МОТИВИ към присъда от 30.11.2020г. по
НОХД № 2252 / 2020г. по
описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против З.Т.Ж.- ЕГН ********** престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това , че в периода от 01.04.2018г. до 01.03.2019г. в
гр. Варна включително, след като била осъдена с Решение № 1934/18.05.2016г. на
ВРС, XLIII състав, по гр. дело № 14305/2015г. потвърдено с Решение №
1536/30.11.2016г. на ВОС, гражданско отделение, по гр. дело № 1650/2016г.
влязло в сила на 30.11.2016г. да издържа свой низходящ – детето си М.Т.Ж.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 11 месечни вноски по 160 лева месечни вноски или в общ
размер на 1760 лева.
Производството по делото се проведе по
общите правила, предвидени в НПК.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Ж.
обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.С оглед на представените доказателства
за изплащане на дължимата сума в цялост,
пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна , но да не й бъде налагано наказание.
Подс.З.Ж. участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.В хода на
досъдебното производство тя се е възползвала от правото си да не дава
обяснения. В хода на съдебното следствие подс.Ж. заявява, че е била затруднена
финансово в дълъг период от време, но с помощта на родителите се е успяла да
изплати дължимата издръжка. В последната си дума се присъединява към изразеното
становище на защитника.
Защитата на подс.Ж.- адв.М.Д.,
също пледира предвид представените писмени доказателства , подсъдимата
да не бъде наказвана .
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. З.Ж.
и св. Т.Ж. сключили граждански брак на 05.03.1989г.По време на
съвместното им съжителство на 01.03.2001г. се родил синът им М.Ж..В последствие обаче отношенията между
съпрузите се влошили и с решение по гр.дело № 8941/2008г., влязло в сила на
31.03.2009г., бракът им бил прекратен. С решението упражняването на родителските
права било предоставено на подс.Ж. , а
подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на
70лв.
В
последствие св.Ж. предявил иск за промяна на режима на лични контакти,
издръжката на детето, определяне на неговото местоживеене и ползване на
семейното жилище по реда на чл.127 вр. чл.59 от СК. По този повод било
образувано гр. дело № 14 305/2015г. По описа на ВРС. С Решение №
1934/18.05.2016г. , влязло в сила на 30.11.2016г. упражняването на родителските
права било предоставено на св. Ж. , като детето М. следвало да живее при него.Подс. Ж. била
осъдена да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 160лв., чрез
неговия баща, считано от 20.04.2018г., в
едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
Подс. Ж. обаче не изпълнявала
задълженията си.През периода от м.04.2018г. до 01.03.2019г., когато синът й
навършил пълнолетие, тя не изплатила 11 месечни вноски, в общ размер на
1 760лв. Поради това и било инициирано образуването на досъдебно
производство.
В хода на разследването се
установило, че в този период подс. Ж. е
бил осигурена по трудово правоотношение с „ Голдън Турс“ ЕООД- София до от 24.04.2018г. до
25.09.2018г.След тази дата за нея не е
имало данни за социално и здравно осигуряване.
Подсъдимата не е била
регистрирана в Дирекция „Бюро по труда"- Варна, но притежавала
недвижимо и движимо имущество.
С вносна бележка от 25.11.2020г. подс.Ж. изплатила всички
дължими за издръжката на детето суми в размер на 1 760лв. за периода от
м.04.2018г. до м.02.2019г.
Подс. З. Т.Ж. е родена на ***г. в гр.Монтана,
живее в гр.Варна, българска гражданка, със средно образование, разведена,
работи.Към момента на извършване на деянието тя не е била осъждана за извършени
престъпления от общ характер.На 26.07.2019г. по отношение на подс.Ж. е влязла
в сила присъда по НОХД № 1822/20019г. С
нея тя е била призната за виновна за извършено в периода от м.02.2017г. до
м.03.2018г. деяние по чл.183 ал.1 от НК и й е било наложено наказание
«Пробация» с приложението на двете задължителни мерки за срок от по 6 месеца.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между
страните,съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по
делото- отчасти от обясненията на подс.Ж., от показанията на св. Т.Ж. и св.М.Ж.,
дадени входа на съдебното следствие и от показанията на св.Т.Ж. от досъдебното
производство, приобщени на основание чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НПК, от приобщените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства- заверено копие от
вносни бележки, така и от писмените
доказателства по досъдебно производство № 1563/2018г. по описа на ІІІ РУ при
ОД-МВР-Варна – жалба, заверени копия от решения
по граждански и наказателни дела,.
справки от ТД на НАП, Агенция по вписванията, Дирекция „Бюро по труда”, заверени копия от
вносни бележки, справка за съдимост и
други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс. З.Т.Ж.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.04.2018г.
до 01.03.2019г. в гр. Варна включително, след като била осъдена с Решение №
1934/18.05.2016г. на ВРС, XLIII състав, по гр. дело № 14305/2015г. потвърдено с
Решение № 1536/30.11.2016г. на ВОС, гражданско отделение, по гр. дело №
1650/2016г. влязло в сила на 30.11.2016г. да издържа свой низходящ – детето си М.Т.Ж.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 11 месечни вноски по 160 лева месечни вноски или в общ
размер на 1760 лева.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимата чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила
съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящият й.
От субективна страна подс. Ж. е
действала с пряк умисъл, тъй като безусловно добре е знаела, че е осъдена със
стабилен съдебен акт да заплаща определена месечна сума за издръжка на сина си,
съзнавала е, че неизпълнението на това задължение има общественоопасен
характер, както и неговите обществено опасни последици. Този извод съдът приема
въз основа на факта, че подсъдимата е в трудоспособна възраст, не е страдала от
заболявания, които да му пречат да реализира трудови доходи, напротив -
определено е реализирала финансови постъпления.Във всички случаи личните и
финансови взаимоотношения между
родителите, независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за изпълнението на безусловното задължение за
заплащане на издръжка.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна З.Т. за виновна по предявеното й
обвинение по чл.183 ал.1 от НК.
Доколкото от
представените по делото доказателства се установи, че подс. Ж.
е изпълнила задължението си в цялост, съдът приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.Съгласно този законов текст виновният не се наказва,
ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението
си, както и ако не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Съдът
намира, че обстоятелството, че подсъдимата е внесла забавената издръжка в
срока, предвиден в закона, както и че не са
налице доказателства, че за пострадалия са настъпили други вредни
последици от забавянето на плащането , обуславя приложението на тази привилигирована норма, от която подс. Ж. не се е възползвала до този
момент. Предвид гореизложеното и на
основание чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна подс. Ж. за виновна, но не й
наложи наказание.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът възприе безотговорност и дезинтересираност по
отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната
правов ред.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс.Ж. да заплати направените по делото пътни разноски от М.Ж. в
размер на 28лв., както и 150лв. в полза на НБПП.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: