Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 9924 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 103501/25.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 21636/2018 г. по описа на СРС, 65 състав са осъдени Р.В.В., ЕГН **********
и В.П.Д., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от по 2097,73 лева, всеки един от тях -
цена за доставена от дружеството топлинна енергия и сумата от по 11. 44 лева,
всеки един от тях - предоставена услуга дялово разпределение и двете главници
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., за имот с абонатен № 156956, ведно
със законната лихва от 30.03.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на по 247,20 лева, всеки един от тях - разноски, като
исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата общо в размер на 752,10 лева за забава
на главницата за топлинна енергия и в размер на 5,19 лева за забава на
главницата за дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. - 29.11.2017 г.,
които суми са предявени по ½ част от тях срещу двамата ответници са
отхвърлени изцяло като неоснователни.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдена „Т.С.” ЕАД, ***, да заплати на Р.В.В., ЕГН: ********** и В.П.Д.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал.З ГПК разноски по делото в размер на
по 247,20 лева, на всяка една от тях.
Решението е постановено при участието на „М.Е.” ООД, като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за
нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е съобразил
действащите ОУ за продажба на топлинна енергия / в сила от 13.02.2008 г./, като
в чл.32, ал.1 от същите е определен срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и
ответниците е следвало да заплащат месечните дължими суми – 30 дневен след
изтичане на срока, за който се отнасят. Поради това, с изтичане на последния ден от
месеца, същите са изпаднали в забава за дължимата сума. По този начин, СРС е
формирал неправилни изводи и е отхвърлил предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемите Р.В.В. и В.П.Д. са подали в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразяват становище
за нейната неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „М.Е.”
ООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Съгласно действалите през периода от м.май 2014 год.
до м.април 2016 год. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по
чл.32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на забавата и на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ето защо лихва за забава се дължи
само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването и за периода
след нейното публикуване. Ответникът не ангажира доказателства за датата на
публикуване на общите фактури, въпреки дадените указания от СРС с доклада по
делото, поради което за процесиите вземания не е дължима лихва за забава.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по
300.00 лв. за всеки от въззиваемите съобразно представения списък и договор за
правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането им в брой.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103501/25.04.2019
г., постановено по гр. д. № 21636/2018 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта
в която са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.В.В., ЕГН: **********
и В.П.Д., ЕГН: **********, искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
общо в размер на 752,10 лева за забава на главницата за топлинна енергия и в
размер на 5,19 лева за забава на главницата за дялово разпределение за периода
15.10.2015 г. - 29.11.2017 г., които суми са предявени по ½ част от тях
срещу двамата ответници Р.В.В. и В.П.Д..
В останалата част като необжалвано
постановеното Решение № 103501/25.04.2019 г., постановено по гр. д. №
21636/2018 г. по описа на СРС, 65 състав е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на
Р.В.В., ЕГН: ********** и В.П.Д., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на по 300.00 лева, на
всяка една от тях.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „М.Е.” ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.