Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: ……………. Година 2022г., Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 24.10.
2022 година
В публично (закрито)
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА ПАЛОВА
НИКОЛИНКА ПОПОВА
СЕКРЕТАР: ЛИЛИЯ
ЦЕРОВСКА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа
докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. №541 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
І. Развитие на съдебното производство.
Районен съд – Пазарджик е сезиран с искова молба,
подадена от А.З.П., ЕГН ********** ***
против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София.
С решение №656/29.06.2020г.,
постановено по гр.д.№4428/2019г. по описа на РС – Пазарджик са отхвърлени предявените от А.З.П.
против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР с
административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от гл.комисар
Н.Н., искове за заплащане на сума в размер на 546,67 лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 05.11.2016 г. до 05.11.2019 г., получен в резултат от преизчисляване
на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, и на обезщетение за забава в размер на 86,57 лв., дължимо за периода от
първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време до датата на завеждане на исковата молба.
Осъден е А.З.П., ЕГН ********** да
заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
на РС се обжалва с въззивна жалба от А.З.П. чрез адв.М.. Счита първостепенния
съдебен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което прави
искане да се отмени изцяло, като предявените искове бъдат уважени в уточнените
размери, ведно със законовите последици - присъждане на сторените деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Във
въззивната жалба са развити подробни
съображения във връзка с приложението на подзаконовия нормативен акт, а
именно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в
смисълът, който е развит в ИМ. Посочено е защо в конкретния казус трябва да се
приложи този подзаконов нормативен акт и защо не следва да бъдат прилагани
разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове касаещи заплащането на
извънредния труд на служителите от съответното звено. Посочено е, че РС е
постановил своя съдебен акт в противоречие с указанията дадени в ТР № 6/06.11.2013г., постановено по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Цитирани
са част от мотивите на това ТР, според които е недопустимо възприемането на
диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица техни
права.
На
второ място във въззивната жалба е посочено, че първостепенния съд не е
съобразил и основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се в правото
на ЕС - формираща трудовоправните отношения. Твърди се, че е нарушена ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО, както и разпоредбата на
чл.157 от ДФЕС, които правни норми въвеждан принципа за равни права на
работници и служители, и забрана за дискриминация по отношение прилагането на
основните принципи на трудовото право, както и на основата на полов признак.
Твърди се ,че е нарушен основния принцип на Европейското право, а именно
принципа за равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност. Претендира
разноски.
В срока
по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР чрез процесуалния представител на
страната, с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че решението на РС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Развити подробни
съображения за това, защо в конкретния казус следва да намерят приложение
специалните норми на ЗМВР и поднормативните актове издадени в приложенията на
този закон, които регламентират заплащането на нощния труд на служителите от
звено „Противопожарна охрана и безопасност“. Взето е становище по неоснователността
на иска, като са оспорени предявените искове по основание и размер.
Взема
се становище и относно неприложението на нормите на КТ по отношение неуредените
случаи в ЗМВР, като се приема, че в случаите когато е налице празнота по
отношение нормите на ЗМВР и поднормативните актове уреждащи служебното и
трудово правоотношение на служителите от МВР, правилата на КТ не се прилагат, а
напротив, във всички случаи в които законодателя е счел, че материята следва да
се уреди идентично на тази на КТ, преплащането е пряко, след посочване на
конкретни правни норми, т.е навежда се извода, че няма общи приложения на
нормите на КТ спрямо специалния закон уреждащ трудовоправното правоотношение на
служителите на МВР и по –конкретно, че е не налице непряко препращане към
нормите на КТ. Приема се също така в
отговора на въззивната жалба, че в РС ищеца не е доказал, че е налице
неизплатен извънреден труд в съответното тримесечие. От доказателства било
установено безспорно, че на служителите на МВР са изплатени всички дължими
суми. Позовава се на съдебна практика, която е цитирана в отговора.
Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност за претендираното
адвокатско възнаграждение.
Страните
не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ГПК пред въззивната инстанция.
Въпреки
това, с определение №260065/12.07.2022г. съдът е дал възможност и конкретни
указания на страните да сочат доказателства по въпросите, повдигнати в решението
на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020г.
В дадения
от съда срок е депозирано писмено становище от ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР чрез процесуалния представител на страната и молба от
адв. М. с допълнително развити съображения.
