РЕШЕНИЕ
№ 1607
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110203338 по описа за 2022 година
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от И. Е. Д. от гр.Варна, ЕГН ********, против НП
№286/11.07.2022г. на Зам.Кмет на Община Варна, с което на И. Е. Д. от
гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00/петдесет/
лева на осн. чл.178е от ЗДП.
В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП.
Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност
поради липса на извършено нарушение от него, като сочи, че неправилно е
определено мястото на нарушението. Твърди, че на посоченото от
жалбоподателя място няма изграден тротоар, а е междублоково пространство.
Оспорва компетентността на органа извършил проверката и издал НП.
Претендира присъждането на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява лично, и с
процесуален представител адв. Б.Ю., който поддържа жалбата и по същество
пледира за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител ю.к. Д.,
1
която оспорва жалбата, прави искане за потвърждаване на НП като е
депозирала и писмено становище в тази насока. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Зам.Кмет на Община
Варна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На въззивникът е бил съставен АУАН с.ОВ №00001386/08.06.2022г., за
това, че на 20.04.2022г. около 18.30 часа, в гр.Варна като водач на МПС- л.а.
„Рено“ с рег.№ В1497НР, собственост на В. Ив.В. с ЕГН **********,
паркирал автомобила на ул.“Цар Асен“ зад №41, върху тротоар на
неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците. Така описаното нарушение
е квалифицирано по чл.94 ал.3 от ЗДвП. По акта са били депозирани
възражения, които са приети от АНО за неоснователни.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са
кредитирани от съда изцяло.
Производството е инициирано по повод констатиране на нарушението
от страна на Л.Лишков, който в качеството си на ст.полицай го е констатирал
и го е фотографирал. За същото бил издаден фиш, с който е наложена глоба в
размер на 50.00лева на собственика на автомобила. Същия е бил обжалван и
това е станало причина за издаване на процесните АУАН и НП на водача на
автомобила посочен от собственика му.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно
постановление, като административно наказващия орган не е възприел
2
фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло
квалификацията на нарушението описана в АУАН и е наказал Д. налагайки
му ГЛОБА в размер на 50.00 лева на осн. чл.178е, от ЗДП – минимума
предвиден от закона.
Съдът счита, че административно наказателното производство,
образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и
законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника не са
допуснати процесуални нарушения. В АУАН и в НП е отразена една
непротиворечива фактическа обстановка. Наказанието е определено според
тежестта на нарушението и обществената му опасност в границите на
предвидения от закона минимум.
Възраженията на въззивника относно мястото на извършване на
нарушението съдът намира за недоказани. В докладната записка изготвена от
Лишков е посочено мястото, на което той е установил нарушението и това е
ул.“Цар Асен“ зад бл.41. Същото място е посочено в издадения фиш,
посочено е и в уведомлението по чл.186 ал.3 от ЗДвП. На базата на тези
документи същото място на нарушението е посочено и в АУАН и в НП. От
приложената по делото фото снимка – изготвена от Л. – черно-бяла се
установява ясно, че има изграден тротоар на мястото на което е паркиран
автомобила управляван от въззивника.
По делото не са представени доказателства свързани с твърдението на
въззивника, че автомобила е бил паркиран на друг адрес. Представянето на
кадастрална карта не променя това обстоятелство.
Представените от въззивника фото снимки ведно с жалбата съдът не
намира за нужно да обсъжда, доколкото същите на са годни доказателства и
не става ясно, кой, къде, кога ги е направил.
Относно възражението за некомпетентност на органите извършили
проверката и издали НП, съдът намира същото за неоснователно. По делото е
приложена Заповед № 4129/05.11.2018г. от която се установява
компетентността на извършилия проверката орган – служител на „Общинска
полиция“ Варна.
Съдът намира, че поведението на въззивника е укоримо, доколкото е
решил и е паркирал управлявания от него автомобил върху тротоар и по този
начин е осуетил възможността по него да преминават пешеходци.
3
Отделно от така изложеното, като се вземе предвид личността на
въззивника и описаната фактическа обстановка, съдът намира, че АНО
правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не е квалифицирал
нарушението като маловажен случай. Произнасяне на АНО относно липсата
на основанията на чл.28 от ЗАНН няма в атакуваното НП, но становището на
АНО е безспорно установено от факта на издаденото НП.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да присъди и
претендираното от Община Варна юрисконсултско възнаграждение, като
същото следва да е съобразено по размер със сложността на производството и
факта, че делото е приключило в едно съдебно заседание. В този смисъл и
съдът определя заплащането на минимума предвиден от закона за
юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №286/11.07.2022г. на
Зам.Кмет на Община Варна, с което на И. Е. Д. от гр.Варна, ЕГН **********
е наложена ГЛОБА в размер на 50.00/петдесет/ лева на осн. чл.178е от ЗДП.
ОСЪЖДА И. Е. Д. от гр.Варна, ЕГН ********* да заплати на Община
Варна сумата от 80.00лева- юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4