РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Бургас, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120107692 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от С. Г. П. против ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР и изменени в открито съдебно заседание
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 638,61 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 75,50 часа извънреден труд, положен през периода
01.07.2019 г. - 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, сумата от 172,50 лв., представляваща сборна лихва за забава върху
отделните месечни вземания, дължима от изпадането в забава за всяко вземане до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на
длъжността „*****“ в Група „****“ в сектор „****“ към РД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Б*** при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
Твърди също така, че през процесния период е положил общо 560 часа нощен труд, който
след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 640,08 часа, съответно води до
наличие на извънреден труд в размер на 30 часа, за които му се следва възнаграждение в
размер на 100 лв., но същото до момента не му е платено. В съдебно заседание ищецът не се
явява лично и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2, и ал. 6 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите
са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
1
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се
оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност.
Твърди обаче, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време за **** служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца
празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди
също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. и на министъра на вътрешните работи, в които също е
предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно
когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди,
че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд
му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника,
но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба
длъжност, като същият е работил на 24-часови смени по график, при сумирано отчитане на
работното време на тримесечие.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, през периода 01.07.2019 г. - 09.07.2020 г. ищецът е положил общо 528 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 603,50 часа дневен труд.
Вещото лице е посочило, че разликата между преизчисления и реално положения от ищеца
нощен труд възлиза на 75,50 часа, за които се полага допълнително трудово възнаграждение,
изчислено като извънреден труд, в размер на 638,61 лв. Видно е също така от експертизата,
че сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за
отделните вземания до предявяването на иска, е в размер на 172,50 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като
страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на ответника множество писмени документи –
протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки,
които са използвани от вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не
следва да ги обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно
възнаграждение на **** служители на МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на **** служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е
предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
2
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на **** служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.) разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на
**** служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а
ал. 3 е предвиждала, че работното време на **** служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период,
като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
през което време работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа
годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е било предвидено, че извънредният труд
не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на ***** служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за **** служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност ***** служители в МВР да полагат
труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се
преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от
29.07.2016 г. и от 07.01.2020 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд
от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд
при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-
неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Горният извод на съда не се променя и от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит,
съгласно което чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня, тъй като до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) в националното
ни законодателство не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната
продължителност на работното време на полагания от **** служители в системата на МВР
нощен труд. В горното решение също така е прието, че във всички случаи в националното
законодателство следва да има предвидени други мерки за защита на тези работници под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
3
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд, а в
нашето законодателство такива мерки не са предвидени (посочените в становището на
ответника компенсаторни механизми не представляват мерки, конкретно компенсиращи
тежестта на полагания от служителите в МВР нощен труд), поради което се налага
извършване на процесното преизчисляване на полагания от служителите в МВР нощен труд
с горепосочения коефициент и заплащането на възнаграждение за получената разлика.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8
часа към 7 часа).
В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че при
преизчисляване на положения от ищеца през процесния период нощен труд с коефициент
1,143 се получава разлика от 75,50 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение
в размер на 638,61 лв. По делото липсват твърдения и доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, което налага извода за
основателност на предявения иск за главницата.
Предвид забавата в плащането на дължимото допълнително възнаграждение за
съответните тримесечни отчетни периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца
и обезщетение за забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба, което е в общ размер от 172,50 лв., съгласно
заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен
изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на извършено от ответника доброволно
плащане на дължимото допълнително трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да
бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
от 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 500 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Предвид факта, че са предявени два съединени иска,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
БРС дължимата държавна такса за разглеждането на исковете в общ размер от 100 лв., както
и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. С***, ул. *****, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Б****, ул.******, сумата от 638,61 лв. (шестстотин тридесет и осем лв.
и шестдесет и една ст.), представляваща допълнително възнаграждение за 75,50 часа
извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. - 09.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 172,50 лв. (сто
седемдесет и два лв. и петдесет ст.), представляваща сборна лихва за забава върху отделните
4
вземания, дължима за периода 01.11.2019 г. – 27.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
500,00 лв. (петстотин лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. С****, ул. ****, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 100,00 лв. (сто лв.),
както и разноски в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лв.), представляващи платено от съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 22.02.2023 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5