ІІ. Правни изводи.
Решението на районния съд е валидно (постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената
от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на
съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при
условията на чл.270, ал.1 ГПК).
Решението на районния съд е процесуално допустимо (няма основания за обезсилване на съдебното
решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като:
-
изхожда от активно
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването (страна
в производството пред районния съд);
-
насочена е против
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258, ал.1, ГПК;
-
подадена е в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна
по следните съображения:
Обжалваното решение е постановено по осъдителни
претенции на служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР (полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) за суми,
съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване
на нощен в дневен такъв, ведно със обезщетение за забавеното изпълнение на
паричното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на
забавата, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите
констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същите правни
изводи.
Между страните не е налице спор, че през част от исковия период, а
именно от 05.11.2016 г. до 15.10.2017 г. ищецът А.З.П. е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника, като е заемал длъжността пожарникар - командир
на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в РС “ПБЗН“- гр.Пазарджик.
Не е спорен релевантния факт, че ищецът е работил на 24 часови
работи смени при сумарно отчитане на работното време.
В хода на първоинстанционното
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото и
неоспорена от страните, от чието заключение се установява, че през
периода от 05.11.2016 г. до 15.10.2017 г. ищецът е
положил общо 625 часа нощен труд, което е 78 броя нощни смени + 1 час. Паричната
равностойност в брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и
неотчетен от работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни
часове, ако бъдат приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период, е в
размер на 406,04 лв. (брутен размер) или 365,44 лв. (нетен размер). Сумата на
обезщетението за забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от
тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния
тримесечен период до датата на завеждане на исковата молба, е 86,57 лв.
Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на специалния
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са
приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на МВР.
В случая,
приложимата наредба е №8121-з-776/29.07.2016г. и разпоредбата на чл.3, ал.3, от
която гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично
е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на
часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. /обн. ДВ
бр.60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г./ и в действаща за част от исковия
период Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от
10.01.2020 г./. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Съгласно принципните разяснения, дадени
в т.23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за
служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична
разпоредба - чл.188, ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на
чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е
коефициентът 1,143.
С оглед формираната противоречива
съдебна практика, по спорния въпрос е образувано тълкувателно дело №1/2020г. на
ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент
все още не е постановено решение.
При наличието на неяснота в правната
уредба съдът следва да тълкува закона, като търси целта на закона съобразно чл.46
ЗНА. В тази връзка съдът намира, че целта на законовите разпоредби относно
заплащането на труда на служителите в МВР следва да се спази конституционно
закрепеното право в чл.48, ал.5 от Конституцията на Р България заплащането да
съответства на извършената работа. Полагането на нощен труд, без оглед на вида
на извършваната работа,нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за
организма последици,които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното
отчитане на нощния труд.
Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и
в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. В случая предвиденото в закона заплащане от
0,25 лв. на час нощен труд няма характера на допълнително трудово
възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното
задължение трудовото възнаграждение да е адекватно на положения труд.
Следва да се
посочи че и постановеното Решение от 24.02.2022г. на Съда по преюдициално
запитване по дело С-262/2020г. не обосновава обратен извод. Това е така,
защото по делото не е установено за полагания нощен труд да има приложени други
мерки на защита на служителите под формата на продължителност на работно време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на нощния труд при съобразяване и на естеството на
нощния труд – трудност и стрес на поставените задачи за изпълнение през нощта.
Пожарникарите и полицаите по правило през нощта извършват задачи, които могат
да са основание за въвеждане на специфични условия за организация на работа, включително
и намаляване на продължителността на нощния труд спрямо дневния, защото това би
гарантирало защита на здравето и на безопасността им, но това не е единствено
възможна и подходяща мярка. Мерките не следва да са единствено насочени към
продължителността на времето, но и към компенсациите за нощния труд под формата
на възнаграждение, обезщетение, придобивки и т.н. Няма основание работещите по
трудово правоотношение и по служебно правоотношение да се третират различно на
основание на характера на правоотношението. Сходството на полагания труд в
случая не предпоставя различно третиране. Не е установено по делото обективен и
разумен критерий за разликата в третирането на полагащите нощен труд по трудово
правоотношение и тези по служебно правоотношение. Разликата в допустимата
продължителност на работните часове – нощен труд по служебно правоотношение /8
часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не отразява допустима от закона цел,
която да е годна да обоснове разлика в третирането. Освен това в т.79 от
решението на СЕС е посочено, че при недоказаност на обективен и разумен
критерий за разликата в третирането, прави същото несъвместимо с правото на ЕС
и води до необходимост на националния съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в най-голяма степен
на съответната разпоредба от първичното право.
