Решение по адм. дело №2267/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл. 57а, ал. 3, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

Образувано е по жалба от М. В. К., [ЕГН], чрез адв. Н. Х. В. - Адвокатска колегия – Варна, срещу Заповед № 781/28.08.2025 г. на Кмета на Община Аврен, с която на К. е наредено да премахне преместваем обект тип „фургон“ с площ 20 кв.м., с изграден дървен навес пред него с площ около 15 кв.м., находящ се в югоизточната част на [УПИ] от кв. 29 по регулационния план на [населено място], общ. Аврен, обл. Варна.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че е постановена при липса на мотиви. Излага доводи, че административният орган не е обсъдил всички представени със заявлението и възражението доказателства. Оспорват се констатациите на служителите, извършили проверката, като се твърди, че поставеният преместваем обект е с площ 10 кв.м., а не както е посочено в констативния акт – 20 кв. метра. Твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е осъдил възраженията и обясненията на жалбоподателката. Сочи, че е подадено искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект за обслужваща дейност, с изрично посочване, че е фургон с площ 10 кв. метра. Моли съда да отмени оспорената заповед. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. В., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Твърди, че в хода на административното производство е представено искане за издаване на разрешително с всички необходими документи към него, но органът не го е взел предвид при издаване на заповедта. Излага доводи, че измерването на преместваемия обект е направено окомерно. Сочи, че не са представени доказателства във връзка с правомощията по чл. 57а ЗУТ на лицето, издало заповедта, както и на служителите извършили проверката. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Кметът на Община Аврен, чрез адв. И., в съдебно заседание, и в представена писмена молба, оспорва жалбата. Излага конкретни доводи в отговор на всяко от възраженията на жалбоподателя. Сочи, че разпореденият за премахване преместваем обект е индивидуализиран по вид, размер и местонахождение. Сочи, че кметът е издал процесната заповед в изпълнение на законово възложените си правомощия. По отношение на възражението за липса на компетентност на служителите, извършили проверката твърди, че по делото са представени доказателства за изрична делегирана компетентност на лицата. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по подаден сигнал с вх. № ОП-2440/11.07.2025 г., в който са изложени съображения за незаконно строителство в [населено място] , община Аврен, [улица] /л. 32-34 от преписката/.

Във връзка с депозирания сигнал служители на Община Аврен извършили проверка на място. Констатирали, че в югоизточната част на имота е поставен преместваем обект тип „фургон“ с площ 20 кв.м. и е изграден дървен навес пред него с площ около 15 кв. метра. Дадена е възможност на собственика на имота в 7–дневен срок да представи всички налични документи. Резултатите от проверката са обективирана в Констативен протокол № 1/18.07.2025 г. /л. 24-25 от преписката/. Към констативния протокол е приложена и окомерна скица от 18.07.2025 година /л. 23 от преписката/.

На 29.07.2025 г. служители по контрол на строителството към общинска администрация Аврен са издали Констативен акт /КА/ № 2. Със същия е констатирано, че за обекта няма издадени книжа, с оглед на което е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Констативният акт е получен от М. К. на 07.08.2025 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне /л. 17/.

От жалбоподателката е депозирано възражение срещу КА с вх. № ОП-2634(1)/13.08.2025 г., в което са изложени съображения, че са предприети действия за издаване на разрешително за поставяне на преместваемия обект.

На 20.08.2025 г. служители по контрол на строителството са разгледали депозираното възражение, за което е съставен протокол /л. 8-10 от преписката/. В протокола е посочено, че след извършена проверка на 18.08.2025 г. в архива на общинска администрация Аврен е установено единствено заявление с вх. № УТ-1860/13.08.2025 г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, което е подадено след констатираното незаконосъобразно поставяне на фургон. Направено е предложение до Кмета на Община Аврен за издаване на заповед за премахване на преместваем обект по реда на чл. 57а ЗУТ.

