Решение по дело №1402/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 959

 

гр.*, 20.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 *КИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 1402 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“, №2, против наказателно постановление № */16.12.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-*, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. *, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Азманов, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 04.03.2020 г., а жалбата е депозирана на 10.03.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 19.11.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО, като не е подал в срок до 25.09.2019 г. данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-* за месец август 2019 г. Мястото на подаване на декларация  Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП-* лице е в сградата на ТД на НАП- * в гр.*, ул.”Александровска” № 26, ет.1.

            Декларация Образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски следва да се подаде заедно с Декларация Образец 1, както следва –до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая декларацията следвало да бъде подадена до 25.09.2019 г.

            Декларацията е била подадена на 25.10.2019 г. и е била приета с вх. № 02000193361244.

            До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-* за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в негово присъствие, като било вписано като възражение, че вноските са платени в срок.

            Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Също така, съдът отчита, че към настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сега действащата Наредба Н-13 (вж. чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба Н-13).

Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

            Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 6 е регламентирано в чл.2, ал.2 от Наредбата (отм.). Според разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата (отм.) - декларация Образец № 6 се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" едновременно с подаване на декларация образец № 1, т.е. до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

            В случая е видно, че начислените възнаграждения са били до 31.08.2019 г., поради което правилно е било определено, че срокът за подаването на декларация Образец 6 е до 25.09.2019 г.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, която предвижда санкция от 500 лв. до 5000 лв., като АНО е приложил минималната санкция с оглед обстоятелствата по делото.

Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която принципно е приложима по отношение и на ЮЛ. За да се приложи същата обаче е необходимо да се установи, че са налице такива обстоятелства, при които предвидената законова санкция би се явила несъответна на тежестта на извършеното. Такива обстоятелства в случая не са налице. Касае се за дейност на ЮЛ търговец, което би следвало да е организирало дейността си така, че да съответства на законодателството. Липсват доказателства закъснялото подаване да се дължи на някакви извънредни причини, а освен това се касае за формално нарушение. Обстоятелството, че нарушението е първо е мотивирало АНО да приложи минималния размер на санкцията, но не е достатъчно да квалифицира нарушението като маловажно.

В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, *кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */16.12.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-*, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“, №2, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.  

 

ОСЪЖДА „Ди Ен Джи Ен” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“, №2, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.