Решение по дело №623/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Н. А. Р., срещу ЗППАМ № GPAM № 1412472/10.05.2025 г., издадена от П. Д. Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б.“ж“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС навлиза срещу знак, забраняващ влизането на съответното ППС, при въведена временна забрана за движение извън населените места, за срок от един месец.

В жалбата се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Допълнителни аргументи се навеждат от адв. К. в представено писмено становище. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, претендират се разноски.

Ответника – редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище процесуалния му представител моли оспорената Заповед да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна, претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № GPAM № 1412472/10.05.2025 г., издадена от П. Д. Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б.“ж“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС навлиза срещу знак, забраняващ влизането на съответното ППС, при въведена временна забрана за движение извън населените места, за срок от един месец.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел, че жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Опел Мока Х“, ДК № [рег. номер], притежаващ СУМПС [номер], издадено от ОДМВР-Пазарджик, на 10.05.2025г. около 09,51 часа, в обл. Пловдив, общ. Марица, път София-София регион-Пазарджик-Пловдив-Стара Загора-Сливен-Ямбол-Бургас, на километър 112 на АМ Тракия в посока гр. София, при въведена временна организация на движението извън населено място с пътни знаци Г2-задължително на дясно след знака, подвижен знак С4, задължително надясно – същите разположени по план за ремонт на АМ-Тракия, не се съобразява с тях, нарушава ги, като преминава между тях и прави забранен завой наляво в посока Бургас, като създава опасност за останалите участници в движението.

В съставения АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 6, т.2 от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.

Със заповед № 312з-3162/14.04.2022г. директора на ОД на МВР - Пловдив, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, е оправомощил да издават ЗЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пловдив, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пловдив; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пловдив и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От Заповед 312з-3162/14.04.2022г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, е видно, че ответника е оправомощен да издава заповеди от вида на процесната. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. Не е вярно, че в Заповедта не е обоснован извода „за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Това обстоятелство се извлича от обективния елемент на допуснатото нарушение – навлизане в пътен участък, обозначен с пътни знаци, указващи движение задължително на дясно, преминаване между същите и предприемане на маневра забранен завой наляво в посока Бургас. Така предприетите действия от страна на жалбоподателя неминуемо представляват опасност за останалите участници в движението, очевидно нарушават безопасността на движението по пътищата и са предпоставка за възникване на ПТП. Знак Г2 - движение само надясно след знака се поставя преди кръстовище или на места, след които движението задължително продължава в дадената посока, т.е от самото означение на пътния знак става ясно, че същият е със задължителни за водачите на ППС предписания. Знак С4 е ограничителна табела, която указва посоката, в която трябва да се премине покрай препятствие или участък от пътя. Тази ограничителна табела се използва в случаи, когато движението е ограничено, и се поставя с цел възможно или по-безопасно преминаване на съответната пътна отсечка, за да се избегнат препятствия или ремонти по пътя. Не може да бъде споделен и доводът, че след като в ЗППАМ не е посочен дата и час на нарушението, същата е незаконосъобразна. Заповедта е издадена въз основана съставения АУАН сер. GA № 1396071, в който ясно, точно и конкретно са посочени дата, място и час на допускане на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП, като с оглед константната практика на ВАС, мотивите и фактическите констатации на ИАА могат да се съдържат в представени по делото документи, какъвто е и настоящият случай.

Нормата на чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: отнемане на СУМПС на водач, който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места, за срок от един месец.

Следва да се отбележи, че решаването на въпроса за отговорността на водача в административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а е само основание за отпадане на наложената принудителна мярка, като се вземе предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС от жалбоподателя, при въведена временна организация на движението извън населено място с пътни знаци Г2-задължително на дясно след знака, подвижен знак С4, задължително надясно – същите разположени по план за ремонт на АМ-Тракия, който преминава между тях и прави забранен завой наляво в посока Бургас. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП към цитирания релевантен момент има обвързваща доказателствена сила, а според разпоредбата на чл.171, ал.1, изр.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. (В този смисъл Решение № 13739 от 14.11.2017г. на ВАС по адм.д.№ 348/2017г., VII о.). Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от съдебния или прокурорския акт, с който се установява престъплението и се налага наказание, респективно се отрича неговото извършване. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на наказание с правораздавателен акт от съда, респективно оправдаването на дееца или прекратяване на наказателното производство от прокурора. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказателното преследване е израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а още по-малко за наказателна такава. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, се прилага съответната ПАМ по чл.171, т.1, б.“ж“ от ЗДвП. Тя се определя в посочени от законодателя срокове – за срок от 1 месец. В тази хипотеза административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон.

Наличието или не на противоправно поведение от страна на водача, е без правно значение, защото законът не се интересува от вината му при налагане на ПАМ. Адресат на мярката по чл. 171, т. 1, б.“ж“ от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът, по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е „който“ управлява ППС - в случая жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“ж“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от един месец, т.е. нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Следва да се посочи също така, че заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение, и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответника се дължат своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за правната помощ като се отчете фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания, обема на представените писмени доказателства, процесуалната активност на пълномощника на ответника, и възложени в тежест на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Р., срещу ЗППАМ № GPAM № 1412472/10.05.2025 г., издадена от П. Д. Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

ОСЪЖДА Н. А. Р. да заплати на ОДМВР-Пловдив сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.