С писмо изх. № ОП-2634(3)/22.08.2025 г. Кметът на Община Аврен е информирал жалбоподателката, че подаденото възражение е разгледано от служители на общинска администрация като е прието за неоснователно. Същото е получено от процесуалния представител на К. на 26.08.2025 г. и лично от жалбоподателката на 12.09.2025 година /л. 7 от преписката/.

На 28.08.2025 г. Кметът на Община Аврен е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 781/28.08.2025 г. /л. 3-6 от преписката/, с която е разпоредено М. В. К. да премахне преместваем обект тип „фургон“ с площ 20 кв.м. с изграден дървен навес пред него с площ около 15 кв.м., находящ се в югоизточната част на урегулиран поземлен имот /УПИ/ [Наименование]от квартал 29 по регулационния план на [населено място], община Аврен, област Варна. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 12.09.2025 г. видно от приложеното по преписката известие за доставяне /л. 2/.

По преписката е представена Заповед № 697/12.06.2024 г. /л. 31 и л. 27 от делото/, с която са определени служители по контрол на строителството, както и Заповед за заместване № 668/10.06.2024 г. /л. 28/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на процесната заповед, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и срещу акт по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ – от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при липса на допуснати в производството съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелни основания за отмяна, и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение (т. 1); не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията (т. 3). Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл. 56, ал. 1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове - от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му (чл. 57а, ал. 2 ЗУТ).

В 7-дневен срок от връчване на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а (чл. 57а, ал. 3 ЗУТ). С оглед цитираните разпоредби съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, поради което възраженията, направени от процесуалния представител на жалбоподателката в съдебно заседание се явяват неоснователни.

Атакуваната заповед е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 АПК, и съдържа изискуемите по ал. 2 на разпоредбата реквизити. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката за липса на мотиви в оспорения акт. Мотивите на даден акт следва да са съобразени с естеството му, да са ясни и недвусмислени, и да дават възможност на засегнатите от него лица да разберат основанията за издаването му, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. Обжалваната заповед съдържа фактическите и правни основания за разпореденото с нея премахване. Съдържа данни за адресата на акта, вменените задължения и обекта, спрямо който са разпоредени. Последният е индивидуализиран по местонахождение, разположение, конструкция и площ.

Неоснователно е оплакването в жалбата – че не е спазена процедурата по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, тъй като констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, е съставен от некомпетентни длъжностни лица. Макар че констативният акт по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ е основен акт във фазата на производството по издаване на акта по ал. 3, той е процесуален акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, поради което пороците при съставянето му не рефлектират върху валидността на заповедта за премахване. Доколкото обаче в качеството на процесуален акт, констативният акт е процесуална предпоставка за издаването на заповедта по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв сочи на неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.

Съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1, при които се премахват обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община /район/.

В случая КА № 2/29.07.2025 г. е съставен от Д. В. – главен специалист НС при община Аврен и инж. М. З. – началник отдел УТ при община Аврен, надлежно оправомощени съгласно Заповед № 697/12.06.2024 година. Заповед № 697/12.06.2024 г. е издадена в условията на заместване на Кмета на Община Варна от Зам.–кмета, съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, при спазване на изискуемия уведомителен режим и съгласно приложената Заповед № 668/10.06.2024 г. /л. 28/. Компетентни да съставят констативни актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са само служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната община, а в случая КА е съставен именно от такива служители. Длъжностното лице, присъствало на проверката също е такова по смисъла на чл. 223, ал. 2 ЗУТ.

Неоснователно е и следващото възражение на жалбоподателката, а именно, че при издаване на заповедта за премахване административният орган не е взел предвид депозираните от нея възражения. Напротив, по преписката е приложен протокол от проведено заседание на служители по контрол на строителството, които са разгледали депозираното възражение и са изразили мотивирано становище защо го приемат за неоснователно. В самата заповед, с която е наредено премахването, административният орган е посочил защо приема, че подаденото възражение е неоснователно.

Неоснователно се твърди, че кметът на общината не е обсъдил и преценил всички представени със заявление № УТ-1860/13.08.2025 г. документи. На първо място цитираното заявление е предмет на различно от процесното административно производство и административният орган няма задължение да възприема, обсъжда и преценява документи, приложени към заявление, което не е част от административното производство. На следващо място от протокол от 20.08.2025 г. се установя, че към заявление № УТ-1860/13.08.2025 г. не са приложени документи, за които да се твърди, че не са взети предвид при постановяване на оспорената заповед.

Неоснователни са възраженията за липса на надлежна индивидуализация на обекта, чието премахване е наредено. Констативният акт съдържа чертеж - окомерна скица на разположението на процесния строеж, чиито параметри словесно са описани в оспорения акт. Наименованието на скицата, а именно окомерна, показва, че скицата е изготвена не по точни параметри, а приблизително – ориентировъчно, на място. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателката в открито съдебно заседание, че измерванията били направени окомерно, без органът да назначи експертиза. Противно на изложеното в жалбата и в съдебно заседание, в съставения констативен акт и в издадената заповед характеристиките на обекта са описани в достатъчна степен, за да може да бъде индивидуализиран. От представения Констативен протокол № 1/18.07.2025 г. се установява, че в [УПИ], квартал 29, по регулационния план на [населено място] е са изградени 2 броя сгради и 1 брой преместваем обект тип „фургон“, с изграден дървен навес над него, т.е. съдът приема, че при наличие на един фургон в имота за адресата на акта не може да възникне съмнение точно по отношение на кой обект е разпоредено премахването. Настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай не е необходимо описание на точни размери, материали или конструктивни особености.

Предвид изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание.

По отношение на съответствието на заповедта с материалния закон:

Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2 на чл. 56 ЗУТ, за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение. От събраните по делото писмени доказателства категорично се установява, че процесния обект представлява преместваем обект по смисъла § 5, т. 80 ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Описаният в оспорената заповед обект „фургон“ безспорно представлява преместваем обект.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че същият не изпълнява нито една от функциите, посочени в чл. 56 ал. 1 от ЗУТ. Изброяването на видовете дейности, които могат да бъдат извършвани в преместваеми обекти, е примерно и неизчерпателно. В разпоредбата на чл. 56 ал. 1 т. 2 ЗУТ сред посочените дейности са и „обслужващи“, което понятие включва обслужване както в тесен, така и в по-широк кръг субекти, поради което не е необходимо същият да представлява увеселителен обект, търговски или административен такъв, за да бъде предмет на разрешителния режим за поставянето му, респективно да бъде предмет на разпореждане за премахване, когато не е поставен по предвидения от закона ред.

Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателката е твърдяла да разполага с разрешение за поставяне на преместваем обект. Напротив, в подадената жалба е посочено, че в хода на административното производство е подадено заявление за издаване на такова разрешително. Безспорната между страните в производството липса на издадено разрешение за поставяне на преместваемия обект, собственост на жалбоподателката, обуславя извод за наличието на визираните чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ материалноправни предпоставки за издаване на заповед за премахването му в случая, съответно – за правилно приложение на материалния закон при издаване на процесната заповед.

По гореизложените съображения съдът намира, че процесният фургон подлежи на премахване като поставен без съответно разрешение. Оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 600 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.11.2025г.

Водим от горното, Административен съд - Варна, IХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. В. К., с [ЕГН], срещу Заповед № 781/28.08.2025 г. на Кмета на Община Аврен, с която на К. е наредено да премахне преместваем обект тип „фургон“ с площ 20 кв.м., с изграден дървен навес пред него с площ около 15 кв.м., находящ се в югоизточната част на [УПИ] от кв. 29 по регулационния план на [населено място], общ. Аврен, обл. Варна.

ОСЪЖДА М. В. К., с [ЕГН], да заплати на Община Аврен разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ.