О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София,
03.10.2019г.
Софийският градски съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Милена Богданова
като
разгледа докладваното от съдия
М.Богданова гр.дело №6692/2016г. по описа на СГС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
С молба вх.№97012/29.07.2019г. К.К. чрез
пълномощника си адв.С.Х. е поискал да бъде допълнено Решение от 15.07.2019г.,
постановено по гр.д.№6692/2016г. на СГС, тъй като съдът не се е произнесъл по акцесорния
иск за лихва за забава върху главницата за периода от 27.01.2013г. до
окончателното изплащане на сумата. Посочил е, че лихвите за забава са
претендирани с допълнение към исковата
молба от 03.06.2016г. пред АССГ по адм.д.№2218/2016г.
Съдът е съобщил за исканото допълнение на молителят, като е предоставил
възможност на ответника по молбата П.на РБ
в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението да подаде
отговор. Същият е упражнил правото си на писмено отговор. Оспорва искането на
ищеца с доводи, че не е релевирал искане за присъждане на лихви и иска същото
да бъде оставено без уважение. Респективно, твърди, че началото на исковия
период е през 2016г., а не 27.01.2013г.
Съдът след като разгледа молбата, намира за
установено следното.
Производството по гр.дело №6692/2016г. по
описа на СГС е приключило с постановено Решение №5374 от 15.07.2019г., с което
съдът е отхвърлил предявения от К.Я.К. ***, с ЕГН **********, против П.на Р
България, иск за осъждането й да заплати сумата от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лева/ за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
доходи, изчислени съобразно чл. 47.3 от ЗАПСП върху 1000 /хиляда/ екземпляра от
„История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски в превод на английски език,
разпространявани от издателство „Български бестселър НМБКП“ ЕООД.
Осъдил е П.на Р България да заплати на К.Я.К.,
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – претърпени душевни болки и
страдания, разочарование и загуба на доверие в институциите, в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 172 а ал. 6 от НК и по чл. 55
ал. 2 б. А от НК, в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над този размер до предявения от ищеца размер от 30
000 лв. /тридесет хиляди лева/ като неоснователен.
Осъдил е П.на Р България да заплати на К.Я.К.,
сторени от него разноски в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/.
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК,
страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. С постановяване на решението, производството
пред съответната инстанция приключва и в решението си съда следва да даде
отговор на всички възражения и искания на страните. Това е предвидено с цел да
може ответната страна да се защити своевременно срещу направеното искане и
възражение.
С депозиране на молба-допълнение от 03.06.2016г.
пред АССГ по адм.д.№2218/2016г. е видно, че К. е направил искане бъде обезщетен
за претърпените вреди, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение,
считано от 27.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Факт е, че съдът не се е произнесъл по това
искане с акта си.
В случая се касае за отговорност за увреждане
от вреди, поради което ответникът по силата на чл. 84, ал.3 ЗЗД е в забава от
датата на увреждането, поради което следва де се присъди и законната лихва за
забава върху така определеното обезщетение от тази дата до окончателното
изплащане.
Законната лихва, имаща обезщетителен характер
се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за
деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща обезщетителен характер се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата
страна. В случая този момент е 26.01.2013г., когато ищецът, който притежавал
авторските права върху превода от български на английски език на книгата
„История славянобългарска“ с автор Паисий Хилендарски е разбрал, че се предлага
за продажба от издателство, с което нямал уредени договорни отношения за
това. Доколкото претенцията е от
27.01.2013г., то тя ще бъде присъдена от този момент.
На
осн. изложеното и на осн. чл.250 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПЪЛВА Решение №5374 от 15.07.2019г. по гр.дело
№6692/2016г. по описа на СГС в частта за претенцията за лихвите върху присъденото
обезщетение от 10 000лв. за неимуществени вреди, като
ОСЪЖДА П.на Р България да заплати на К.Я.К.
лихва за забава върху сумата от 10 000лв. за неимуществени вреди, считано
от 27.01.2013г. до окончателното изплащане насумата.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: