Мотиви към присъда по НОХД № 475 по описа за 2012г. на
ШРС
На 30.03.2012г. от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 34/2012г.,
по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Р.К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, за извършено от нея
престъпление от общ характер наказуемо по чл.201 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че за периода 01.07.2010г. до 07.01.2011г. в гр. Шумен,
при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице
– организатор офис в ТО Шумен към “М и БМ Експрес” ООД, гр. София, присвоила
чужди пари в размер на 3 761.88 лева собственост на “М и БМ Експрес” ООД
гр. София, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява.
С разпореждане от 13.12.2011г.
уличената Р.К. е предадена на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение
и е насрочено предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимата К.
се възползва от новите диференцирани процедури по НПК – глава 27 и на основание
чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 16.05.2012г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата
за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” в рамките на диапазона от
6 месеца до 1 година, чието изтърпяване бъде отложено за срок от три години. Относно
прилагането на наказанието “конфискация” го намира за неуместно и не пледира в
тази насока. Пострадалия от деянието “МиБМ Експрес” ООД, до началото на
съдебното следствие не предявява граждански иск. Молба за такъв е депозирана в
деловодството но ШРС на 23.05.2012г. и поради това такъв не бе разглеждан в
процеса. Защитата на подсъдимата пледира за наказание аналогично на
предложеното от представителя на държавното обвинение.
В хода на съдебното следствие
подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновна, че
е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна
с тях. В последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява за стореното от
нея и че ще понесе наложеното и наказание, надява се то да бъде малко.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна следното:
На
28.11.2008г. между подсъдимата Р.Р.К. и П.С.П. в качеството му на управител и
представител на “М и БМ Експрес” ООД гр. София, бил сключен трудов договор №
1 161. По силата на договора управителя възложил, а подсъдимата К. приела
да изпълнява длъжността “организатор офис” в ТО Шумен. За периода от
01.07.2010г. до 07.01.2011г. подсъдимата К. работела в пощенския офис на “М и
БМ Експрес”, находящ се в гр. Шумен ул. “Васил Левски” № 5. Съгласно
длъжностната си характеристика подсъдимата К. извършвала финансови услуги,
получавала и отчитала от и на главна каса на пощенски офис парични средства,
съхранявала парични средства и ценности, попълвала и водила касовата книга.
В
пощенския клон на дружеството били плащани сметки на физически и юридически
лица чрез системата “Изипей” към ЕОН, В и К, Мобилтел, Глобул на база сключен
договор между “Изипей” АД и “М и БМ Експрес” от 07.09.2009г. При плащане на
сметката от пощенския клон на клиента се издавал документ с клеймо. Нямало
втори такъв екземпляр. Информацията се съхранявала в програмния продукт. В края
на деня се изготвяла справка от системата за платените суми – дневен отчет по
суми, дата, час и минута на плащане.
В
касовата книга тези суми – платени на “Изипей” се завеждали с приходен касов
ордер като постъпили в касата, на който било записано – дневен оборот “Изипей”.
Съгласно вътрешните правила за работа със системата до 17.00 часа всеки ден с
разходен касов ордер с надпис – вноска “Изипей” се отразявали в касовата книга
на разход и се внасяли по разплащателната сметка на дружеството. Плащането на
сметки чрез системата имало и след 17.00 часа в определени дни, след като за
деня сумите са били внесени по разплащателната сметка. За тези суми се съставял
нов ПКО на който било записано – плащане “Изипей” след 17.00 часа и който се
записвал в касовата книга за същия ден. Сумата по този ПКО се прибавяла към
основния оборот за следващия ден и се внасяла по разплащателната сметка на
дружеството, като се съставял РКО. Приходни касови ордери са били изготвяни и
за дневния оборот.
За периода от 01.07.2010г. до
края на месец декември 2010г. подсъдимата започнала да забавя постъпилите суми
след 17.00 часа по “Изипей”, като не ги превеждала по сметка на дружеството “М
и БМ Експрес” с оборота от следващия ден. С това тя не ги е отчитала като
приходи и ги присвоила. Така през м. юли 2010г. подсъдимата не внесла в касата
на дружеството сумата от 115.25 лв., която сума присвоила. През месец август
2010г. подсъдимата не внесла сумата от 57.33 лв., която сума присвоила. През
месец септември 2010г. не внесла сумата от 1122.76 лв., която сума присвоила.
През месец октомври по същия начин присвоила сумата от 1220.33 лв. През месец
декември 2010г. присвоила сумата от 291.17 лв.
В началото на месец януари 2011г. подсъдимата
присвоила сумата от 265.89 лв., постъпила като приход. За периода от 01.07.2010г.
до 07.01.2011г. подсъдимата в качеството си на организатор офис присвоила и
сумата от 689.15 лв. представляваща салдото към 01.07.2010г.
На
07.01.2011г. в присъствието на подсъдимата К. била извършена финансова проверка
на работното и място. При проверката била установена липса на парични средства
в размер на 3 761.88 лв. В последствие със Заповед № 8/12.01.2011г. на
осн. чл. 330 ал.2 т.6 и във вр. с чл. 190 ал.1 т.7 и чл. 188 т.3 от КТ
подсъдимата била уволнена от работа.
От заключението на съдебно – финансово
счетоводната експертиза се установява, че за периода 01.07.2010г. –
07.01.2011г. има липса на парични средства по касовата книга в размер на
3 761.88 лв. Според заключението на вещото лице източник на липсата са
сумите по “Изипей”, платени след 17 часа, за които има съставени ПКО и са
посочени на приход по касовата книга за същия ден.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата К.
в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание
чл.371 т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства
за тези факти чрез нейния разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието
на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата К. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо
по чл. 201 от НК. защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от
обективна страна подсъдимата чрез своите действия е присвоила чужди движими вещи
– пари 3 761.88лв., от владението на другиго, като с това е прекратила
фактическата власт върху вещта , която до момента на деянието се е
упражнявала от дружеството «М И БМ
Експрес», пострадали от деянието и е установила своя фактическа власт върху нея,
без съгласието на дружеството;
Квалификацията
по чл. 26 от НК следва да се приложи тъй като деянията са извършени в периода
01.07.2010 до 07.01.2011г., осъществяват поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто и следващите
деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото
деяние.
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл - тя
е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на парите, обществено
опасния характер на деянието и е целяла настъпването на обществено-опасните
последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правото на собственост другимо и стремеж към придобиване на
облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и моментното
състояние, в което е изпаднала подсъдимата и което я е мотивирало за извършване
на деянието.
При
определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за
личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. К.:
*
смегчаващите вината обстоятелства - с добросъвестно поведение в наказателния
процес, осъзнала вината си, прави самопризнания, чисто съдебно минало, изключително
критична към извършеното.
*
отегчаващи вината обстоятелства – невъстановяване на присвоената сума.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата К., като наказанието бъде определено при
условията на чл. 58а от НК, а именно
“За престъпление по чл. 201 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” до осем години.
Съдът съобразявайки горните
обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание “лишаване от свобода”
от 9 месеца което следва да бъде намалено с 1/3 т.е. да стане 6 месеца, като
изтърпяването на същото бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от
три години. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и морална укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях и
ще им отнеме възможността да вършат други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът възложи на подсъдимата
направените деловодни разноски, съгласно чл. 189 ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: