№ 1473
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110115021 по описа за 2021 година
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.128, т. КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД от Ж. М. Ж. срещу „*”
ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми : 3000
лева, представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за месец
януари 2021г. до месец април 2021г. вкл.; сумата от 180 лева, представляваща
обезщетение забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода
10.02.2021г. до 15.10.2021г., сумата от 450 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни; 23.36 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 10.04.2021г. до 15.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда 15.10.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество съгласно Трудов
договор №15/05.10.*г. и Допълнително споразумение №5/01.01.2021г. до
09.04.2021г. за датата на прекратяване на трудовото му правоотношение
разбрала от системата на НАП, тъй като бившият му работодател не бил
връчил заповед за прекратяване на същото, не му бил върнал трудовата
книжка и не му бил изплатил трудовото възнаграждение за месеца и 9 дни и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При изпълнение на
1
служебните си задължения бил комуникирал само с упълномощения
представител на дружеството Йо. Ж. Д., който бил представител и
управляваща на дружеството „Х. – **“ ЕООД. Това дружество ползвало
издадения на „*“ЕООД лиценз за извършване на транспортни услуги. Всички
тежкотоварни автомобили, с които ищецът извършвал транспорт на стоки при
изпълнение на трудовите му ангажименти с дружеството ответник били
собственост на „Х. – **“ ЕООД. Като собственик на тежкотоварни
автомобили соченото дружество чрез представителя си следвало да осигури
здравословни и безопасни условия на труд като следвало да повери на ищеца
технически изправно превозно средство, но при много от извършените от
него лично курсове като шофьор, това не било така. Дружеството ответник на
практика не осъществявало лично транспортна дейност, а тази дейност се
осъществявала от трето лице „Х. – **“ ЕООД, с което ответникът имал
договорни отношения. Дори договорът на ищеца бил подписан от
представител на „Х. – **“ ЕООД, а не от Г. Б. Ил. като управител и
представляващ „*“ЕООД, който ищецът не познавал и не бил виждал.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1
ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се
явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съдът счита, че с оглед посочените с исковата молба обстоятелства и
приложените с нея писмени доказателства, предявените искове са вероятно
основателни.
На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени
задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция
следва да бъде уважена, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на
основание чл.239,ал.2 ГПК.
2
По разноските :
Ищецът не е претендирал заплащане на разноски.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по делото в размер на 270 лева.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.“*“ бл.31, вх.Б, ап.72, представлявано от управителя Г. Б. Ил.
да заплати на Ж. М. Ж., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“
бл.126, вх.4, ет.8,ап.97 сумата от 3000/ три хиляди/ лева, представляваща
неизплатени брутни трудови възнаграждения за месец януари 2021г. до месец
април 2021г. вкл.; сумата от 180/сто и осемдесет/ лева, представляваща
обезщетение забава върху дължимото трудово възнаграждение за периода
10.02.2021г. до 15.10.2021г., дължими по сключен трудов договор с
ответното дружество от 05.10.*г. за длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 15.10.2021г. до окончателното изплащане, на
основание чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.“*“ бл.31, вх.Б, ап.72, представлявано от управителя Г. Б. Ил.
да заплати на Ж. М. Ж., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“
бл.126, вх.4, ет.8,ап.97 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 10 дни, сумата от 23.36 /двадесет и три лева и тридесет и шест ст./
лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 10.04.2021г.
до 15.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда 15.10.2021г. до окончателното
изплащане, на основание чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.“*“ бл.31, вх.Б, ап.72, представлявано от управителя Г. Б. Ил.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр.Варна сумата от 270 /двеста и седемдесет/лева, представляваща дължима
държавна такса, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
3
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4