя на ответницата е възложил сеч по посочения по-горе ред, или сам незаконно е извършил такава, за да е причинил вреда на ищеца.

С оглед горното, при липса на доказано противоправно деяние от страна на наследодателя на ответницата, иска се явява недоказан, и като такъв ще следва да се отхвърли.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски за  възнаграждение за адвокат. Тъй като на  ответницата е оказана безплатна правна помощ, видно от представеното адвокатско пълномощно, на осн. чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. второ, вр. с чл. 36 ал. 3 ЗА, вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя такова в минималния размер от 580 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Ц. ***, иск против В.Ц.М. – К. ***, с който ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Х.Ц.Ц. ЕГН **********, да заплати на адв. Л.Ц.В. ***, вписана в АК под номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответницата - инж. А.В.Д. ***.

Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

                                                               

 

                                                             Районен съдия: