Р Е
Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.С., … …..2012 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
двананадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 3346 по описа за 2011
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.365 и сл. от ГПК.
Ищците „Х.Б.Д.Ж." ЕАД и „БДЖ - Т.П." ЕООД твърдят,
че на основание сключен на 22.12.2009 г. договор за превоз на товари с
железопътен транспорт № 118/2010 г. ответникът „Е.Т." АД им дължи незаплатени суми за превозни
разноски с ДДС в размер на 116 205,91 лв., мораторни лихви за забава на плащането в размер на 11 247,09 лв., начислени върху незаплатените суми за превозни разноски
с ДДС, за периоди от датата на възникване на изискуемостта им до завеждането на
исковата молба в съда, както и законната
лихва върху главницата от 116 205,91 лв. за периода от завеждане на
настоящата искова молба в съда до окончателното плащане. Договор № 118/2010 г.
уреждал реда и начина на формиране на
превозните цени и условията за прилагането им при железопътни превози на
товари, предоставени от клиента; начина на заплащане на основните
превозни цени, цените за допълнителни услуги и ползването на договорените тарифни условия за българското
разстояние; реда и начина за централно заплащане на превозните разноски
за българското и/или за чуждото разстояние; прилагането
на тарифите за пратки транзит, внос, износ и вътрешни превози. Съгласно договора
превозвачът извършвал железопътни превози на товари в полза на клиента, който
заплащал дължимите превозни разноски (превозни цени и добавъчни такси) и ДДС централно. С цел
осигуряване на централно заплащане на превозните разноски, както и за прилагане
на договорените превозни цени, в договора били предвидени кодове
за централно плащане,
които се посочват
във всяка от товарителниците. Това означавало, че
клиентът не заплаща превозните разноски в отправната гара (преди осъществяване
на превоза по всяка от товарителниците), а погасяването им се извършва
последващо - след осъществяване на превоза и централно - по седалището на
превозвача. За да ползва условията, уговорени в договор № 118/2010 г., а
именно: договорените цени и правото да ги заплаща централно, „Е.Т." АД
трябвало да вписва в товарителниците посочените в чл.24, ал.2 от договора
кодове за централно плащане. Съгласно чл.24, ал.4 от договора ответникът бил
задължен, при наличие на кодовете за
централно плащане в товарителниците, да заплаща на превозвача превозните разноски за осъществените по същите
товарителници жп превози. В представените по делото товарителници
фигурирали кодовете за централно плащане, уговорени от страните в чл.24, ал.2
от договора. От това следвало, че всички железопътни превози, осъществени по процесиите товарителници, са изпълнени в полза
на „Е.Т." АД на основание горепосочения договор, което от своя
страна задължавалF ответника да заплати превозните разноски за тези
превози.
За дължимите от „Е.Т."
АД суми по договор №118/2010 г., превозвачът
изготвил съответните фактури, неразделна част от които били опис-сметките,
съдържащи номер на товарителница, дата на товарителница, номер на вагон,
вид товар, отправна и получаваща гара,
тегло на товара, превозна цена, добавъчни такси, ДДС и обща сума. Превозвачът извършил заявените от „Е.Т."
АД железопътни превози на товари по товарителници, издадени в периода от
16.08.2010 г. до 08.09.2010 г., като по този начин изпълнил своите задължения по договор №
118/2010 година. Ответникът
не е заплатил превозните разноски, дължими за осъществените в негова полза
железопътни превози, за които превозвачът е
издал следните фактури, заедно с опис-сметките, представляващи неразделна
част от тях. Предмет на настоящото производство са задълженията по фактура №
**********/20.08.2010 г. по която се дължи
сума от 31 900,31 лв. с ДДС и за лихва
за забава върху нея в размер на 3 185,61 лв.,начислена за периода от 28.08.2010 г. до 15.08.2011 г. върху главницата
от 31 900,31 лв. Част от Фактура № **********/20.08.2010 г., част от
която са: опис № 322 118/10 40104 от 19.08.2010 г. и опис № 322 118/10 40122 от
19.08.2010 г. С фактура № **********/20.08.2010
г. била фактурирана стойността на осъществените от превозвача в полза на ответника железопътни превози на товари,
извършени по: дванадесет броя товарителници от 16.08.2010 г. с номера от
205 до 216 включително, индивидуализирани в
опис номер: № 322 118/10 40104 от 19.08.2010 г.; тридесет и пет броя
товарителници от 17.08.2010 г. с номера от 479 до 513 включително,
индивидуализирани в опис номер: № 322 118/10 40122 от 19.08.2010 г. Ответникът
дължал и лихва за забава по
фактура № **********/20.08.2010 г. - в размер на 3 185,61 лв.,начислена за периода от 28.08.2010 г. до
15.08.2011 г. върху главницата от 31
900,31 лв.
Съгласно
чл.25, ал.1 от договора ответникът трябвало да заплаща задълженията си в срок от седем календарни
дни, считано от деня, следващ деня на получаване на фактурата, който е всяка
седмица, винаги в петък. Съгласно чл.24, ал.6 от договор № 118/2010 г. всяка седмица в петък ответникът бил
задължен да се явява в отдел „КПМР" за получаване на фактурите и
опис-сметките към тях. В случай на неявяване на клиента за получаване на
посочените документи, същите се изпращат с куриерска поща за негова сметка.
Изискуемостта на сумата по фактурата
настъпила, както следва: по фактура №
**********/20.08.2010 г. - на 28.08.2010 г. Претендира разноските и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Е.Т." АД оспорва предявения иск.
Твърди, че в товарителните писма към описите по процесната фактура , които
съдържат дванадесет броя товарителници от 16.08.2010 г. с номера от 205
до 216 включително, индивидуализирани в
опис номер: № 322 118/10 40104 от 19.08.2010 г. и тридесет и пет броя
товарителници от 17.08.2010 г. с номера от 479 до 513 включително, индивидуализирани
в опис номер: № 322 118/10 40122 от 19.08.2010 г. като изпращач на товара
фигурирало „Ф.Н.” ЕООД С.. Съгласно чл.367 и сл. от ТЗ договорът за превоз се
сключвал между превозвача и товародателя, който съответно дължал превозното възнаграждение.
Липсвали и доказателства, че превозите са извършени. Оспорва дължимостта на
превозни такси, тъй като по силата на договора ответникът дължал единствено
превозно възнаграждение – цената на превозната услуга.
Съдът като обсъди
представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Представен е Договор № 118/2010 г.,
сключен между „Б.Д.Ж." ЕАД
/понастоящем "Х. БДЖ" ЕАД/ и „БДЖ - Т.П." ЕООД, от една страна,
като превозвач и „Е.Т." АД, от друга страна, като клиент. Съгласно чл.1 от
договора с него страните уреждат реда и начина на формиране на превозните цени
и условията за прилагането им при железопътни превози на товари,
предоставени от клиента; начина на заплащане на основните превозни
цени, цените за допълнителни услуги и ползването на договорените тарифни условия за българското разстояние; реда и начина
за централно заплащане на превозните разноски за българското и/или за
чуждото разстояние; прилагането на тарифите
за пратки транзит, внос, износ и вътрешни превози. Съгласно договора
превозвачът извършвал железопътни превози на товари в полза на клиента, който
заплащал дължимите превозни разноски (превозни цени и добавъчни такси) и ДДС централно. В чл.2 до чл.15
са договорени намаленията, които клиентът ще ползва и случаите в които те
отпадат. Съгласно чл.6, ал.2 от договора при закъснения на плащанията повече от
две седмици, клиентът губи предоставеното му намаление за заплатени суми.
Съгласно чл.17, ал.1 заплащането на превозните разноски за превозите, предмет
на договора се извършва централно в „ПИБ” АД С. по посочената сметка. Съгласно
чл.18, ал.2 при вътрешни превози превозните цени и всички добавъчни такси,
възникнали в отправните гари /без престоя на вагоните/ се заплащат централно.
Вазникналия престой се събира с разписка от изпращача. Всички добавъчни такси,
възникнали в получаващата гара се събират с разписка, от получателя. Съгласно
чл.23 превозвачът се задължава да изготвя и предоставя на клиента чрез сектор
„Централно заплащане” към отдел „КПМР” ежеседмично, а при поискване и по-често
фактури за извършени превози; опис-сметки с посочено в договора съдържание;
оригиналните товарителници – за изпращача, получателя респ.дубликата от
товарителниците Съгласно чл.24, ал.1 клиентът се задължава да попълва
товарителниците по надлежния ред като задължително вписва вида на товара и
кодовия номер по NHM.
Съгласно чл.24, ал.2 за осигуряване на централно заплащане на превозните
разноски, както и ползване на формираните превозни цени по договора, клиентът
вписва както следва в поле „Бележки на изпращача” описаните четири кода, а
съгласно ал.3 в поле 13, 14 и „Бележки на изпращача – административния си
печат. Съгласно чл.24, ал.4 клиентът се задължава при наличие в товарителницата
на предоставените му в чл.24, ал.2 кодове за централно заплащане, за заплати на
продавача превозните разноски съгласно условията на договора. Съгласно чл.24,
ал.6 клиентът или упълномощен негов представител се задължава да се явява в
сектор „Централно плащане” към отдел „КПМР” всяка седмица, в петък за
получаване на фактурите и опис сметките, заедно с оригиналните товарителници,
респ.дубликати. В случай на неявяване на клиента за получаване на документите,
същите се изпращат чрез куриерска поща за негова сметка. Съгласно чл.26 при
закъснение в плащанията, клиентът дължи лихва за забава в размер на законната
лихва върху дължимата сума за всеки просрочен ден от датата на просрочието. В
чл.35 от договора са посочени адреси за кореспонденция на страните, който за
клиента е гр.С., 1784, бул. Й. № **.
Договорът е валиден от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г.
Представени са две
допълнителни споразумения към договор № 118/22.12.2009 г., подписани на същата
дата.
Представена е фактура
№ **********/20.08.2010 г., издадена от „БДЖ” ЕАД гр.С. към „Е.Т." АД за извършени превози по опис
322 118/10 40104 и извършени превози по опис 322 118/10 40122 на обща
стойност 31 900.31 лв.
Представени са опис 322 118/10
40104 за извършени превози по товарителници с номера от 205 до 216, на
дата 16.08.2010 г. , с посочен NHM 7204, отправна гара Червен
бряг и получаваща гара Бургас М и опис 322 118/10 40122 за извършени превози
по товарителници с номера от 479 до 513,
на дата 17.08.2010 г., NHM 7204,
отправна гара П. и получаваща гара Б. М. Общата цена на
превозите е 9 620.95 лв. по първия опис и 22 279.35 лв. по втория
опис.
Представени са дванадесет броя товарителници
от 16.08.2010 г. с номера от 205 до 216 включително,
индивидуализирани в опис номер: № 322 118/10 40104 от 16.08.2010 г., в които
като изпращач фигурира „Ф.Н.” , в
графата бележки на изпращача е поставен печат на „Е.Т." АД и е
вписано „ц.пл. 11551/2010 г.” В товарителниците като превозвач е посочен БДЖ.
Представени са тридесет и пет броя товарителници от 17.08.2010
г. с номера от 479 до 513 включително, индивидуализирани в опис номер: № 322
118/10 40122 от 17.08.2010 г., в които като изпращач е вписано „Ф.Н.” ЕООД и в
графата „Бележки на изпращача” фигурира печат на „Ф.Н.” ЕООД. В тази графа е
вписано „ц.пл. 11551/10”. В товарителниците като превозвач е посочено БДЖ.
Представена е Пощеска разписка с подател
БДЖ и получател „Е.Т." АД, в която не се разчита дата на предаване и
получаване на пратката, нито самата пратка.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-транспортно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и
като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице с.А. е установило,
че с Данъчна фактура № **********/20.08.2010 г., издадена от „БДЖ” ЕАД
гр.С. към „Е.Т." АД са фактурирани посочените в опис сметка
322 118/10 40104 превози и извършените по опис-сметка 322 118/10
40122 превози. Превозите са реализирани с 47 броя представени по делото
товарителници. Общата цена на превозите е 31 900.31 лв. Вещото лице е
изчислило мораторната лихва върху превозното възнаграждение.
В съдебно заседание на 16.10.2012 г. като
свидетел е разпитан Н.Б.Б., от чиито показания се установява, че е собственик и
управител на „Ф.Н.” ЕООД от края на
При така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл.79 от Закона за железопътния транспорт, във вр. чл.116 от Наредба № 44/10.10.2001 г.
за превоз на товари с железопътен транспорт във вр. чл.6, ал.4 от Наредба №
44/10.10.2001 г. във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на превозно
възнаграждение.
По делото се твърди, че между страните е
сключен превозен договор, по който ищците извършили заявените от ответника
превози и се претендира заплащане на превозното възнаграждение.
По делото е представен Договор №
118/22.12.2009 г., сключен между страните по делото, по силата на който не се
възлага конкретен превоз. Договорът урежда отношенията на страните по
договорите за превоз, които ще се сключват в периода 1.01.2010 г. до 31.12.2010
г., поради което съдът намира, че същият има характера на Общи условия към
договорите за превоз. Сам по себе си представеният договор не създава
задължения за плащане на конкретно превозно възнаграждение за ответника.
В
исковата молба се твърди, че ищците извършили
заявените от ответника железопътни превози на товари по товарителници, издадени
в периода от 16.08.2010 г. и 17.08.2010 г., за което била издадена и процесната
фактура.
Съгласно чл.81 от ЗЖТ Договорът за железопътен
превоз на товари се доказва с товарителница като съгласно ал.2 действителността
на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на
товарителницата.
В
процесния случай за доказване на сключените конкретни договори за превоз ищците
са представили 47 броя товарителници. Съгласно чл.87, ал.1 ЗЖТ, товарителницата
е доказателство до доказване на противното за сключването и условията на
превозния договор, както и за получаването на товара от превозвача. В
процесните товарителници като изпращач е вписано дружеството „Ф.Н.” ЕООД, като
получател на стоката – „Д. Л.К.”ЕООД и като превозвач БДЖ. В товарителниците с
номера от 205 до 216 в графата бележки на изпращача е поставен печат на
ответника.
Процесните товарителници удостоверяват превозни договори между „БДЖ”
ЕАД и „Ф.Н.” ЕООД. Съгласно чл.116, ал.1 от Наредба № 44/10.10.2001 г. за
превоз на товари с железопътен транспорт превозните цени във вътрешно съобщение
се предплащат от изпращача, освен ако не е уговорено друго. Уговореното друго
по конкретните договори за превоз следва да е направена между страните по тях
или в случая между БДЖ и изпращача „Ф.Н.”. По делото не е доказано между
страните по договорите за превоз да е уговорено друго относно заплащането на
превозното възнаграждение. Събраните гласни доказателствени средства не са
допустими относно „уговореното” друго между изпращача и превозвача, тъй като
при положение, че за процесните превози има сключени писмени договори,
инкорпорирани в представените по делото товарителници, важи забраната на
чл.164, ал.1, т.5 от ГПК.
В случая представения договор № 118/22.12.2009
г. не е приложим, тъй като същият се отнася, съгласно чл.1, ал.1 от него за
превози на товари, предоставени от ответника. Процесните товари не са
предоставени от ответника и условията на договора не следва да се прилагат към
превозните правоотношения.
Действително в графа „Бележки на изпращача” в
товарителници от 205 до 216 е сложен печат на ответника, каквото задължение
фигурира в 24, ал.2 от процесния договор за ответника, но тъй като ответника не
е страна по договорите за превоз, инкорпорирани в тези товарителници, съдът
счита, че не следва да тълкува поставянето на печата като бележка със
значението, което договора от 22.12.2009 г. предвижда.
Не се установява превозно правоотношение и от
представената фактура №
**********/20.08.2010 г., издадена от „БДЖ” ЕАД гр.С. към „Е.Т."
АД, тъй като същата не носи подписите на страните по нея.
По делото не е установено ответникът като изпращач
да е възложил процесните превози на ищците или по уговорка между страните по
превозните договори, инкорпорирани в товарителниците задължението за
заплащането на превозното възнаграждение да е поето от ответника, поради което
искът за главницата по процесната фактура се явяват неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Тъй като главният иск е неоснователен като
такъв следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на лихва за
забава.
Воден
от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.Б.Д.Ж." ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С., ул. И.В. № * и „БДЖ - Т.П." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. И.В. № *срещу „Е.Т." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., район М., ж.к.М. 1, бл.**, вх.*, ет.* ап*
искове с правно основание чл.79 от Закона
за железопътния транспорт, във вр. чл.116 от Наредба № 44/10.10.2001 г.
за превоз на товари с железопътен транспорт във вр. чл.6, ал.4 от Наредба №
44/10.10.2001 г. във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на превозно
възнаграждение по договор № 118/22.12.2009 г. и дванадесет броя товарителници
от 16.08.2010 г. с номера от 205 до 216 включително
и тридесет и пет броя товарителници от 17.08.2010 г. с номера от 479 до
513 включително за сумата 31 900.31
лв. /тридесет и една хиляди и деветстотин лева и тридесет и една стотинки/ и с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
лихва за забава върху нея в размер на 3 185.61 лв. /три
хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, начислена за периода от 28.08.2010 г. до
15.08.2011 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: