№ 7209
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100510542 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Б. З. Т. срещу решение № 13222/07.07.2025 г.
по гр.д. № 70772/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 602,92 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, апартамент № 63, аб.№ 59548,
ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 111,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за период от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото не
е доказано да е предоставена реално топлинна услуга, цената на която да възлиза на
присъдената сума. Оспорва обстоятелството, че е изпаднал в забава, поради което
твърди, че не дължи мораторна лихва. Ето защо, моли решението на СРС да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „ДАЛСИЯ“ ООД, не подава отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Б. З. Т. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
602,92 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. ****, аб. № 59548, ведно със
законната лихва от 23.08.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 112,12 лв. –
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 13.08.2024
г.; сумата в размер на 34,68 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.08.2024 г. до погасяването;
сумата в размер на 8,66 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 13.08.2024 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 602,92 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, апартамент № 63, аб.№ 59548,
ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 111,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за период от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г. сумата от 34,65 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която е признато за
установено,че дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
602,92 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. ****, апартамент № 63, аб.№ 59548, ведно със законна лихва за период от
23.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 111,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до
13.08.2024 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа
2
подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от
районния съд част, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на 602,92 лв. (719,90 лв. – фактурирано количество и 139,55
лв. за възстановяване след изготвяне на изравнителната сметка). В заключението е
посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по
компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период
нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база
прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството,
извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в
първоинстанционното производство писмени доказателства. Начислената цена за
топлинна енергия е на база на реален отчет на общия топломер, намиращ се в
абонатната станция на сградата, в която е имотът на ответницата. От отчетеното
количество са приспадната технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители за
отопление и за БГВ. В процесния имот радиаторите са „затапени“, като топлинна
енергия, потребена в имота, е начислена във връзка с преминаваща в банята на имота
щранг-лира, по отношение на която няма техническа възможност за монтаж на
индивидуален разпределител на разход за отопление. Топлинна енергия за посочения
отоплителен уред е начислена служебно на базата на инсталирана мощност и при
спазване на действащата към този период нормативна уредба. Цената за БГВ е
начислена след извършен реален отчет на водомера в имота.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).
Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и моментът, от който
потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на
3
„Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на
сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите
са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.
Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по
отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като
дължимата лихва за забава е в размер на 111,27 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
13.08.2024 г.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13222/07.07.2025 г. по гр.д. № 70772/2024 г. по
описа на СРС, 151 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Б.
З. Т. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 602,92 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
****, апартамент № 63, аб.№ 59548, ведно със законна лихва за период от 23.08.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 111,27 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 13.08.2024 г.
ОСЪЖДА Б. З. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ДАЛСИЯ“
ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5