№ 234
гр. Пловдив, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000299 по описа за 2025 година
С решение № 28/31.01.25 г., постановено по т.д. № 95/24 г. по
описа на ОС Стара Загора, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* е осъдена да заплати на А. Н. Х. ЕГН **********
сумата 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 29.10.2020г., както и
сумата от 1940 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение и медицински изследвания, извършени във връзка е
получените увреждания при посоченото ПТП от 29.10.2020 г., причинено от
водача на л. а. „Фолкваген Шаран“, с рег. № *** Ю.Ф.Я., ведно със законна
лихва от 03.07.2023г. до окончателното изплащане на сумите, като са
отхвърлени исковете за присъждане на законна лихва върху сумите за периода
от 08.09.2021 г. до 02.07.2023 г. като неоснователни.
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати по бюджета на
съдебната власт държавна такса от 2000 лв. и разноски за експертизи 200 лв., а
в полза на адв. Р. М. – сумата 5500 лв. с ДДС -адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, като същото се обжалва в частта, с която е уважен искът за
неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв.до присъдения размер
от 50 000 лв., ведно със законна лихва от 03.07.2023г. до окончателното
1
изплащане на сумата. Излагат се подробни оплаквания във връзка с
неправилно прилагане принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД във връзка
с конкретните критерии, които следва да бъдат съобразени от съда при
определяне размера на обезщетението – конкретните получени увреждания,
начина и продължителността на протичане на оздравителния период,
конкретно изпитаните болки и страдания, степента на засягане на
емоционалната сфера на пострадалия и др., като жалбоподателят счита, че не е
съобразена и съдебната практика по аналогични случаи. Иска се решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде отхвърлен
за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв.. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна А. Н. Х. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.
.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявени от А. Н.
Х. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания като резултат от претърпени травми от пътно-транспортно
произшествие на 29.10.2020 г., виновно причинено от Ю.Ф.Я. като водач на л.
а. „Фолкваген Шаран“, с рег. № ***, за който автомобил е налице сключена с
ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице
условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на
виновно и противоправно поведение на неговия водач, който е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, коетое се явяват
пряка, непросредствена и единствена причина за настъпване на процесното
ПТП, довело до причиняване на неимуществените вреди на ищеца А. Н. Х.,
чието възмездяване се претендира по делото. Тези обстоятелства не са били
спорни между страните по първоинстанционното дело и в тази връзка не се
2
излагат оплаквания във въззивната жалба.
Процесното ПТП е настъпило на на 29.10.2020г., около 14:30
часа, на път 1-5, в района на км. 218, между товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № ***Н, управляван от И.Г.К. и лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Шаран“, с рег. №***, управляван от Ю.Ф.Я., ищецът е бил
пътник в л.а. „Фолксваген Шаран“.
Между страните не имало спор относно механизма на
настъпване на ПТП: на път 1-5 в посока от север на юг се е движил лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***Н с водач И.Г.К., като в същото
време, в същата посока след него със скорост около 70 км/ч се е движел лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *** и водач Ю.Ф.Я.; ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, при нормална видимост,
участъкът от пътя бил прав, с две пътни ленти за движение в едната посока,
пътната настилка била с асфалтово покритие и към момента на възникване на
ПТП била суха. В района на км. 218+000 водачът на товарен автомобил
„Мерцедес“ е спрял в дясната пътна лента, след което е предприел маневра
„завиване в обратна посока“. Когато товарният автомобил е навлязъл в лявата
пътна лента, заемайки около 2.85 метра от нея, водачът на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ е предприел маневра навлизане в лявата пътна лента.
Настъпил е удар между двете МПС в източната /лява/ пътна лента, като за
товарен автомобил „Мерцедес“ ударът е бил в странична задна лява част, в
областта на задна лява гума, а за лек автомобил „Фолксваген Шаран“ е бил в
предна дясна част, в областта на предна броня и на десния фар. В резултат на
удара, товарният автомобил се е завъртял наляво около вертикалната си ос и
се е установил в покой с предните си състави, насочени на север. Лекият
автомобил се е установил в близост до товарния автомобил „Мерцедес“.
Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху
въпроса за справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо на пострадалия ищец.
За установяване на получените от ищеца увреждания по
делото е представена медицинска документация, прието е заключение на
СМЕ, като са събрани и свидетелски показания.
От приетото заключение на СМЕ, неоспорено от страните, е
установено, че като пряк и непосредствен резултат на процесното ПТП
ищецът е получил фрактура в проксимална част на дясна раменна кост
(непосредствено под главата на раменната кост). Тази травма трайно
затруднява движенията на горния крайник за срок по- голям от 30 дни, като
оздравителният процес продължава между 3-4 месеца. Непосредствено след
ПТП болката е най-силна като движенията в раменната става са невъзможни.
По време на оперативната интервенция, тъй като същата се извършва под
3
обща интубационна наркоза, пострадалият не търпи болки, но в
следоперативния период, независимо от медикаментозното обезболяване, в
първите 7 до 10 дни също търпи болки с намаляващ интензитет. В
следоперативния период е била поставена ортеза, която ограничава
движенията в раменната става и болевият синдром значително намалява.
При постъпването на А. Н. Х. в Клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛ ”Св.Георги” ООД на 29.10.2020 г. е извършено
рентгеново изследване - фрактура в проксимална част на дясна раменна кост с
дислокация, кръвни изследвания, консултации с интернист, кардиолог,
електрокардиограма.
На 30.10.20 г.под обща интубационна анестезия му е извършена
кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака за
проксимален хумерус. Проведена антибиотична и антитромботична
профилактика. Дехоспитализиран на 01.11.2020 г. Гладък следоперативен
период, като в домашна обстановка ползвал антибиотик 14 дни и
антиколагулант до 30-тия постоперативен ден. Ортезата е ползвана 60 дни.
След сваляне на ортезата и контролно рентгеново изследване провел 7-дневна
физиотерапия.
На 28.02.2022 г. ищецът е хоспитализиран в Отделение по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „ПЪЛМЕД”-ООД, като на 01.03.22 г.
под обща интубационна анестезия металът е отстранен.
На 20.11.2024 г. е извършен личен преглед на ищеца от вещото
лице, при който е установено добро и запазено общо състояние. Констатирано
е, че същият се оплаква от болки в дясна раменна става при промяна на
времето, поради което се принуждавал да работи в строителството само в
летния период по няколко месеца; съобщава, че не може да спи на дясното
рамо поради болки в същото. От обективното изследване в проксимална част
по предно вътрешна повърхност е установен добре зараснал постоперативен
цикатрикс с дължина 17 см. и ширина 3 мм., абдукция възможна до 90 градуса
при силно ограничена вътрешна и външна ротация в раменна става,
съпроводена с болка. Движенията в дясна лакътна става, дясна гривнена става
и пръстите на дясна ръка са в пълен обем, запазен върхов и юмручен захват.
Няма сетивни и циркулаторни смущения. Направена е контролна
рентгенография, от която е видно, че има костно срастване от вътрешната
страна, непосредствено под главата, наличие на костен израстък, който е
вероятната причина за ограничения обем на движение в дясна раменна става -
може да вдига ръката до 90 градуса при 180 градуса нормално, няма външна и
вътрешна ротация, абдукция ограничена до 90 градуса, флексия и екстензия
също до 90 градуса при норма 180 градуса. Прогнозата на експерта е, че
ограничените движения най- вероятно ще останат и за в бъдеще. Към
експертизата е приложена контролната рентгенография на хартиен носител.
В конкретния случай е засегнат десен горен крайник -
доминантен при ищеца. Първите два месеца е носил ортеза, тоест крайникът е
4
обездвижен и в този период се е нуждаел от чужда помощ за осъществяване на
ежедневните битови дейности.
В дадените обяснения в открито съдебно заседание вещото лице
заявява, че посоченият четиримесечен период е за цялостно възстновяване с
оглед поставената метална остеосинтеза, която дава възможност за по-ранно
започване на рехабилитацията. Наличието на костно срастване, въпреки
премахването на метала, е причината за продължаващите ограничения в
движенията на ръката, което е проблем при ищеца доколкото е засегната
доминантната ръка. Тези ограничения го затрудняват в определени дейности,
които изискват по-голям обем на движения в раменната става. Продължава да
изпитва болки при опит за по-голям обем движение.
По делото са събрани и гласни доказателства – разпитани са
като свидетели Н.М. Х. - майка на ищеца и М.А.М. - негов братовчед.
Свидетелката Н.М. Х. заявява, че е видяла сина си ищеца в деня
на ПТП. Изпитвал много силни болки в дясната ръка. Приели го в болница в
Стара Загора в деня на инцидента, прегледали го и казали, че в понеделник
ще го приемат за операция. Със съдействие на техен роднина го приели в
болница в Пловдив, където го оперирали още същата вечер, в 01.30 ч.
Свидетелката останала в болницата като придружител при него, помагала му
за хранене, тоалет, обличане. След операцията имал болки два месеца, един
месец приемал антибиотик. След изписване от болницата имал болки, около
два месеца носел ортеза, не можел да се изкъпе, не можел да спи спокойно,
само на гръб. Нуждаел се от чужда помощ в продължение на два месеца.
Съпругата му му помагала за всичко - обличане, тоалет. След тези два месеца
имал ограничения в ръката, след шест месеца започнал да си служи с дясната
ръка, но не на 100%. Отстраняването на планките било извършено пак в
Пловдив, но свидетелката не си спомня кога е станало това. След втората
операция един месец ръката отново е била обездвижена и пак имало болки.
Пострадалият се притеснявал, че се грижат за него, постоянно държал
пострадалата ръка близо до тялото. Към момента все още имал болки, не
можел да движи спокойно дясната си ръка, да я вдигне нагоре, назад. Имал
някакъв шип след калцирането. Имал белези след операцията. Психически
след катастрофата се чувствал много зле и стресиран. Преди катастрофата
работел без договор в строителството, а след това само лятото, защото през
есента пак получавал болки в ръката. Провеждал рехабилитация след първата
и след втората операция. Казвал, че малко му олеква. Служил си предимно с
дясната ръка.
Свидетелят М.А.М. заявява, че го е карал в болницата в Пловдив
след инцидента. Състоянието му било тежко, имал силни болки в дясното
рамо, притеснен бил много, разтревожен, уплашен. Докато бил в Пловдив в
болницата, се чували по телефона, оплаквал се от силни болки постоянно.
5
След операцията стоял около три дни в болницата в Пловдив, където майка
му била придружител, тъй като той не можел самичък да отиде до тоалетна.
След изписването му от болницата свидетелят ходил да го види. Ищецът имал
болки и не можел абсолютно да си движи ръката, имал ортеза, като
възстановяването продължило около шест месеца. Постоянно имал болки,
пиел болкоуспокояващи. Жена му и майка му постоянно му помагали, те го
вдигали, обслужвали го, помагали с тоалета и храненето. При ищеца дясната
ръка била активна. Втори път пак приели ищеца в същата болница, при същия
доктор за изваждане на металните елементи. Имал болки, той не можел да си
вдига назад ръката. Даже като ходели лятото на обществени бани, на плажове
свидетелят М. с каквото можел му помагал да го обслужва. Ищецът имал
болки и към настоящия момент. Катастрофата му се била отразила тежко, бил
стресиран, под напрежение, имал тревожност, бил много уплашен, сега
продължавало това състояние. Отбягвал да шофира, защото дясната ръка е
нестабилна. Преди катастрофата работел като строител, сега не работел,
защото имал болки през зимата, когато има счупване и операции боли.
Провеждал рехабилитации, около четири - пет пъти.
При така събраните писмени и гласни доказателства и
експертизи първоинстанционният съд е направил обосновани изводи по
отношение на получените увреждания от ищцата като пряк и непосредствен
резултат от процесното ПТП - фрактура в проксимална част на дясна
раменна кост (непосредствено под главата на раменната кост), която травма
трайно е затруднила движенията на горния крайник за срок по-голям от 30
дни, като оздравителният процес продължил около четири месеца. Ищецът е
изпитвал силни болки, които първоначално са били с голям интензитет и
постепенно са затихвали, като в първите дни движенията в раменната става са
били невъзможни. Претърпял е е две оперативни интервенции – първата, за
поставяне на фиксиращи счупването елементи, и втора - за отстраняването
им. В постоперативния период е носил ортеза, която ограничава движенията в
раменната става за период от два месеца, в който период се е нуждаел от
чужда помощ за осъществяване на ежедневните битови дейности /тоалет,
обличане, хранене и др./ Налице е усложнение – костно срастване, който е
вероятната причина за ограничен обем на движение в дясна раменна става -
може да вдига ръката до 90 градуса при норма от 180 градуса, няма външна и
вътрешна ротация, абдукция ограничена до 90 градуса, флексия и екстензия
също до 90 градуса при норма 180 градуса. Тези ограничени движения най-
вероятно ще останат и за в бъдеще, като същите се отнасят до доминантната
дясна ръка.
При така установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на дължимото
обезщетение сумата от 50000 лв., като се е позовал на тежестта на травмите,
възрастта на ищеца към момента на ПТП - 33 години, неудобствата и
ограниченията от личен, битов и социален характер, които е претърпял, както
6
и факта, че в резултат от настъпило от травмата от инцидента усложнение
движенията в дясната раменна става са ограничени и ще бъдат ограничени и
за в бъдеще. Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав на
ПАС. Определеният размер на обезщетение кореспондира с относимите
обстоятелства, които съобразно принципа на справедливостта и установената
съдебна практика следва да бъдат съобразени, като в тази връзка следва да се
подчертае, че не е налице пълно възстановяване - налице са ограничения в
движението на увредената ръка – при вдигане, външна и външна ротация,
флексия, екстензия, абдукция, които ограничения представляват трайна
последица от уврежданията, за която перспективата е да остане и за в бъдеще.
Тези трайни негативни последици са настъпили в сравнително млада възраст
на пострадалия – 33 години, като касаят доминантната му дясна ръка и ще го
съпътстват в целия му по-нататъшен живот. Тези трайни последици са
игнорирани от жалбоподателя в подадената въззивна жалба, в която се описва
едно нормално лечение, без усложнения, с обичайните за травмата болки,
необходимост от чужда помощ и т.н., но не пренебрегва факта, че лечението
не е довело до пълно възстановяване на движенията на ръката. В тази връзка
се съобразяват и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП - м. октомври 2020 г., показател за която са например:
нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; средна брутна работна заплата - 1 437 лв., .общ тримесечен доход средно
на лице от домакинство – 1805 лв. , общ тримесечен разход средно на лице от
домакинство 1681 лв.
Посоченото мотивира въззивния състав на ПАС да приеме, че
определеният размер обезщетение от 50 000 лв. кореспондира на изискванията
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Предвид неоснователността на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна адв. М. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция в размер на 2650 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/31.01.25 г., постановено по т.д.
7
№ 95/24 г. по описа на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* е
осъдена да заплати на А. Н. Х. ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени
в резултат на ПТП от 29.10.2020 г., виновно причинено от водача на л. а.
„Фолкваген Шаран“, с рег. № *** Ю.Ф.Я., за разликата над 30 000 лв. до 50
000 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 03.07.2023 г. до
окончателното й изплащане на сумите.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК ********* да заплати на адв. Р. М. 2650 лв. - възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8