Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
гр. Враца, 24.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви състав,
в открито заседание на 24.07.2023 г., през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела
Ванчикова и с участието
на прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 419 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. с чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на **В.Б.Р.,***, против Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. на Началник ***,
с която му е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл.
102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията въз основа
на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея.
Ответникът – Началника на ***, редовно призован, не
се явява. Чрез процесуален представител – С. М., *************** образование ОКС *** оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Посочва, че е спазена
процедурата по налагане на наказанието, налице са изискванията и на материалния
закон. Алтернативно прави искане за приложение на чл.110, ал.5, т.3 от ЗИНЗС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за неоснователност на жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 3 /три/-дневен
срок чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна
страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу
индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на
оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от изложеното в докладна записка
с вх. № 6862/26.06.2023 г. – л. 12, на 23.06.2023
г., в 10,05 часа, ** А.Ю.И. е разпоредил на жалбоподателя да почисти /измете и
измие/ зоната около постовата будка, на основание Заповед № Л –
1910/19.06.2023г., с която лицето е наказано с „****“ за срок от * дни.
Изложеното в докладната се потвърждава
и от писмено обяснение дадено от Р. на 23.06.2023 г. – л. 30.
По цитираната докладна с вх. № 6862/26.06.2023 г., съгласно една от
двете резолюции с дата 26.06.2023 г. е работил ИСДВР М. Ц., която на
04.07.2023г. е дала мотивирано предложение – л. 15 от делото за налагане на д.
н „***“. Размера на наказанието е мотивиран със системни нарушения на чл. 100,
ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, като за периода от м. 10.2022 г. до 04.07.2023 г. ***.
Като доказателство по делото са
представени Медицинска справка за настаняване в ** от 10.07.2023 г., съгласно
която Р. има ** и може да му бъде наложено дисциплинарно наказание „***“;
Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023
г. – 10.07.2023 г. – л. 59; Протокол за изслушване по реда на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС по Докладна записка № 6862/26.06.2023г. за налагане на дисциплинарни
наказания „***“ на ** В.Б.Р..
Приложени са към административната
преписка заповеди на началника на **, с които жалбоподателя е наказван, а
именно:
1.Заповед № 3104/19.10.2022 г. за
налагане на наказание „**
2.Заповед
№ 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „***“;
3.Заповед № 1527/18.05.2023
г. за налагане на наказание „***“;
4.Заповед № 1562/19.05.2023
г. за налагане на наказание „***“;
5.Заповед № 1759/05.06.2023
г. за налагане на наказание „***“, отменена с решение по адм. д. № 349/2023 г.
на Адм.С – Враца, срещу което е подадена касационна жалба;
6.Заповед № 1758/05.06.2023
г. за налагане на наказание „***“, отменена
с решение по адм. д. № 341/2023 г. на Адм.С – Враца, срещу което е подадена
касационна жалба;
7.Заповед № 1910/19.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
8.Заповед № 1909/19.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
9.Заповед № 1908/19.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
10.Заповед № 1907/19.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
11.Заповед № 2053/30.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
12.Заповед № 2052/30.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
13.Заповед № 2051/30.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
14.Заповед № 2050/30.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
По делото е разпитан свидетеля А.Ю.И.
- ** в ***, изготвил докладна записка с
вх. № 6862/26.06.2023 г., според който когато има издадена за налагане на
наказание „***“ на * им се разпорежда устно, въз основа на заповедта, с която е
наказан ** и те устно разпореждат на ** да изпълнява наказанието в определен от
тях район. Постовият, от започване на дейността на почистването от ** до
завършването, засича времето на изпълнение и се обажда на дежурния колко време
е изработено и той го отчита. Почистването се извършва не в *, а по коридора,
както и около постовата будка, става
само на етажа на **. Когато е бил на етажа на жалбоподателя и на свидетеля е
разпоредено да му разпореди да почисти, той е разпореждал и на ** Твърди, че
след като на самия него е разпоредено, той разпоредил и на лицето, като
последният отказал да осъществи почистване с писмено обяснение.
На настоящият състав е служебно
известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани:
1.Адм. дело № 413/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2189/12.07.2023 г. на ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „***“ за
неизпълнено на 22.05.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „***“;
2.Адм. дело № 418/2023г., предмет на
което е Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. на ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „***“ за
неизпълнено на 04.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „***“;
3.Адм. дело № 417/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2207/13.07.2023 г. на ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „***“ за
неизпълнено на 25.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
1910/19.06.2023 г. за налагане на наказание
„***“ и
4.Адм. дело № 420/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. на ***, с която на В.Б.Р. е наложено наказание „***“ за
неизпълнено на 24.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед №
938/27.03.2023 г. за налагане на наказание „***“.
Във връзка с указаната от
съда доказателствена тежест с определение от 19.07.2023г., от страна на
ответника е депозирано писмо изх. № 8542/20.07.2023 г. – л. 45, съгласно което
в Затвора – Враца няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина
на изпълнение на дисциплинарното наказание „***“.
Въз основа на
изложеното и след като е изслушал нарушителят, *** е постановил оспорената в
настоящото производство Заповед № Л-2212/13.07.2023 г., с
която на ** В.Б.Р. е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр.
чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В мотивите на заповедта, административния орган е
приел за установена фактическата обстановка констатирана в докладна записка с вх. № 6862/26.06.2023
г. и че с деянието си ** Р. е
нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно
нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, извършено в условията на системност.
Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по
реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът
извърши дължимата на основание чл.
168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на
основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146
от АПК, като приема следното:
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова
ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с
мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл.
193 и от началника на поправителния дом.
Сред фактите
удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на
административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на
делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и
заеманото от издателя на акта качество.
В случая издателят на
оспорената Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. е ** Р. В. – **** (ЗНРНОД), аргументира компетентността си
изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023г., с период на действие
26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /включително/ – л. 48 от делото.
След като закона не определя на ЗНРНОД
правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по
ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на
съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023 г.,
то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.
Компетентността на органа
издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото
дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до
единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния
акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на
съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно
предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води
до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не
притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този
административен акт е нищожен.
Установената липса на компетентност на органа издал
оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да
е необходимо съда да обсъжда аргументите за
неговата незаконосъобразност по чл. 146,
т. 3 - 5 от АПК.
По изложените съображения жалбата е основателна.
Предвид
изхода на спора и своевременно отправеното искане на жалбоподателя за
присъждане на разноски в производството, такива му се дължат в размер на 10,00
лева внесена държавна такса по делото.
По
изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.
111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС и на основание чл. 144
от АПК, във вр. с чл. 247, ал. 1 от ГПК, Административен
съд Враца, първи състав:
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Л-2212/13.07.2023 г.,
издадена от за ***, с която на ** В.Б.Р.,*** е наложено наказание „***“, на
основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ София ДА ЗАПЛАТИ на ** В.Б.Р.,*** сторените по делото разноски за внесена държавна
такса в размер на 10,00 /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен Съд Враца в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано
от 24.07.2023г. съгласно чл. 111,
ал. 7 от ЗИНЗС.
АДМ.
СЪДИЯ: