№ 99
гр. Свиленград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200315 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-3862/НП
от 13.03.2024 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Т. А. Б. с ЕГН ********** от град
******************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Т. Коларова, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 8 712.36 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни
пръстени – 20 броя, златни обеци – 9 чифта, златна гривна, златен медальон и
златен синджир (пункт ІІ).
Жалбоподателят Т. А. Б. чрез процесуалния си представител – адвокат Т.
Коларова, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за
незаконосъобразен - постановен в противоречие с материалния закон
(отнетите златни изделия били лични вещи и не били стоки с търговски
1
характер, както и не била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН) и при
съществени процесуални нарушения (издадено от некомпетентен орган). Б. не
била извършила нарушението. Оспорва се опредЕ.та митническа стойност,
обективирана в Оценителната – ювелирна (златарска) експертиза, изготвена
от вещото лице ВВ. Д.а.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т. А. Б., не се
явява. За нея се явява адвокат Т. Коларова, която пледира пред настоящия
Съдебен състав за отмяна на НП на основанията, посочени в Жалбата, както и
допълнително сочи такива – процесните стоки не били укрити и били
декларирани при запитване от страна на митническите органи, както и цялото
количество на процесните стоки не били собственост на жалбоподателя Б., а и
на непълнолетния й син, който също имало възможност да носи отговорност;
а по отношение на отнемането на стоките в полза на Държавата цитира
Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-655/2018, което
следвало да се приложи по аналогия, респ. НП да бъде отменено в тази част.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д.Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не
се явява, но изпраща представител – Главен юрисконсулт Е. Г., която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло, тъй като било
налице некоректно деклариране и тъй като отнемането на вещите – предмет
на нарушението, нямало характер на санкция, поради което било
неприложимо цитираното от адвокат Коларова Решение на СЕС. Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
2
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.10.2023 година, около 00.10 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Авенсис” с български държавен регистрационен номер ***********,
управляван от българския гражданин Й.А.А.. В автомобила пътува и
жалбоподателят Б., както и лицата Р.Н. А., А.Й.А. и непълнолетния син на Б.
– свидетеля С.Я.Б..
На линията на митническата проверка пътуващите лица не заявяват, че
имат нещо за деклариране, не представят Декларации или Фактури за
превозвана стока, въпреки отправената им покана за деклариране.
МПС е отклонено за митническа проверка на основание чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗМ като преди започването й свидетелят Д. Х. Д. кани отново лицата да
декларират носените от тях конкретно златни изделия. Пътниците
декларират, че всеки от тях носи златни изделия в количества до 60 грама без
да посочва артикули, грамаж, проба, карати, като всеки от тях предоставя за
проверка по един пакет, съдържащ изделия от жълт метал, т.е. укритите и
недекларираните по установения ред златни накити. Тези на жалбоподателя Б.
и непълнолетния й син С.Б. представляват пръстени, обеци, гривна, медальон
и синджир.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на
жалбоподателя Б. от митнически служители от женски пол, при който не са
открити други изделия от жълт метал.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия от Т. Б. и сина й
С., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от
благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист –
златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и
прави необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо
лице ВВ. Д.а Д.а, след анализ и изследването им, установява, че се касае за
златни изделия, представляващи пръстени, обеци, гривна, медальон и
синджир, окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги
претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение,
3
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин
потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на
намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и
недекларирани изделия от Т. Б. и сина й С., представляващи предмет на
нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и
тяхната митническа стойност, възлизаща на сумата 8 712.36 лв. и при
единична цена 73.46 лв. за грам/злато проба 585. Експертизата се оспорва от
страна на жалбоподателя Б. по отношение на опредЕ.та митническа стойност.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени
недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и
притежанието на същите контролният орган изисква от лицето, което ги е
предало - жалбоподателя Т. Б. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични
обяснения и тя депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от
нея. Последните са приложени към АНП и от тях става ясно, че са за лично
ползване.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с №
23BG001000M037645 от същата дата. Документът изготвя свидетеля Д. Д. и в
него са отразени резултатите от проверката, включително с вписан
установеният факт за открИ.ето на недекларираните златни изделия –
собствени на жалбоподателя Б. и на непълнолетния й син С.. Проверката
приключва в 01.00 часа.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието,
митническият орган - свидетелят Д. Х. Д., пристъпва на основание чл. 230 от
ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG10102023/1000/М – 3742/10.10.2023 година против
жалбоподателя Б.. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено
деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в
пренос през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи на златни изделия, подробно описани в Акта (собствени
на Б. и на непълнолетния й син), които предвид вида си представляват
търговско количество и като такива не подлежат на устно деклариране.
Актосъставителят излага и фактическо описание на нарушението и
4
обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените
недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба,
видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са
изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в
Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия, предмет на
нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните –
митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка №
23013359 от 10.10.2023 година и впоследствие те са предадени за съхранение
в склад на Териториална дирекция Митница Бургас.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя Т.
Б., както и на свидетел – И. Ж. С.. След съставянето на АУАН,
жалбоподателят Б. е запозната със съдържанието му и е връчен лично, като с
подписа си Т. Б. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 10.10.2023 година,
когато е изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят Б. не сочи
възражения срещу констатациите в Акта.
Свидетел на случилото се е свидетелят И. Ж. С..
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в
което е посочено, че процесните златни изделия не представляват търговско
количество, а са закупени от Б. за собствени нужди и употреба и като такива
подлежат на устно деклариране.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2023/1000 – 3862/НП на
13.03.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от
ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя Б. на 09.04.2024
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване че е
получено лично от жалбоподателя Б.. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
5
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя Б. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 8 712.36 лв. (100 % от
митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 230/32 – 748753
от 21.02.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир
Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № 108 от 09.02.2024 година
на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към
датата на издаване на НП. Т.е. И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
По делото бе допуснато и изслушано в процесуалното качество на
свидетел лицето С.Я.Б., който като непълнолетен бе разпитан в присъствието
на майка си Т. А. Б.; който пред настоящия Съдебен състав заяви, че
процесните стоки, представляващи златни изделия били закупени от него и от
майка му за лични нужди – за подаръци, като не може да посочи точно кои от
златните накити са закупени от него и кои от майка му.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
6
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 3764 от 10.05.2024 година и
Служебна бележка от 23.04.2024 година. Ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в
резултат на плащане на Глобата.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 10.10.2023 година актосъставителят Д. Х. Д. е
заемал длъжността „Главен инспектор” в Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 03.06.2024 година. Лицето, подписало НП – Красимир Николов
Фучеджиев, е заемал към момента на издаването му длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, частично идентични с тези,
наведени от адвокат Т. Коларова в пледоарията й пред настоящия Съдебен
състав:
1. В хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на
7
описаното нарушение с дадената му правна квалификация, което е довело и
до неправилно прилагане на санкционната норма, тъй като наказващият орган
е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, докато в случая са нарушена разпоредбите
на чл. 4, т. 2, вр.чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон (Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година). Действително от края на месец септември 2023 година
отпадна контрола върху благородните метали, скъпоценните камини и
изделията със или от тях от Валутния закон, но същите не са в регулацията на
митническите нарушения когато злато и платина в необработен и
полуобработен вид и монети общо са над 37 грама без оглед на съдържанието
на златото или платината; бижута и аксесоари от сплави на златото или
платината общо са над 60 грама без оглед на съдържанието на златото или
платината; сребро в необработен и полуобработен вид и монети, както и
бижута и аксесоари от сплави на среброто, общо са над 300 грама без оглед на
съдържанието на среброто и скъпоценни камъни, вградени в златни и
сребърни изделия, тъй като разпоредбата на чл. 4 и сл. от Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година не са отменени, а там е предвиден ред за деклариране на
тези изделия когато са над точно определени размери, какъвто е настоящият
случай – злато над 60 грама. Т.е. в случая е приложим специалния
нормативен акт, който е посочената Наредба, а не общия такъв – ЗМ. Lex
specialis derogat generali (специалният закон отменя (замества) общия) е
принцип на правото, датиращ от римско време и възприет от римското право.
Този принцип се свежда до случаите на конкуренция между правни норми от
общия (generalis) и специалния (specialis) закон, като в такъв случай вторите
се ползват с предимство или имат примат над първите, включително и в
случаите на тълкуване на правото. Приема се, че това е така, защото обичайно
първите регулират родово определен тип обществени отношения в правните
дялове, а вторите - видово този род в правните отрасли. Или иначе казано при
наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се
прилага специалният (аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закон за нормативните
актове). При това положение, Съдът намира, че неправилно АНО е приложил
общите разпоредби на ЗМ, вместо специалните на Наредба № Н-1 от
8
01.02.2012 година, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло.
2. На следващо място фактическата обстановка остава неизяснена, т.е.
налице е и друго нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
НП, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Съдържанието на НП трябва да е пълно и изчерпателно, тъй
като пълнотата му осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
В случай не става ясно защо златото, носено от непълнолетното дете на Б.
е счетено за нейно, тъй като има разлика относно носенето на
административнонаказателната отговорност дали непълнолетното дете е на
възраст от 14 години до 16 години или от 16 години до 18 години. Едва в
съдебно заседание бе установена възрастта на детето, а именно: 17 години,
т.е. съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗАНН то е наказателноотговорно и само може да
носи административнонаказателна отговорност (ако разбира се може да
разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи
постъпките си), поради което не става ясно защо това не е сторено. В
разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е посочено, че за административни
нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16
години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им. Съгласно разпоредбата на чл. 129 от Семейния кодекс,
всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава
9
съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес,
поради което Съдът намира, че неправилно е определен субектът на
отговорност в лицето на майката Т., предвид възрастта на детето С.. Няма
данни по делото какво точно количество от златото е на непълтолетния й син,
поради което Съдът не може дори да я накаже за част от златото, поради
липса на доказаност относно точното количество.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с факта защо Б. носи
отговорност и за златото, което е собствено на сина й, остава неясно за
наказаното лице и то не може да организира своята защита срещу правните
изводи на АНО, които са направени върху неизвестни и неясни за него
фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава
правото на защита на наказаното лице и представлява съществено нарушение
на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. НП представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснотата
не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е
упоменат в обжалвания акт, респ. неяснотата не може да бъде изяснена едва в
открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради това допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Т. Б.
следва да отпадне и на това самостоятелно основание.
Липсата на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ препятства възможността за
отнемане на стоката в полза на Държавата по чл. 233, ал. 46 от ЗМ. Т.е. НП
следва да бъде отменено и в частта му по пункт ІІ. Процесните стоки не
подлежат на отнемане в полза на Държавата и на основание чл. 20, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като притежаването им не е забранено. Също така разпореждането
с тях не е недопустимо.
Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП също
следва да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се
произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната
10
на НП в частта за отнемането на златните изделия - предмет на
административното нарушение, следва изрично да се постави и тяхното
връщане на лицето, от което са иззети – жалбоподателя Б. или на надлежно
упълномощено от нея лице.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 1 200 лв. (съобразно представените Списък на
разноските и Договор за правна защита и съдействие) и от страна на АНО –
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя Б. действително следва да бъдат присъдени разноски.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподателя Б.. Посочената разпоредба от ГПК препраща към
чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. В Решение от 25.01.2024
година на СЕС по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с
минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата.
Ето защо и настоящият Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба и
може да присъди възнаграждение и под определените там размери. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
11
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и реално представителство в открито заседание и ангажиране
на доказателства, размера на Глобата и обстоятелството, че НП се обжалва и
в частта на отнетите в полза на Държавата вещи, Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се определи на базата на
съвкупността от наложени финансови санкции (Глоба и отнемане на вещи в
полза на Държавата), тъй като защитата е насочена срещу един санкционен
акт, т.е. заплатеният размер на адвокатския хонорар от страна на
жалбоподателя Б. се явява справедлив и обоснован поради което не следва да
бъде редуциран в по-нисък размер. Съдът не намира, че хонорар в този
размер (1 200 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че
този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Спазена би била административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, като за пълнота би следвало да се посочи
следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на
други длъжностни лица от същото ведомство. Съдът би приел, че АНО е
изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на жалбоподателя Б., тъй като в НП изрично се е произнесъл
по основателността на направеното възражение, въпреки че съгласно чл. 57
от ЗАНН няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по
направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от
12
него НП. Съдът би приел, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези
на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално
необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Самото нарушение би било описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства биха
били напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост
извършеното административното нарушение и да организира адекватно
защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
не би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти
по случая. Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля С.
вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и
месторабота, както и служебен адрес, би било налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не би бил наличен проблем с
неговата индивидуализация. От друга страна констатираният пропуск не би
представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като недопускането
му не е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. По изложените съображения не би било
налице съществено процесуално нарушение и предвид факта, че в АУАН не е
посочен ЕГН на нарушителя Б. и тъй като са посочени другите
индивидуализиращи я белези – дата и място на раждане, документ за
самоличност и адрес, а и пропускът е изправен в НП на основание чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Обжалваното НП в частта за Глобата би било правилно и обосновано. Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, би се
установило че посочените процесни стоки лицето Т. Б. не е обявило писмено
пред митническите органи, като не е разполагала и не е представила
13
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Съдът би приел, че свидетелите –
митнически служители, са установили съпричастността на лицето към
пренасяните процесни стоки и нейното лично отношение на своене и държане
на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки,
представляващи златни изделия и тяхното количество. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът би приел, че Б. е осъществила
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в първата от предвидените изпълнителни форми -
„пренасяне” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и
преминаването на граничен контрол. Т.е. при преминаване на редовния
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите
стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.
66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено
деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент
№ 952/2013 година и Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат
директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването
на България към ЕС. Отрицателният факт за отсъствието на писмено
деклариране от страна на жалбоподателя Б. на носените от нея златни
изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия
на Република България, пряко би се установил от показанията на свидетелите
– митнически служители. Отделно от това процесните стоки са с
необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от
Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание
безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за
тях и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой и
артикулно разнообразие изключва нетърговски характер, обратно сочи
търговско предназначение, т.е. процесните стоки не биха могли да бъдат
определени като нетърговски такива. Посочените стоки не биха попаднали в
14
обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1,
т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от
28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за
някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ето защо Съдът не
би бил съгласен с наведеното от адвокат Коларова възражение в тази насока в
пледоарията й пред настоящия Съдебен състав). Устно деклариране е
допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с
търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. (в
случая дори и да се приеме, че стоките, които са с търговски характер, са
били в личния багаж липсва устно деклариране, тъй като на линията на
митническата проверка не е сторено това действие, а устното информиране на
митническите органи за наличието на златни изделия е сторено едва след като
МПС, в което е пътувала жалбоподателя Б., е било отклонено за проверка).
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена
форма, то налице е липса на деклариране (не би могло да се приеме, че е
налице деклариране когато жалбоподателят Б. е информирала митническите
органи за пренасяното от нея злато, тъй като не сочи артикули, грамаж,
проба, карати и т.н.). Именно това свое задължение за писмено деклариране
не е изпълнила жалбоподателят Б. при влизането си в страната от Република
Турция. Бездействието от нейна страна по отношение на задължението за
деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан би бил и вторият
съставомерен признак на нарушението. Ето защо Съдът би приел, че
процесните златни изделия не са за лична употреба.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Отделно от това съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, вносът на стоки, внасяни
в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
15
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона,
а съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за сухопътни пътници
възлизат до 300 евро или равностойността им в левове, а процесните стоки са
на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това основание не би
могло да се приеме, че златните изделия са за лични нужди.
Деянието, извършено от Т. Б. би било съставомерно и по субективен
признак, същото би било извършено виновно – при пряк умисъл, от тук би се
разкрил и пряко целения резултат – укрИ.ето и недекларирането пред
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят Б. е бездействала при митническия контрол. Същата е
следвало да знае, както и е знаела действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено деклариране й е било известно. Още повече според
инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително
български език, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници. Още повече многократно е
пътувала извън страната видно от Справката за пътуванията й.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не би могло да се квалифицира като престъпно, доколкото не
покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно
равностойността на своя предмет – златни изделия.
Процесното административно нарушение не би могло да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН и не би разкрило характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на контрабандирани стоки и артикулното
им разнообразие, деянието не би разкрило значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък
изобщо – липса на такава. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът би
споделил за правилна.
Административното наказание „Глоба” би било правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
16
стойност на недекларираните стоки. Така наложеното с обжалваното НП
наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените
в чл. 12 от ЗАНН цели на административното.
Горните изводи на Съда не биха се променили и предвид представената
от адвокат Коларова справка от официалната страница на Министерството на
външните работи, тъй като Съдът е длъжен да спазва законите на Република
България и да ги прилага съобразно смисъла им, а не да давя вяра на
информация от официални интернет – страници, макар и били те на
Министерството на външните работи. С оглед изложеното по-горе по
отношение на субективния елемент от състава на конкретното нарушение,
представената справка не би наложила извод за липсата на вина. Отделно от
това би следвало да се има предвид, че представената справка дава актуална
информация към дата 19.09.2013 година, т.е. информацията е за преди около
повече от 10 години.
И при двата варианта на разсъждение, Съдът намира че НП е
незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка
„отнемане в полза на Държавата” на предмета на нарушението, визирана в
пункт II, по следните съображения:
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е изрично
предвидено в нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на осъществено
нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според СЕС всяка Държава -
членка трябва да предвиди в националното законодателство административни
или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на
необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели
(Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т. 22).
Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този
контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният
принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на
пренасяните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или
присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си
17
противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са
Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в
последното цитирано Решение на Съда на ЕС по дело С-665/18, свързано с
приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от
2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция,
респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на
нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението
Съдът на ЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел
изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите
в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата,
респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална.
Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки,
поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция
титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не
се отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за пренасяне на
стоки през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително
предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото
Решение по дело С-665/18 Съдът на ЕС тълкува, че не се допуска национална
права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на
18
Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се
възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за
митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция
„Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена
санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая
на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на
предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на
равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на
Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от
правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността вземайки
предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се
обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането
на легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по
себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното
наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази
част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на
чл. 35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение и с други фактори, какъвто безспорно е естество (вида) на стоката
в конкретния случай.
19
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП следва да бъде
отменено като противоречащо на правото на ЕС.
Дори и да се приеме тезата на процесуалния представител на АНО, че
отнемането на вещите – предмет на нарушението, не е санкция, то би било
налице непропорционалност на наложеното санкциониране на лицето като
цяло, тъй като в санкционирането му несъмнено освен наложената Глоба
следва да се отчете и фактът, че са отнети златните изделия.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на
НП в частта по пункт II, то се излагат следните съображения: Съдът би
приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното
отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по
пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане би било законосъобразно
приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Би приел,
че правната разпоредба е императивна и би обвързала във всички случаи
указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Съдът би приел, че обективираната в АУАН и възприета от АНО в НП
фактическа обстановка, се установява от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 03.06.2024
година свидетели – Д. Х. Д. и И. Ж. С.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните (с изключение
на Оценителна – ювелирната експертиза, касаеща митническата стойност на
стоките, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя Б. не
бе проведено успешно) и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би
ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските
показания на Д. Х. Д. и И. Ж. С.. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания на Д. Х. Д. и И. Ж. С. не биха се намерили, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция
20
„Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. Съдът би дал вяра и на
допълнително представеното писмено доказателство от страна на АНО, тъй
като не е в противоречие с другите, кредитирани такива.
Частично с доверие биха се ценили от Съда, показанията на свидетеля
С.Я.Б.. Същите биха се възприели единствено в частта на твърденията, които
не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани
свидетели (Д. Х. Д. и И. Ж. С.) и от писмените доказателствени средства по
делото. С подобна еднозначност те биха се очертали конкретно за
обстоятелствата на съвместното му пътуване с жалбоподателя Б. до
Република Турция и обратно, за вида на процесните стоки – златни изделия,
за извършената митническа проверка. В останалата им част и по-специално,
досежно изложената фактологическа версия, че процесните златни изделия
били за лична употреба и че част от тях са собствени на свидетеля Борисов,
показанията му не биха се кредитирали с доверие, като Съдът би ги счел за
тенденциозни и неправдоподобни, поради близките им отношения – син и
майка. В подкрепа на факта, че процесните стоки не са предназначени за
лична употреба би било наличието на артикулното им разнообразие и
голямото количество.
С доверие би се възприело и Заключението по извършената Оценителна –
ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във
фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на
стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както
и тяхната митническа стойност – в общ размер 8 712.36 лв. Доколкото
изготвилият я експерт – ВВ. Д.а е включена в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за съдебната власт
за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд –
Хасково, Съдът би приел експертизата за извършена от вещото лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, биха липсвали индиции
за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение би
обективирало необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което би се явило обосновано и аргументирано, в
21
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не биха възникнали каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Съдът би приел, че липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице. Заключението
на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа
необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на
експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както
самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Поради това, Съдът
би приел за формално спазени правилата и изискванията към този
доказателствен способ – експертиза, съответно даденото с нея експертно
Заключение би се явило валидно и годно като доказателствено средство и
същото би се кредитирало, тъй като би бил надлежният способ за
оценяването на конкретните стоки и установяването на тяхната митническа
стойност, с оглед вида им на изделия от злато – благороден метал,
обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът
не разполага. Вярно е, че във фазата на административнонаказателното
производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално
липсва нарочен акт за назначаването на тази експертиза и поименното
определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него, но по
дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно,
поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би
било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение
всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. В този
смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с
необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да
даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на
определени факти и обстоятелства.
По разноските:
В случай на потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от
страна на жалбоподателя Б. би било неоснователно, а искането, направено от
страна на АНО, би било основателно в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
22
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени доказателства,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер би било
справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG2023/1000-3862/НП от 13.03.2024 година на
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което
на Т. А. Б. с ЕГН ********** от град ******************************, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 8 712.36 лв. (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ
са отнети в полза на Държавата златни пръстени – 20 броя, златни обеци – 9
чифта, златна гривна, златен медальон и златен синджир (пункт ІІ).
ДА СЕ ВЪРНАТ на Т. А. Б. с ЕГН ********** от град
****************************** или на надлежно упълномощено от нея
лице, отнетити в полза на Държавата златни пръстени – 20 броя, златни обеци
– 9 чифта, златна гривна, златен медальон и златен синджир, задържани с
Разписка № 23013359 от 10.10.2023 година.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Териториална дирекция
Митница Бургас с адрес: град Бургас, ул.„Александър Батенберг” № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. А. Б. с ЕГН ********** от град
******************************, сумата от 1 200 лв., представляваща
направените разноските за адвокатско възнаграждение по АНД № 315/2024
година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
23
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24