№ 84
гр. Ихтиман, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200464 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от Н. Д. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *, против Наказателно постановление № 24-0274-
000230/13.08.2024 г. на ВПД Началник на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София,
с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания на Н. Й. „глоба“ в
размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца. Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят
желае НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на
жалбоподателя адв. И. А.. Сочи, че в наказателното постановление е описано,
че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и не
е изпълнил предписание за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта,
което не отговаря на истината, тъй като жалбоподателят получил талон за
изследване и е отишъл до Спешна помощ, но поради независещи от Й.
причини кръвна проба не му е била взета. Твърди, че здравословното съС.ие
на жалбоподателя е било тежко, със заболяване свързано с възпаление на
дихателните пътища и обективно не е бил в съС.ие да даде качествена проба
на „Алкотест дрегер“. Според адв. А. жалбоподателят не е извършил
административното нарушение от обективна и субективна страна и моли да
1
бъде отменено наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна – ВПД Началник на РУ – Ихтиман,
редовно призован, не изпраща представител по делото. Със съпроводително
писмо към жалбата моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на
жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
От показанията на свидетелите П. Н. и С. С., които са служители на РУ
на МВР Ихтиман, се установява, че на 07.07.2024 г. в 18:35 часа се намирали в
общ. Ихтиман в района на 1 км от общински път SFO3335 /с. Живково – с.
Веринско/, като при обход забелязали МПС, което криволичело по пътя и се
движело в средата на пътното платно. Свидетелите спрели за проверка лекия
автомобил марка „Хюндай“. Водачът на автомобила Н. Й. миришел силно на
алкохол и се изразявал неясно. Бил поканен да бъде изпробван за употреба на
алкохол, но той отказал и му бил съставен АУАН серия GA № 1074167 от
07.07.2024 г.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че Й. в 18:35 часа на
07.07.2024 г. по път SFO3335 в района на 1 км с посока на движение от с.
Живково към с. Веринско е управлявал лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с
рег. № *, собственост на Саша Й. Й., като отказва да даде проба за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0173,
с валиден стикер, което представлява нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Св. Н. съставил и талон за изследване № 109683, който Й. получил.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което за
това, че е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, на Й. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от показанията на разпитаните свидетели – Н. и С. и приложените към делото
писмени доказателства.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. М. Б., която твърди в
2
показанията си, че е пътувала от гр. София заедно с жалбоподателя в
автомобила, когато той бил спрян за проверка, тъй като в показанията си
свидетелката заявява, че е останала на място след извършената проверка в
колата „около час и нещо“ и в крайна сметка се върнала в София в късния
следобед. Обстоятелствата, които описва свидетелката относно времето на
извършената проверка и прибирането й заедно с жалбоподателя в гр. София
противоречат на описания в АУАН час – 18:35 часа. Изминаването на повече
от един час след посочения в АУАН час и изминаването на разС.ието от
мястото на проверката до гр. София не биха позволили на св. Б. да е в гр.
София „в късния следобед“, поради което съдът намира, че св. Б. не е
присъствала на проверката и нейните показания не следва да се кредитират по
делото.
Показанията на св. * също не следва да бъдат кредитирани. Същият в
показанията си описва посещението му заедно с жалбоподателя на ФСМП –
гр. Ихтиман, където на жалбоподателя му отказали да му вземат кръв за
изследване, тъй като на място не присъствали полицейски служители и до
изтичането на посоченото в талона за изследване време за вземане на кръвна
проба полицейски служители не се явили във ФСМП – гр. Ихтиман. Следва да
се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози полицейски орган съпровожда
лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване само когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Съгласно чл. 12, ал. 2
от същата наредба в случаите, когато лицето не се придружава от служители
на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се
извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, но съобразно ал. 3 на същата разпоредба, дори в този
случай отново следва да се състави протокол за медицинско изследване, в
който се отбелязва причината за неизвършване на изследването. Подобен
протокол не е приобщен към административнонаказателната преписка, респ.
настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят не се е явил за кръвно
изследване във ФСМП –гр. Ихтиман.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на св.
*, тъй като ако действително във ФСМП – гр. Ихтиман са отказали да вземат
кръвна проба от жалбоподателя само поради обстоятелството, че липсва
полицейски служител, който да го съпровожда, то житейски логично е било
жалбоподателят не да изчака да му изтече времето за даване на проба, в
очакване, че ще се появи полицейски служител, а да подаде сигнал за това на
3
тел. 112, за да се осигури присъствието на полицейски служител при даването
на кръвната проба.
От приетото и приложено по делото като писмено доказателство
заключение по изготвената съдебна медико-химическа експертиза се
установява, че жалбоподателят Н. Д. Й. страда от заболявания на
сърдечносъдовата и ендокринни системи, които не са от естество да
възпрепятстват извършването на проверка с техническо средство, твърденията
за тежък грип или Ковид не са подкрепени с медицинска документация и че
нивото на кръвна захар също не би могло да възпрепятства извършването на
проверка с техническото средство.
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
От представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи /л. 8-9 от делото/ се установява, че АУАН и НП се
издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени
по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.
От обективна страна съставът на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение изисква съответният водач на МПС да откаже
както проверка с техническо средство за употреба на алкохол, така и да не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване.
Нито разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, нито действащата към
момента на извършване на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози задължават водачите да се съгласяват
да бъдат изпробвани с техническо средство, като нормативната уредба им
4
позволява да изберат дали да бъдат изпробвани от контролния орган на място
с такова средство или да бъдат изследвани с доказателствен анализатор или
пък да дадат биологични проби за химическо лабораторно изследване.
Настоящият състав приема, че не представлява нарушение на
процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен на лицето преди
да е изтекъл периода от 45 минути от връчване на талона за медицинско
изследване за явяване на лицето във ФСМП за вземане на кръвни проби,
доколкото ако Й. бе дал кръв за изследване, то той не би допуснал нарушение
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, респ. не би му било издадено наказателно
постановление.
Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските
служители, които са констатирали управлението на моторно превозно
средство от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Установи се, че Й. не се е
съгласил да бъде изпробван с техническо средство. Следва да се посочи, че
според показанията на св. Н. от ФСМП – гр. Ихтиман им се обаждат, ако лице
с издаден талон за изследване се яви да даде кръвна проба.
Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства,
включително и заключението по приетата съдебно медико-химическа
експертиза не се установи жалбоподателят да е страдал от заболяване, поради
което обективно му е било невъзможно да бъде изпробван с техническо
средство по независещи от него причини. Подобно заболяване не се установи
и от изисканата справка от НЗОК (л.78-79 от делото), както и от представената
рецепта от 04.07.2024 г. от д-р * (л. 92 от делото).
Затова и според настоящия състав в хода на производството се установи
по несъмнен начин, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е
отказал да бъде изпробван с техническо средство и не е осъществено
химическо лабораторно изследване, от което да се установи дали е бил
употребил алкохол.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното
нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и
лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер - лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева, поради което наказващият
орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл.
27 ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че спрямо жалбоподателя има издадено
влязло в сила наказателно постановление № 17-4332-030759/09.03.2018 г., с
5
което са му наложени административни наказания за няколко нарушения,
включително и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач (л. 10-12 от делото).
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Ихтиман, заплатените по делото
разноски от неговия бюджет. По настоящото дело е изготвена съдебно
медико-химическа експертиза, за което на вещите лица изготвили
заключението е изплатена сумата от 727,74 лв., поради което Н. Й. следва да
бъде осъден да заплати тази сума в полза на Районен съд – Ихтиман, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0274-
000230/13.08.2024 г. на ВПД Началник на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София,
с което на Н. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ихтиман,
сумата от 727,74 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
разноски за изготвяне на съдебна медико-химическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6