№ 19459
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20251110110524 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
К. К. П. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ срещу
Медицински университет – София за признаване за незаконно и отмяна на уволнение,
извършено със заповед № 31/07.02.2025г., на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт на Наука и развитие на
академичния състав“, за осъждане на ответника да плати сумата от 8420,11 лева –
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 10.02.2025г. –
20.03.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.02.2025г.) до
окончателното плащане и за сумата от 16924,66 лева – обезщетение за по – ниско платена
работа за периода 21.03.2025г. – 10.08.2025г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (21.02.2025г.) до окончателното плащане (съгласно допуснато изменение на
паричния иск по чл.214, ал.1 ГПК в открито съдебно заседание).
Ищецът твърди, че по трудов договор № 48/09.02.2018г. бил назначен при ответника
на длъжността „юрисконсулт“, като с допълнително споразумение № 68/15.02.2018г. към
основните му трудови задължения били добавени допълнителни трудови функции по
дейности, свързани с имотите – публична и държавна собственост, предоставени за
управление на ответника. С допълнително споразумение № 123/08.09.2022г. ищецът
преминал на длъжност „главен юрисконсулт“. Със заповед № 31/07.02.2025г., считано от
10.02.2025г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание
чл.328, ал.2 КТ. Ищецът оспорва законността на уволнението по следните съображения : 1/
заповедта за уволнение не е подписана на ректора на университета, който има това право
съгласно чл.32, ал.1, т.3 ЗВО; 2/ заповедта за уволнение е издадена при злоупотреба с право в
нарушение на чл.8, ал.1 КТ; 3/ уволнителното основание чл.328, ал.2 КТ е неприложимо
поради липса на договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 КТ и 4/
заеманата от ищеца длъжност не е ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, вр. т.3 ДР на КТ.
Първият довод е мотивиран с това, че оспорената заповед не е подписана от ректора на
университета – проф. д- р Л., а била подписана със запетая от В. К., заемащ длъжността
„главен секретар“. Ищецът поддържа, че правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ не може да
бъде на делегирано на трето лице, дори при упълномощаване, защото по естеството си е
1
потестативно право на ръководителя, с който е сключен договорът за управление, така че
същият да може да прекрати трудовото правоотношение на ръководни служители за
постигане на предвидените в договора за управление икономически резултати. В случая при
издаване на процесната заповед ректорът на университета не е отсъствал и е могъл сам да
подпише заповедта, поради което и правото по чл.328, ал.2 КТ не би могло да бъде
упражнено от пълномощник. По отношение на довода за злоупотреба с право се излага, че
на 06.02.2025г. на ищеца било предложено да подпише допълнително споразумение за
преминаване от заеманата длъжност „главен юрисконсулт“ към длъжност „юрисконсулт“ със
съответното намаляване на възнаграждението. След като ищецът отказал да подпише това
допълнително споразумение, по – късно на същия ден получил писмено предложение за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.331, ал.1 и ал.2 КТ срещу парично
обезщетение, което предложение ищецът също отказал. Около час след отказа последвало
връчване на процесната заповед за уволнение. При тези обстоятелства ищецът поддържа, че
е налице индикация, че с процесното уволнение е целен по – скоро наказателен спрямо
личността на ищеца ефект, както и предупреждение спрямо други служителите от
администрацията на университета, които откажат да се съобразят с волята на ръководството.
Освен това не бил спазен 9 – месечният срок за прекратяване на договора на основание
чл.328, ал.2 КТ, защото преди сключване на цитирания в уволнителната заповед договор за
управление № Д01 – 153 от 31.07.2024г., бил сключен друг договор от 05.01.2024г. с ректора
Л. като временно изпълняващ длъжността след проведен частичен избор съгласно чл.31, ал.5
ЗВО. При това новият ректор работел с ищеца повече от 13 месеца и ако е искал да го
уволни, е могъл да направи това още при първия договор за управление от 05.01.2024г.
Третият довод за незаконност на уволнението е обоснован с това, че съгласно установената
практика основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ се свързва със сключването на
договор за управление на предприятието, с който на управляващия се възлагат задачи за
успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на опредЕ.та с договора
бизнес програма. В случая сключеният договор за възлагане на управлението с ректора на
висшето училище съгласно чл.10, ал.2, т.10 ЗВО бил свързан с възможността за
ангажираност на ректора с изпълнение на политиката за развитие, която се утвърждава от
министъра на образованието и науката съгласно чл.10, ал.2, т.9 ЗВО. Съгласно заложените
цели в политиката за развитие на ответния университет в договор № Д01-153 от 31.07.2024г.
не се съдържали уговорки относно постигане на определен стопански резултат и не се
целяло постигане на конкретна стопанска или производствена програма. В случая договор за
управление бил сключен с ректора на Медицински университет – София, който не е
търговско дружество. При това счита, че договорът № Д01-153 от 31.07.2024г. въпреки
наименованието му не може да бъде определен като договор за управление на предприятие
по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. По отношение на четвъртия довод за незаконност на
уволнението се изтъква, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна по смисъла на
пар.1, т.3 ДР на КТ, защото съгласно актуалната длъжностна характеристика ищецът не е
изпълнявал ръководни функции спрямо трудовия процес в университета. Освен това всяко
негово действие било опосредено от съгласуване с друг служител. Дори молбите му за
ползване на платен годишен отпуск били съгласувани с Кремена И.ова, заемаща длъжност
„главен юрисконсулт“.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Посочва, че процесната уволнителна заповед е подписана от д– р В. К.,
като правото му да прекрати трудовия договор било изрично предоставено от страна на
ректора на МУ – София съгласно заповед № РК36-420/22.02.2024г. в съответствие с чл.44,
ал.2 от Правилника за устройството и дейността на МУ – София, който бил приет в
изпълнение на предоставената от закона академична автономия. Евентуално с отговора на
исковата молба се потвърждават действията по прекратяване на процесния трудов договор
на използваното правно основание. Такова потвърждаване на действията по прекратяване на
2
трудовия договор с ищеца следвало и от изплащане на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и
чл.224, ал.1 КТ, както и от оставянето без уважение на молбата на ищеца до ректора за
извънсъдебна отмяна на процесната заповед за уволнение на основание чл.344, ал.2 КТ.
Оспорва твърденията за злоупотреба с право при издаване на оспорената заповед. Посочва,
че ректорът е целял да направи реорганизация в университета, като не било предвидено по
Правилник да има главен юрисконсулт по НРАС. Освен това предложението спрямо ищеца
да премине към по – нископлатена длъжност се дължало на оплаквания относно нивото на
изпълнение на трудовите му задължения. Отправените към ищеца предложения за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.331, ал.1 и ал.2 КТ също били
отхвърлени от него, като той устно съобщил, че имал интерес да съди университета заради
уволнението и в същото време да получава обезщетение за безработица. При това
ответникът счита, че от страна на ищеца е налице злоупотреба спрямо университета.
Възразява, че са налице всички елементи от фактическия състав на използваното
уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ. Бил спазен и законоустановеният 9 – месечен
срок от започване изпълнението на договора за управление, като ректорът проф. Б.Л.
сключил нов договор за управление № Д01-153 от 31.07.2024г., от която дата започвал да
тече и срокът за упражняване на правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Посочва, че
дейността на МУ – София не може да бъде сведена единствено до обучение на студенти,
специализанти и докторанти, а включвала и изпълнението на стопанска дейност, свързана с
основната дейност по чл.6, ал.1 ЗВО и реализацията на създадените от него
научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост по смисъла
на чл.90, ал.3, т.4, б.“а“ ЗВО. Освен това съгласно чл.90, ал.3, вр. чл.89, ал.3 и чл.13, ал.2
ЗВО ответникът осъществявал обучение на български и чуждестранни студенти срещу
заплащане, отдавал под наем части от предоставените му за управление и собствени
недвижими имоти, извършвал информационни търсения в научната медицинска периодика,
извършвал научни изследвания, както и дейности, които по своя характер представлявали
стопанска дейност. Ответникът като държавно висше училище бил бюджетно предприятие
съгласно пар.1 от Закона за счетоводството и бюджетна организация съгласно пар.1, т.5 от
Закона за публичните финанси. При това неоснователен бил доводът за неприложимост
спрямо ответника на основанието по чл.328, ал.2 КТ, защото МУ – София бил стопански
субект и извършвал стопанска дейност. Освен това ответникът имал право да формира
собствени фондове и самостоятелно да определя реда и условията за тяхното формиране
(чл.21, ал.1, т.7 ЗВО; чл.11, ал.9 от Закона за публичните финанси и чл.154, ал.2 от Закона за
публичните финанси). Съгласно сключения договор с министъра на образованието и науката
ректорът на университета се задължил да изпълнява утвърдената политика за развитие на
МУ – София и ежегодно да предоставя отчет за изпълнение на показателите, свързани с нея
и с рейтинговата система според качеството на реализация на завършилите студенти на
пазара на труда. Възнаграждението на ректора зависело и от оценката за постигнатите
резултати и изпълнение на политиката за развитие на МУ – София. Освен това за
провеждане на избора за ректор пред Общото събрание на университета новоизбраният
ректор представил стратегия за управление на мандатната 2024г. – 2028г. С оглед така
поетите ангажименти пред академичната общност имал право да подбере свой ръководен
екип. Поддържа, че е спазен 9 – месечния срок за прекратяване на трудовия договор с
ищеца, защото съгласно договор за управление № Д01 – 2/05.01.2024г. същият бил сключен
за довършване на мандата на предходния ректор – акад. Трайков, като в този период била
изпълнявала неговата мандатна програма за 2020г. – 2024г. След провеждане на редовни
избори на ОС на МУ – София ректорът Л. бил избран за ректор с мандат 2024г. – 2028г. с
изцяло нова мандатна програма, поради което и 9 – месечният срок за упражняване на
правото по чл.328, ал.2 КТ започвал да тече от 31.07.2025г. след редовния избор на ректор на
университета. Възразява срещу правното твърдение, че заеманата от ищеца длъжност преди
уволнението няма ръководен характер, като в тази връзка се позовава на обстоятелството, че
3
ищецът има контролни функции относно законосъобразното осъществяване на трудови
процеси в науката и развитие на академичния състав, а също така ръководел и осигурявал
правилното прилагане на нормативните актове в областта на науката и акредитацията в МУ
– София, дейност, която била фундаментална за функционирането на университета. Относно
иска за присъждане на обезщетение поддържа, че сумите за допълнително възложена
дейност в размер на 690,01 лева и на 160 лева нямат постоянен характер и не следвало да се
включват в размера на брутното трудово възнаграждение при евентуално определяне на
парично обезщетение.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът К. К. П. е бил назначен при ответника Медицински университет – София съгласно
трудов договор № 48/09.02.2018г. на длъжността „юрисконсулт“ в сектор „Акредитация“ на
отдел „Наука и акредитация“ в Ректората на университета. С допълнително споразумение №
68/15.02.2018г. на ищеца е възложена допълнителна трудова функция „дейност по
управление на имоти – публична и частна държавна собственост“ при допълнително
месечно възнаграждение.
С допълнително споразумение № 123/08.08.2022г. към трудовия договор (л.13)
ищецът е преназначен на длъжност „главен юрисконсулт“ в сектор „Акредитация“ на отдел
„Наука и акредитация“. С допълнително споразумение № 77/02.05.2023г. към трудовия
договор (л.14) ищецът е преназначен на длъжност „главен юрисконсулт по Наука и развити
на академичния състав“ на пряко подчинение на ректора на МУ – София, считано от
02.05.2023г.
Няма спор по делото също така, а от събраните писмени доказателства се установява,
че на 07.02.2025г. на ищеца е връчена заповед № 31/07.02.2025г., с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 КТ поради сключване на
договор за управление на предприятието с министъра на образованието и науката № Д01-
153 от 31.07.2024г. Не се спори също така, че уволнителната заповед е подписана със запетая
пред името на ректора проф. д – р. Б. Л., от В. К., който е заемал длъжността „главен
секретар“ на МУ - София.
Неоснователен е доводът, че уволнителната заповед е подписана от лице, което няма
право да прекратява трудовия договор. Съгласно чл.32, ал.1, т.3 ЗВО ректорът на висшето
училище сключва и прекратява трудови договори. Такова правомощие на ректора е
предвидено и в чл.44, ал.1, т.5 Правилника за устройството и дейността на Медицински
университет – София (съгласно приетото по делото извлечение от Правилника – л.88 от
делото). В чл.44, ал.2 от Правилника е предвидено, че ректорът може с писмена заповед да
предостави някои от своите правомощия с изключение на подписване на дипломи, на други
длъжностни лица от МУ – София. Правилникът за устройство и дейността на МУ – София е
приет на основание чл.37 ЗВО и е израз на академичната автономия на висшето училище -
чл.21, ал.1, т.2 ЗВО. Съгласно приетата като доказателство заповед № РК36-420/22.02.2024г.
(л.73), издадена на основание чл.44, ал.2 от Правилника и на основание чл.32, ал.1, т.1 и т.2
ЗВО, ректорът на МУ – София проф. д- р Б. Л. е предоставил на д – р В. К., главен секретар
на МУ – София, и на още един служител на МУ – София заедно и поотделно, правото да
сключват и да прекратяват трудови договори, като поставят запетая пред длъжността
„ректор“ при подписване. При това съгласно чл.192, ал.1 КТ и предвид задължителните
разяснения по Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС
съдът приема, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган – ректора,
действащ чрез пълномощник съгласно чл.44, ал.2 от Правилника за устройство и дейността
на университета. Неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., защото то касае упражняване на правомощия на
4
административни органи. В случая работодателят не е орган на изпълнителната власт, а
частноправен субект, като в този случай са приложими правилата на гражданското право
относно упълномощаването (чл.36 ЗЗД). Предвид изложеното съдът приема, че от събраните
по делото доказателства се установява, че трудовият договор е бил прекратен от
компетентен орган – ректора на университета, действащ чрез пълномощник в предвидените
по Правилник и закона хипотези на допустимо упълномощаване за прекратяване на
трудовия договор.
Като доказателство по делото е приет договор за управление на МУ – София № Д01-
2/05.01.2024г. (л.62 и сл.), сключен на основание чл.10, ал.2, т.10 ЗВО между министъра на
образованието и науката и проф. д- р. Б.Л. в качеството му на ректор на университета, по
силата на който министърът възлага, а ректорът приема да упражнява правата и да изпълнява
задълженията на ректор на МУ – София. По силата на договора ректорът проф. д- р. Л. се е
съгласил да изпълни в срок мандата си в съответствие с нормативната уредба и договора,
стратегическите цели и задачи и да постигне съответните целеви стойности, определени в
Политиката за развитие на Медицинския университет – София, утвърдена със заповед №
РД09 – 1399/01.07.2020г. на министъра на образованието и науката, неразделна част от
договора съгласно Приложение № 1 към същия. Посочено е, че страните определят
показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище съгласно
приложение № 1 и механизъм за изпълнение и оценка на изпълнението на политиката за
развитие съгласно приложение № 2 (т.1.3 от договора).
Като доказателство е приет и договор за управление на Медицински университет –
София № Д01-163/31.07.2024г. (л.65), сключен на основание чл.10, ал.2, т.10 ЗВО между
министъра на образованието и науката и проф. д- р. Б.Л. в качеството му на ректор на
университета, по силата на който министърът възлага, а ректорът приема да упражнява
правата и да изпълнява задълженията на ректор на МУ – София. По силата на договора
ректорът проф. д- р. Л. се е съгласил да изпълни в срок мандата си в съответствие с
нормативната уредба и договора, стратегическите цели и задачи и да постигне съответните
целеви стойности, определени в Политиката за развитие на Медицинския университет –
София, утвърдена със заповед № РД09 – 1654/25.06.2024г. на министъра на образованието и
науката, неразделна част от договора съгласно Приложение № 1 към същия. Посочено е, че
страните определят показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето
училище съгласно приложение № 1 и механизъм за изпълнение и оценка на изпълнението на
политиката за развитие съгласно приложение № 2 (т.1.3 от договора).
Приета като доказателство е и Политика за развитие на Медицински университет –
София, мандат 2024 – 2028г. (л.68 и сл.).
Съгласно използваното уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради
сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9
месеца. Под „предприятие“ в нормата на чл.328, ал.2 КТ се има предвид организация, която
развива стопанска дейност. Затова това уволнително основание не може да се прилага в
организации с идеална цел, за държавни органи, за органи на местно самоуправление,
учреждения за социално – културни дейности, учебни заведения, защото в тези случаи не се
осъществява стопанска дейност. Поначало сключването на договор за управление има за цел
да възложи на новия управител на предприятието бизнес задачи за успешно управление на
стопанската дейност и изпълнение на опредЕ.та с него бизнес програма. Тъкмо за нейното
изпълнение и за ефективната дейност на ръководената от управителя стопанска дейност
законът предоставя на управителя – работодател и правото да си подбере нов екип от
сътрудници, със съвместните усилия на които да я изпълнява.
В конкретния случай работодателят е висше училище (чл.17, ал.1 ЗВО), чийто
5
предмет на дейност е 1./ подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат
научни знания в различните области на човешката дейност; 2./ повишаване квалификацията
на специалисти и 3./ развитие на науката, културата и иновационната дейност – чл.6, ал.1
ЗВО. Стопанска дейност висшето училище може да развива само когато е свързана с
основната дейност по чл.6 ал. 1 ЗВО – арг. чл.6, ал.2 ЗВО, чл.21, ал.1, т.15 ЗВО. Държавните
висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена
държавна собственост и трансфери от държавния бюджет – чл.13, ал.1 ЗВО. Приходи от
придобИ.е на собственост върху недвижими имоти могат да бъдат използвани само за
дейности, които са свързани с основния предмет на дейност и за иновационна дейност,
научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност – чл.13, ал.2
ЗВО. Ответният работодател – МУ - София като висше държавно училище може да
притежава право на собственост и други вещни и имуществени права (чл.89, ал.1 ЗВО), да
отдава под наем недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища
(чл.89, ал.3 ЗВО) и да получава собствени приходи, вкл. и стопанска дейност, свързана с
основания му предмет на дейност (чл.90, ал.3, т.4 , б.“а“ ЗВО). Последното сочи, че
университетът участва в гражданския оборот, но това не го превръща в стопански субект.
Университетът може да развива стопанска дейност, но тя не е основна, а има само
подпомагащо, обслужващо предназначение спрямо основния предмет на дейност. Висшето
училище е създадено за цели, непряко целящи стопански резултати, а то е създадено с цел
развитие на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитие на
науката (арг. чл.2 ЗВО). Начинът на финансиране на държавното висше училище е част от
системата от условия, които държавата изпълнява за развитие на висшето образование и от
условията за достъп до висше образование (арг. чл.8, ал.1, т.5 ЗВО). При това висшето
училище има за предмет дейности и цели, несвързани пряко с постигане на печалба. При
това се касае за организация, което не е предприятие, развиващо стопанска дейност.
Нормата на чл.328, ал.2 КТ има предвид сключване на договора за управление
съгласно разпоредбите на Търговския закон, който по рода си е договор за поръчка. По
естеството си договорът за възлагане на управление на търговско дружество е договор, по
силата на който довереникът се задължава да извърши от името и за сметка на доверителя
възложените му действия по управлението и представителството на дружеството срещу
възнаграждение. Характерно за този договор е, че възложените с него действия са свързани с
опредЕ. от доверителя бизнес програма, която съдържа конкретни икономически показатели,
чието изпълнение органите на управление следва да осигурят като: рентабилност,
производителност, обем на продажбите, печалба, намаляване на загубите, разработване на
нови пазари. В този смисъл е решение № 101 от 8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 728/2011 г.,
IV г. о., ГК.
Цитираният в уволнителната заповед договор за управление № Д01-153 от
31.07.2024г., сключен между ректора и министъра на образованието и науката на основание
чл.10, ал.2, т.10 ЗВО, има за предмет изпълнение на утвърдената от министъра политика за
развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи, целеви
стойности и показатели за изпълнението им – чл.10, ал.2, т.9 ЗВО. Видно от приетата като
доказателство в Политика за развитие на МУ – София 2024 – 2028 (л.68 и сл.) са посочени
като цели : 1./актуалност, съответствие, интегралност на придобитите знания и умения; 2/
повишаване на качеството на програмите за обучение чрез използване на образователни
форми, методи и технологии, съобразени с особеностите на обучаваната генерация студенти;
3/ свързаност и партньорство; 4/ развитие на научната дейност; 5/ привличане и задържане
на млади преподаватели; 6/ обществени ангажименти с национална значимост. Към всяка
една от така поставените цели са посочени конкретни задачи, както и показатели за
измерване на изпълнението. От това следва, че договорът за управление по чл.10, ал.2, т.10
ЗВО не е ориентиран към постигане на стопански резултати, а с него се възлага изпълнение
на утвърдената политика на министъра с оглед основния предмет на дейност – развитие на
6
висшето образование. В така утвърдената политика за развитие на университета няма
зададени стопански резултати, няма икономически показатели, което означава, че не се касае
за договор за управление на стопанско предприятие, което се създава с цел печалба и
обслужва стопански интереси.
Предвид изложеното по - горе използваното уволнително основание е неприложимо
в конкретния случай - ректорът на висше училище не може да бъде приравнен на управител
на стопанско предприятие, който има правото да подбере ръководен екип за изпълнение на
възложената бизнес програма. Относно това за кои организации е приложимо основанието
по чл.328, ал.2 КТ е формирана практика на ВКС - решение № 102/02.07.2018г. по гр.д. №
2512/2017г. на III ГО; решение № 101 от 8.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 728/2011 г., IV г. о.,
ГК. Дори и изпълнението на поетите от ректора ангажименти пред органа, който му е дал
мандат, да зависят от служители с ръководни функции в университета, ректорът няма право
да се освободи от тези служители на използваното уволнително основание. Такова право е
предоставено само за тези предприятия, за които стопанската дейност е основен предмет на
дейност и чиято основна цел е постигане на печалба. За останалите организации такава
възможност не е предвидена по закон и за тях не може уволнителното основание по чл.328,
ал.2 КТ да се прилага по аналогия.
В обобщение на горното ответникът МУ - София като висше училище (чл.17 ЗВО)
не е предприятие, което има за основен предмет развИ.е на стопанска дейност и спрямо
което да е приложимо уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че сведения за мотивите за
прекратяване на трудовия договор с ищеца се съдържат в показанията на разпитания като
свидетел В. К. (главен секретар на МУ – София). Той посочва, че е била цЕ. структурна
промяна, насочена към централизиране на правното обслужване. Свидетелят К. съобщава,
че уволнението на ищеца е била предприето, за да се сведе броят на служителите, заемащи
длъжността „главен юрисконсулт“ от три броя на един брой, така че да има един
ръководител, който да контролира правния аспект на административната дейност. С оглед
така събраните свидетелски показания следва да се посочи, че целеният резултат –
структурна промяна, е следвало да постигне посредством уволнителното основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата, след изпълнение на задължението за извършване на
подбор по чл.329 КТ.
Предвид изложеното правото на уволнение е незаконосъобразно упражнено. При това
безпредметно е обсъждането на останалите доводи, с които се атакува уволнението, а
именно че заеманата от ищеца длъжност няма ръководен характер и злоупотреба с право от
страна на работодателя.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се уважи, като уволнението се признае за
незаконно и се отмени уволнителната заповед.
Сключеният с ищеца трудов договор не е ограничен със срок (чл.67, ал.2 КТ) и
договорът междувременно не е прекратен на друго основание. При това искът по чл.344,
ал.1, т.2 КТ следва да се уважи и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
По иска по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ :
Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
А когато през същия период работникът или служителят е работил на по-нископлатена
работа, той има право на разликата в заплатите – чл.225, ал.1 КТ.
Съгласно чл.228, ал.1 КТ и съгласно решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1688/2009 г., III г. о., ГК дължимото обезщетение се определя на база брутното трудово
7
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение при определяне на
обезщетенията по чл.228 КТ, са посочени в нормата на чл.17, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Вещото лице по приетото без
възражение заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда, е
определило, че последният пълен отработен месец от ищеца преди уволнението е този за
м.09.2024г. Размерът на БТВ за м.09.2024г. е 6475,11 лева, формирано по пера, както следва :
4591 лева – основна заплата; 964,11 лева – допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит – 21 %; 760 лева – допълнително възнаграждение за допълнително
възложена трудова функция „дейност по управление на имоти – публична и държавна
собственост“, предоставени за управление на МУ – София и сумата от 160 лева –
допълнително възнаграждение „млади учени“. Страните не спорят, че от базовото БТВ
следва да се изключи сумата от 160 лева - допълнително възнаграждение „млади учени“.
Съдът приема, че останалите елементи следва да се включат в базовото БТВ, защото същото
е формирано от основата заплата, от допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, което е с постоянен характер съгласно чл.15, ал.1, вр. чл.12, ал.1
НСОРЗ, и допълнителното възнаграждение за допълнително възложената трудова функция с
постоянен характер съгласно чл.15, ал.2 НСОРЗ, защото се изплаща постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и е в зависимост единствено
от отработеното време. При това базовото БТВ се равнява на сумата от 6315,11 лева. При
това за периода, в който ищецът е останал без работа поради уволнението – 10.02.2025г. –
20.03.2025г., размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 9156,91 лева,
определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база заключението на вещото лице. При
това съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът по чл.225, ал.1 КТ следва да се
уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
Съгласно приетите писмени доказателства на 20.03.2025г. ищецът е започнал по –
нископлатена работа, видно от заповед № РД 15 – 328/20.03.2025г. (л.107), с която е бил
назначен на длъжността „държавен експерт“ в дирекция „Спешна медицинска помощ“ в
Министерство на здравеопазването при основна месечна заплата в размер на 2625 лева. Това
служебно правоотношение е било прекратено със заповед № РД – 15-911/17.06.2025г. по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. На същата дата – 17.06.2025г., със заповед
№ РД – 15 -912/17.06.2025г. ищецът е бил назначен на длъжност „старши юрисконсулт“ в
отдел „Административни актове и договори“ в дирекция „Правна“ в Министерство на
здравеопазването при основна месечна заплата от 2900 лева. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на полученото от ищеца БТВ на длъжност „държавен експерт“ в
дирекция „Спешна медицинска помощ“ в Министерство на здравеопазването за периода
21.03.2025г. – 17.06.2025г. възлиза на сумата от 7800 лева, а полученото от ищеца БТВ на
длъжност „старши юрисконсулт“ в отдел „Административни актове и договори“ в дирекция
„Правна“ в Министерство на здравеопазването за периода 17.06.2025г. – 10.08.2025г. възлиза
на сумата от 4971,43 лева. Общо по новите правоотношения полученото от ищеца БТВ за
периода 21.03.2025г. – 10.08.2025г. възлиза на сумата от 12771,43 лева. Ако беше продължил
да работи при ответника, следващото се на ищеца БТВ за същия период би било в размер на
