№ 4413
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110127085 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „......“ ЕАД срещу Д. ХР. ИВ..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, общ. ..........., ж.к. „........... - 4“, .........., с абонатен № 196419, чиято цена не
била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи следните суми, за които твърди, че
имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 1430,70 лв. -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 02.12.2020г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и 142,41 лв. – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018г. до 16.11.2020г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК релевира възражение
за погасяване по давност на претендираните вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе
суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
1
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било
налице облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил
твърдените количества топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение в
претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен срок след влизане в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат заявление, в което да
предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да
е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените
писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че
процесният имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК,
ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на
вещно право на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното
предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 11.02.2014г. е видно, че ответникът Д. ХР. ИВ. е
придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, общ. ...........,
ж.к. „........... - 4“, ........... Недоказано е възражението на ответника, че не било
установено, че е собственик на имота и през процесния период при положение, че не се
позовава на конкретно основание за изгубване правото на собственост (чл. 99 ЗС), нито
ангажира доказателства в изложената посока. Ето защо, следва да се приеме, че именно
ответникът е бил собственик на имота през процесния период и като такъв е страна по
облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето на топлинна енергия в
него, респ. има качеството потребител на топлинна енергия.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да
заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе
до отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
2
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е
видно, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е
измервано чрез монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на
изискванията за техническа годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана
топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната
инсталация. Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при
съобразяване на резултатите от изравнителните сметки се равнява на 1594,69 лв. При
това положение, следва да се кредитира изцяло заключението на вещото лице, като се
приеме, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния период се равнява
на 1594,69 лв.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от задълженията
поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г.
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на
падежа. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни, погасени по давност са всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2020г.
Следователно погасени се явяват претендираните суми за доставена топлинна енергия
от 01.05.2017г. до 31.10.2017г., като не са погасени по давност вземанията за доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019 г., които съобразно приетата
по делото съдебно-техническа експертиза и уточненията на вещото лице в съдебно
заседание се равняват на 1387,79 лв.
Следователно предявеният иск следва да се уважи като основателен до сумата от
1387,79 лв. за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019 г., като се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 1430,70 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до
31.10.2017г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно
задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
3
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са
платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
при действието на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява
лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че в случая ответникът дължи единствено мораторна лихва
върху общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при действието на
общите условия от 2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 138,13 лв.,
определена при условията на чл. 162 ГПК (след като съобрази, че размерът на
уважената главница се равнява на 1387,79 лв.). Следователно претенцията за лихва за
забава за периода от 15.09.2018г. до 16.11.2020г. следва да се уважи като основателна
до сумата от 138,13 лв., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 142,41 лв.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът
се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца следните разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове: 30,51 лв. – държавна
такса в заповедното производство, 48,50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 30,51 лв. – държавна такса за исковото производство, 97,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 291,00 лв. – разноски
за експертиза. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на 500 лв., които следва да бъдат намалени с оглед
възражението на ищеца за прекомерност до 400 лв. (предвид относително ниската
фактическа и правна сложност на делото), от които в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 11,99 лв., определена съобразно отхвърлената част от предявените
искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Д. ХР. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ........... IV, .......... ДЪЛЖИ на
„......“ ЕАД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „........“
№ 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 1387,79 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..........., ж.к. „........... - 4“,
.........., аб. № 196419 за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 02.12.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми и 138,13 ЛЕВА
- законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 16.11.2020г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1387,79 лв. до пълния предявен размер от 1430,70 лв. и за периода
от 01.05.2017 г. до 31.10.2017г. и за лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до
16.11.2020г. за разликата над уважения размер от 138,13 лв. до пълния предявен размер
от 142,41 лв., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 60427/2020 г. по описа на СРС, 63 с-в.
4
ОСЪЖДА Д. ХР. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ........... IV,
.......... ДА ЗАПЛАТИ на „......“ ЕАД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „........“ № 23Б сторените по делото разноски, както следва: 30,51
ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 48,50 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 30,51 ЛЕВА – държавна такса за
исковото производство, 97,00 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 291,00 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „......“ ЕАД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „........“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Д. ХР. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. ........... IV, .......... сторените по делото разноски, а именно: 11,99 ЛЕВА -
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „......” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5