Относно размера на претенцията:
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на претенцията е определен при условията
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя изискванията на чл.9, ал.1
за работа при трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни часове.
При така възприето и по съображения
изложени по-горе за приложимостта в случая на разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, настоящия състав на въззивната инстанция приема за установено по делото
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата от 365,44
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период /след отчитане на вече заплатения на ищеца размер на нощния
труд в размер на 140,63 лв. и дължимия данък по ЗДДФЛ/ и обезщетение за забава в
размер на 86,57 лв.
В проведено открито съдебно заседание в
първата инстанция, ищецът чрез своят процесуален представил е направил искане и
съдът го е уважил, като на основание чл.214 ГПК размерът на исковата претенция
за главница се претендира сумата от 546,67 лв., но тази претенция се явява
частично основателна за периода от 05.11.2016г. до 30.10.2017г. в посочения по–горе
размер от 365,44 лв., тъй като според неоспореното заключение на експерта от
нея следва да се приспадне начислената и платена на ищеца сума от 135,66 лв.,
както и дължимия данък по ЗДДФЛ.
Основателни се явяват и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на 86,57 лв. до
датата на подаване на исковата молба, както и искането за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява частично основателна,
а обжалваното решение като незаконосъобразно в посочените части следва да бъде
отменено, вкл. в частта за разноските и вместо него да бъде постановено друго,
с което исковите претенции да бъдат уважени в посочените по-горе размери.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и 3 следва да
се преизчислят изцяло дължимите на страните разноски, както следва:
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
/ищец/ направените разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции,
съобразно уважената част от исковете.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция, заявено от ответника, е основателно.
Пред въззивната
инстанция жалбоподателят е представил списък по чл.80 ГПК в общ размер на 980 лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от
адвоката, обстоятелството, че в нито едно от откритите съдебни заседания не се
е явил лично, а са представяни писмени молби/становища, съдът счита, че договореното
възнаграждение следва да бъде намалено на 428 лв., изчислено съобразно
уважената част от исковете.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за две инстанции в общ размер на 678 лв., изчислени
съобразно уважената част от исковете, от които 250 лв. за първата инстанция и 428
лв. за въззивната инстанция.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 143 лв. –
възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от претенциите.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик разноските за държавна
такса по делото в общ размер на 150 лв., от които 100 лв. за производството
пред първата инстанция и 50 лв. за производството пред въззивната инстанция.
На основание
чл.78, ал.3 ищецът следва да се осъди да заплати разноски на ответника –
възнаграждение за две инстанции за юрисконсулт в общ размер на 58 лв.,
изчислено съобразно отхвърлената част на претенциите.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №656/29.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№4428/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
исковете на А.З.П.,
ЕГН ********** срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР София, адрес
гр.София, п.к.1309, ул.“Пиротска“ №171А да му бъде заплатена сумата от 365,44
лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в
периода 05.11.2016 г. – 15.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и акцесорния
иск за мораторна лихва в размер на 86,57 лв., както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР София, адрес гр.София, п.к.1309, ул.“Пиротска“ №171А ДА ЗАПЛАТИ на А.З.П., ЕГН **********
365,44 лв. /триста шестдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в периода 05.11.2016 г. – 15.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 86,57
лв. /осемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, дължимо
за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решение №656/29.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№4428/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР София, адрес гр.София, п.к.1309, ул.“Пиротска“ №171А ДА ЗАПЛАТИ на А.З.П., ЕГН ********** сумата от 678 лв. /шестстотин седемдесет и осем лева/, представляваща
съдебни разноски за две инстанции за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР София, адрес гр.София, п.к.1309, ул.“Пиротска“ №171А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 143 лв. /сто четиридесет и
три лева/ възнаграждение за вещо лице и 150 лв. /сто и петдесет лева/ –
държавни такси за производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА А.З.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София, гр.София,
п.к.1309, ул.“Пиротска“ №171А, разноски за юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции в общ размер на 58 лв. /петдесет и осем лева/
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: