Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 03.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, на десети март две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Ц.Ш., и прокурора.........................,
като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело №5858/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, гр. София, чрез адв. А. Н.-
САК, против СД ”К. ***, представлявано от И.Н.К. и *** и И.Н.К., с която се
твърди, че между ответниците- като солидарни длъжници и „Аксес Файнанс”, ООД, е
сключен договор за кредитна линия № 1000/5/25/2015г., по силата на който, на
кредитополучатля СД „К. ***, е предоставен кредит в размер на 4000лв. Твърди
се, че сумата е преведена в брой на кредитополучателя, в дена на сключване на
договора, за което е издаден РКО. Твърди се, че срокът за връщане на сумата, е
една година, считано от подписването му. Твърди се, че страните по Договора са
уговорили такса ангажимент за ползването на кредита, в размер на 6% върху
усвоената главница, за всеки 14 дневен период от ползването на кредита, но не
по- малко от 30лв. Твърди се, че страните са уговорили и неустойка, в случай на
забава в плащането на минималната погасителна вноска или главница, по съответен
план. Твърди се също, че страните са уговорили предсрочна изискуемост на цялото
задължение по Договора, при забава в плащането на която и да е от погасителните
вноски, с повече от 30 дни, която настъпва автоматично. Твърди се, че въз
основа на договор за цесия от дата 01.08.2015г, сключен между „Аксес Файнанс”,
ООД- като цедент и ищеца ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, гр. София, като цесионер, са
прехвърлени всички изискуеми и ликвидни, и бъдещи вземания, по договори за
заем, по Приложение №1. Посочва се,че вземането по цитираният Договор за
кредитна линия, също е прехвърлено. Твърди се също, че цедентът е упълномощил
цесионера, да уведоми длъжниците за станалата цесия, като до ответниците в
настоящето производство, са изпратени писма, с обратна разписка от дата
21.04.2016г, но същите не са получени. Посочва се, че с получаването на
настоящата ИМ и приложения й, длъжниците следва да се счетат за уведомени за
станалата цесия. Посочва се, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
образувано ч. гр.д.№3556/2016г на ПлРС. Против издадената заповед за
изпълнение, в срок е депозирано възражение от длъжниците. В заключение, моли
съда, да постанови решение, с което да признае за установено, спрямо
ответниците, че дължат солидарно сумата от общо 6168,95лв., от която сумата от
4000лв- главница, сумата от 960лв- такса ангажимент, по чл.3 от Договора,
сумата от 1208,95лв-неустойка за забава, за периода 24.07.2015-25.10.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК. Претендират се разноски.
Ответниците СД ”К. ***,
представлявано от И.Н.К. и *** и И.Н.К., ре. Уведомени, в срока за отговор, не изразяват становище по
предявените искове. Ответниците са предупредени за последиците от тяхното
бездействие, с разпореждане № 14297/29.08.2016г, но по делото няма депозиран отговор
на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е
указал на ответниците, възможността против тях да бъде постановено
неприсъствено решение и предпоставките за това.
От страна на двамата ответника няма заявено становище
по изготвеният с определение №5083/14.12.2016г., проекто-доклад по делото, също
така не изпращат представител в първото по делото заседание, и не са направили
искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие.
По делото, е изслушана и приета
ССЕ, от заключинието по която се установява следното: сумата по сключеният
между ответниците- като заематели и Аксес Файнанс”, ООД-като заемодател,
процесен договор за заем от 25.05.2015г, е получена в брой, срещу РКО №00001285. ВЛ е установило, че длъжниците са
извръшвали плащане на суми, съобразно Договора, в размер на
120лв/месечно- до 31.03.2015г, а след това- в размер на 240лв./месечно; последната внесена сума от
240лв. е на 27.10.2015г, като след това няма плащания. ВЛ е установило, че към
датата на депозиране на заявлението, размера на задлъжението на ответниците е
4000лв- главница- съставлявяща усвоена и незаплатена главница, сумата от 960лв-
такса ангажимнт по чл.3 от Договора за кредит и сумата от 1208,95лв.- неустойка
за забава, начислена по чл. 7 от Договора. Общото задлъжение на ответниците, начислено в сметоводството на
ищеца е в размер на 6168,95лв. общо. В с.з. ВЛ уточнява, че периодът, за който
е начислена наустойката е 24.07.2015-25.10.2015г.
Съдът, като взе предвид горното,
намира, че в случая са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение против отвметниците. Съдът намира също,
че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
Чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД. предмет на делото, са
вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, съобразно представените с ИМ
писмени доказателства и на основание заключуението по приетата ССЕ. Поради изложеното,
съдът намира,че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. Съобразно
посочената разпоредба, съдът постановява неприсъствено решение, което не се
мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки:
страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е
вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по
делото доказателства.
С оглед на огреизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което да признае за установено, спрямо
ответниците, че дължат солидарно сумата от общо 6168,95лв., от която сумата от
4000лв- главница, сумата от 960лв- такса ангажимент, по чл.3 от Договора,
сумата от 1208,95лв-неустойка за забава, за периода 24.07.2015-25.10.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК-14.05.2016г., до окончателното й изплащане.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят
солидарно, на ищеца направените от него разноски в размер на 784лв, съобразно
представеният списък по чл.80 от ГПК. Ответниците следва да понесат и
направните в заповедното производство разноски, в размер на 624лв.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
Чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ длъжниците СД „К. И С-ИЕ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от И.Н.К.
и ***, и И.Н.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО НА кредитора „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр*** представлявано от *** Н., сумата от общо 6168,95лв., от които: сумата от 4000лв- главница,
сумата от 960лв- такса ангажимент, по чл.3 от Договора, сумата от 1208,95лв-неустойка
за забава, за периода 24.07.2015-25.10.2015г., дължими въз основа на Договор за
кредитна линия Fintrade № 1000862 от 25.05.2015год., сключен между длъжниците и
„Аксес Файненс” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК-14.05.2016г., до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 2306/16.05.2016г. по ч. гр.д.№ 3556/2016г на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК СД „К. И С-ИЕ”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. *** представлявано от И.Н.К. и ***, и И.Н.К., ЕГН **********,***,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр*** представлявано от *** Н., сумата от 784лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
СД „К. И С-ИЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от И.Н.К. и ***, и И.Н.К., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр*** представлявано от *** Н., сумата от 624лв- разноски по по ч. гр.д.№
3556/2016г на ПлРС.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :