Мотиви
към присъда по НОХД №2043 описа за 2017 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №968/2017 год. по описа на
РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Н.А.М.,
с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование,
женен, работещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият на 13.08.2017 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил, марка “Мерцедес А 140“ с ДК № Н 9597 ВР с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.95 на хиляда, установена по
надлежния ред.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание при приложение на
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение да
бъде отложено на основание разпоредбата на чл.66 от НК за срок от три години. Също
така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ да
бъде наложено такова в размер на 400 лева, а на основание разпоредбата на
чл.343г от НК да му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от една година и два месеца, като бъде зачетено задържането на
лицето за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Подсъдимият М., в съдебно заседание се явява
лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е
извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.А.М. е правоспособен водач на МПС.
На 13.08.2017 год., около 00.17 часа, след като употребил алкохол, поел
управлението на лек автомобил марка “Мерцедес А 140“ с ДК № Н 9597 ВР, като се
движел в гр.Шумен, по бул.“Велики Преслав“ в посока от пл.“България“ към ж.к.
„Херсон“. До номер 1 на бул.“Велики Преслав“ бил спрян за проверка от служители
на РУ-Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с
фабр.№ARDN,
проба №01332 била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в
размер на 1.95 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001
год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на МПС на М. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №64349/13.08.2017 год. и му бил издаден талон за медицинско
изследване №0046762. Впоследствие подсъдимият се явил в ЦСМП – гр.Шумен, но не дал
кръв за изследване. Последният бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР
със Заповед за задържане на лице №1729з 286 от 13.08.2017 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,
на показанията на свидетелите Е.С.Б. и М.И.Р., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по
пътищата.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо
лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС, макар и с изтекъл
срок на валидност.
От обективна страна изпълнителното деяние се
изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установена с техническо средство.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като Н. е съзнавал състоянието си на алкохолно
опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването
на общественоопасните му последици.
Като причина за извършване на деянието следва да
се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила
за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на
подсъдимия.
Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта
на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС.
По делото не са събрани доказателства, които да
оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.
Обвинението се подкрепя по категоричен начин от
всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства.
Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил алкохол, но е поел
управлението над автомобила, като изразява съжаление за постъпката си и
обяснява причините, поради които го е направил.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на
автомобил със сравнително висока концентрация на алкохол в кръвта – 1.95 промила.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като
невисока, с оглед данните за личността
му, които сочат че същия е с чисто съдебно минало. Липсват данни за извършени
от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените
обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като
такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия, както в
хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова и
по-конкретно направеното от негова страна признание и изказаното съжаление и разкаяние за постъпката му. Като такова следва
да се възприеме и обстоятелството, че подсъдимия има постоянна работа, във
връзка с която получава трудово възнаграждение в размер около минималната
работна заплата, установена за страната. Има малко дете на няколко месеца за
прехраната на което се грижи, като съпругата му също е безработна и не получава
трудови доходи.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия М., като наказанието бъде определено при
превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при
отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на
предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание би се оказало
несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от
него престъпление, поради което съдът счете за справедливо да определи
наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване
от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца, както и кумулативно предвиденото в
разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Съдът намира също, че с оглед данните за личността
на подсъдимия и по-специално изложените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства, за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36
от НК в настоящия случай не е необходимо определеното наказание „лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно ефективно от Н. и че една присъда при приложение на
чл.66, ал.1 от НК ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
На това основание съдът отложи изпълнението на определеното наказание „лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от три години.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимия е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР
със Заповед за задържане на лице №1729з 286 от 13.08.2017 год.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7
от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от една година.
При преценка на това наказание съдът съобрази
обсъдените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, като чисто
съдебно минало към датата на извършване на деянието, липса на други
противообществени прояви и добросъвестно поведение в хода на производството. В
същото време съдът взе предвид и данните, които се съдържат в представената
като писмено доказателство по делото Справка за нарушител от региона, които
сочат, че подсъдимият е бил наказват няколкократно и за други нарушения на
ЗДвП.
При преценка на възможността за налагане на
наказание лишаване от право да управлява МПС съдът съобрази обстоятелството, че
свидетелството за управление на подсъдимия е с изтекъл срок на валидност,
считано от 27.12.2012 год. В същото време обаче изтеклият срок на валидност на
свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство не прави водача
неправоспособен, тъй като той няма за последица загубване на придобитата
правоспособност, а е основание за подмяна на свидетелството. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Решение №281 от 22.06.2009 год. на ВКС по н.д. №292/2009 год., II н.о., НК и др.
Съдът намира, че така определеното наказание, ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще постигне
целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: