№ 37
гр. Чирпан, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20255540200059 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на В. М. Н., ЕГН ********** с
постоянен адрес : град ** обл. Стара Загора, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т. -
АК Стара Загора, с адрес за призоваване ** против НП № 24 - 0375- 000986/ 15. 01.2025 г.,
издадено от И. Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
МВР, с което й е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба
в размер на 200лв..
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и
обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и
същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира
разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4
от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален
размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП и представените по делото заверени фотокопия от
1
системен бон , изд. от ЕКОНТ/.
Установи се по делото, че с НП № 24 - 0375- 000986/ 15. 01.2025 г., издадено от И.
Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, на
жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба
в размер на 200лв., затова че: “ На път 2-66 на км 118 по посока гр. Стара Загора управлява
собственият си лек автомобил ФИАТ СИЕЧЕНТО с рег. номер ** като: 1. Н. се движи с
НЕСЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ спрямо пътните и атмосферните условия, заледена пътна
настилка, при което губи управление над МПС и се блъска в предпазна мантинела, като
реализира ПТП с материални щети, е извършила:
1. ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО
АТМОСФЕРНИТЕ УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ, ИНТЕЗИВНОСТ НА
ДВИЖЕНИЕ И ДР. ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ
ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО. ПТП, с което виновно е нарушила чл.20
ал. 2 от ЗДвП.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 1379637, съставен на 27. 12. 2024 г. с актосъставител П. Д. С. на
длъжност мл. автоконтрольор при РУ Чирпан и в присъствието на свидетеля И. Ч. Т. - гр.
Чирпан, ул. Отец Паисий № 2.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост,
както и с други описани в закона условия. При допуснато нарушение в тази насока в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП при движение с несъобразена скорост е предвидено
съответното административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в случаите,
когато изпълнителното деяние не съставлява престъпление. Следва да се отбележи, че в тази
връзка водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, за да
не възникват опасности за движението по пътя и участниците в него.
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че действително,
произтеклото на 27.12.2024 година и описано в АУАН събитие, представлява ПТП, предвид
легалното определение, дадено в § 6., т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Съгласно същото, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В АУАН и в НП изрично е посочено, че при ПТП са
настъпили материални щети. Действително, в случая е вярно, че в АУАН и в НП не са
описани конкретно причинени вреди, но те са описани в съставения и приложен по делото
2
Протокол за ПТП № 2024-1043-50790-1, подписан от жалбоподателят, в качеството му на
единствен участник в ПТП.
За да възникне ПТП, като елемент от фактическия състав на разглежданото
административно нарушение е необходимо настъпването на една от посочените в легалното
определение последици, без значение от нейния вид и размер. Безспорно е по делото, че
вследствие на събитието са настъпили вреди по автомобила на жалбоподателя и охлузване
на Спо мантинела, описани в представения по делото Протокол за ПТП Ето защо
изложеното в АУАН и НП по отношение на това обстоятелство кореспондира на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и възраженията на
жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за неоснователни.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно
се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и
при несъобразяване с конкретните пътни условия- заледена пътна настилка, за да бъде в
състояние да спре , когато възникне опасност за движението, поради което е допуснал и ПТП
с материални щети по управлявания от него автомобил и охлузване на мантинела. Това се
установява по един несъмнена начин от показанията на актосъставителя и свидетеля при
установяване на нарушението и съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да налага
отделното им обсъждане и по същество не се оспорва от самия жалбоподател. Следва да се
отбележи, че всеки водач на МПС, е длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта
на лекия автомобил с условията по пътя, видимостта и интензивността на движение, при
това да може винаги да спре и да предотврати настъпването на ПТП.
Предвид изложеното в жалбата, следва да се посочи, че в настоящия случай
обвинение за превишаване на максималната разрешена скорост изначално липсва.
Конкретната скорост, с която е управлявал водачът и която се явява несъобразена съгласно
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е установена по преписката, но това не ограничава по никакъв начин
процесуалното право на защита, доколкото се касае за административно обвинение за
управление на МПС с такава скорост, каква и в конкретно да е била тя като цифрово
изражение в км/ч., че не е дала възможност на водача да спре без да се удари в предпазната
мантинела и по същество да „ самокатастрофира „.
В разглеждания случай, нарушителят не отрича, че е бил водач на лекия автомобил
по време на ПТП. Липсват и обстоятелства, които да навеждат на извод, че ПТП се е
осъществило вследствие на причина, различна от посочената в АУАН/респ. НП./ Нещо
повече – в конкретният случай жалбоподателят е бил единствения участник в ПТП, поради
което, доколкото по делото не се установи случайно деяние, общественоопасния резултат
следва да се приеме като причина единствено от поведението на самия жалбоподател.
Следователно, след като жалбоподателят е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото
поведение е несъобразено с изискванията на закона.
Следва да се има предвид, че в последно време, поведението на водачите на
автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им вменени по силата на нормите
3
на Закона за движението по пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка
на реализирани ПТП. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по
ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е
установен и нарушителя. Несъмнено наличието на несъобразена скорост е довела до
възникналото ПТП. Както съдът спомена по- горе, в обжалваното наказателно
постановление не се установяват допуснати процесуални нарушения. Що се отнася до
несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в разглеждания случай допуснатото
ПТП е възникнало именно на база несъобразена скорост с конкретния пътен участък и
условията на видимост.
От съдържанието на АУАН и на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран
именно за това, че е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия и състоянието
на пътя скорост, по заледена пътна настилка, като автомобилът се е ударил в предпазна
мантинела, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. От момента, в който
поеме управлението на автомобила, до момента, в който го преустанови, водачът е длъжен
да владее превозното средство непрекъснато и във всяко отношение. Неосъщественият
постоянен контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да бъде
реализирано с отделен поведенчески акт или само доколкото не е налице несъобразяване с
режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване на контрола върху управлението
поради заспИ.е, отклоняване на вниманието и разсейване, или при други противоправни
проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие на водача, поради различни
външни и вътрешни фактори. Както се каза по – горе по силата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
както и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Фактите изложени в АУАН и НП изпълват състава на нарушението
посочено от административнонаказващия орган по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, включително и, че
ПТП е причинено предвид несъобразена скорост на движение, като при този вид нарушение
е без значение с каква скорост се е движил водачът. При извършване на нарушението,
свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с
пътната обстановка, с релефа, с конкретните условия на видимост и другите обстоятелства,
посочени в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Всяка скорост, която не позволява на водача
да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал
причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, независимо че в същото
няма друг участник, е несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП. В процесния случай е констатирано, че водачът е реализирал ПТП вследствие
несъобразена скорост и последващо загубване на контрол над автомобила. Ето защо,
законосъобразно е ангажирана отговорността му за това нарушение.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай
4
действително виновно е допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В тези случаи по
реда на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 лева.
Съобразявайки се с характера на нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, включително и завишената бройка
на ПТП-та през днешно време, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно
е наложил наказание в предвидения в закона размер – глоба от 200 лева. Същото
административно наказание е абсолютно определено в цитираната разпоредба, така че
допълнителното обсъждане на наложения размер на глобата се явява безпредметно.
Процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не са налице доказателства в
подкрепа на това, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, напротив –
обществената му опасност е типична; следва да бъде отбелязано и това, че видно от
представения препис на Протокол за ПТП, наред с щети върху управляваното МПС е
отбелязано и охлузване на мантинела, като следва да се има предвид и обстоятелството, че
ПТП е осъществено на мост на река Марица.Следователно и вниманието на водача е
следвало да бъде завишено.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН и с оглед
отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът
намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80. 00 лв
съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 - 0375- 000986/ 15. 01.2025 г.,
издадено от И. Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
МВР, с което на В. М. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес : град ** обл. Стара Загора,
чрез процесуалния си представител адв. Д. Т. - АК Стара Загора, с адрес за призоваване **е
наложено административно наказание чл. 179 ал.2 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на
200лв., за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. М. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес : град ** обл. Стара Загора,
чрез процесуалния си представител адв. Д. Т. - АК Стара Загора, с адрес за призоваване град
5
Чирпан ** да заплати по сметка на ОДМВР Стара Загора сумата от 80, 00 ( осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6