30628,72 лева (общо 97 работни дни x средно дневно брутно трудово възнаграждение от
315,76 лева), определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база заключението на
вещото лице. При това разликата в заплатите за периода 21.03.2025г. – 10.08.2025г. възлиза
на сумата от 17857,29 лева. От това следва, че съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2
ГПК) искът по чл.225, ал.2 КТ следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, който е поискал
8
присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение от 3000 лева с ДДС (2500
лева без ДДС), плащането на което е доказано посредством представен банков документ.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Основание за намаляване на разноските за адв. възнаграждение е не всяко несъответствие
между хонорара и правната и фактическа сложност на делото, а само очевидното, драстично
необосновано завишаване на адв. хонорар спрямо действителната правна и фактическа
сложност на делото, което може да обоснове критерия „прекомерност“ и е основание за
прилагане на нормата на чл.78, ал.5 ГПК. В случая определено по НВАР възнаграждение по
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ възлиза на сумата от 1077 лева (чл.7, ал.1, т.1 НВАР) и
по паричния иск съобразно общия размер (след допуснатото намаляване на размера на иска
при общ материален интерес от 25344,77 лева) – възлиза на сумата от 2677,58 лева. Общият
размер на възнаграждението, определен по Наредбата, е 3754,58 лева без ДДС или 4505,50
лева с ДДС – пар.2а ДР на НВАР. Макар размерите на адвокатските възнаграждения
съгласно Наредба за възнаграждения на адвокатска работа (предишно наименование
„Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения“) да не са задължителни
за настоящия съд предвид решение на СЕС по дело C – 428/22, то те могат да служат като
ориентир за справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждения. Претендираното адв.
възнаграждение е по – ниско от това, определено в Наредбата. Правната и фактическа
сложност на делото е средна за дела със сходен предмет. Предвид изложеното възражението
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно и разноските следва да се присъдят в претендирания и
доказан размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на СРС разноски общо в размер на 1613,79 лева (1063,79 лева – държавна такса и 550 лева –
депозит за вещо лице).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ
на К. К. П., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52, ет.1,
офис – 1-03 – адв. И. Ч., съгласно заповед № 31/07.02.2025г., издадена от името на ректора
на Медицински университет – София, по предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ от К. К. П.,
ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52, ет.1, офис – 1-03 –
адв. И. Ч. срещу Медицински университет – София, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Акад. И. Евст. Гешов“ № 15, ет.12.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ К. К. П., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52, ет.1, офис – 1-03 – адв. И. Ч., на
основание чл.328, ал.2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт
на Наука и развитие на академичния състав“ при Медицински университет – София,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Акад. И. Евст.
Гешов“ № 15, ет.12.
ОСЪЖДА Медицински университет – София, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Акад. И. Евст. Гешов“ № 15, ет.12, да плати на К. К.
П., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52, ет.1, офис – 1-03
– адв. И. Ч., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ сумата от 8420,11 лева –
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 10.02.2025г. –
20.03.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.02.2025г.) до
окончателното плащане, и сумата от 16924,66 лева – обезщетение за започване на по – ниско
платена работа за периода 21.03.2025г. – 10.08.2025г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (21.02.2025г.) до окончателното плащане.
9
ОСЪЖДА Медицински университет – София, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Акад. И. Евст. Гешов“ № 15, ет.12, да плати на К. К.
П., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52, ет.1, офис – 1-03
– адв. И. Ч., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3000 лева – разноски.
ОСЪЖДА Медицински университет – София, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Акад. И. Евст. Гешов“ № 15, ет.12 да плати по сметка
на Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1613,79 лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10