Определение по дело №22/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 38
Дата: 11 януари 2019 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20192200500022
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 гр.Сливен, 11.01.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                            

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                                                                           мл. с.    СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч. гр.д.№ 22 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба, наречена молба, против определение от  открито съдебно заседание проведено на 26.11.2018г. по гр.д. № 3087/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молба за удължаване на срока за отговор на ответницата. В жалбата се твърди, че не е било извършвано надлежно връчване на редовна искова молба. До 14.11.2018г. връчванията са били редовни, тъй като в исковата молба не са посочени пълните имена на ответницата. Поради това е налице хипотезата на чл.64 ал.2 от ГПК и пропускането на законово определения срок за депозиране на писмен отговор се дължат на обстоятелства, които ответницата не е успяла да предвиди. Поради това се иска да бъде отменено определението, ведно с произтичащите последици.

Подаден е писмен отговор на жалбата, в който се сочи, че тя е неоснователна. В нея не са били заявени нови или различни доводи от тези, поддържани пред районния съд.  Няколкократно са били правени опити да бъдат връчени книжата по делото и удостоверяват отказа на ответницата да ги получи. В указания срок тя не е депозирала писмен отговор и затова се иска да бъде постановено определение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното.

Настоящият състав намира за установено следното:

На 25.06.2018 г. е била депозирана искова молба от Л.К.С. против П. Вълкова С., по която е образувано гр. д. № 3087/2018 г. на СлРС. С разпореждане от 26.06.2018 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията да бъде връчен на ответницата. На 03.07.2018 г. е било върнато съобщение попълнено от  длъжностното лице по връчванията, което е отбелязало , че по сведение на живущите на адреса презимето и фамилията са на друго лице, поради което е отказала да получи съобщението. Съдът е разпоредил на ищеца да посочи ЕГН на ответницата и е извършил справки за сключени трудови договори от ответницата. След няколкократни удължавания на срока е било установено, че на посочения адрес живее лизе П.С.П.. С разпореждане от 31-.08.2018 г. съдът е приел, че на основание на чл. 44 ал.1 изр. Последно от ГПК призовката , ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея да се считат редовно връчени на 03.07.2018 г., като от тази дата започва да тече едномесечния срок за отговор, а  впоследствие с определение от 02.11.2018 г. е докладвал делото и го е насрочил в О.С.З. за 26.11.2018 г. Преди  съдебно заседание на  19.11.2018 г. е постъпила молба от ответницата, с която  се твърди, че пропускането на законоустановения срок за писмен отговор се дължи на обстоятелства, които не е имала възможност и нее успяла да предвиди, поради това е поискала възстановяване на срока за писмен отговор.  По тази молба съдът се е произнесъл в о.с.з. и е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата, като е приел, че разпоредбата на чл. 65 ал. 2 от ГПК е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване и има установена  непротиворечива съдебна практика. В молбата не се съдържат посочените в закона реквизити, което е достатъчно основание да бъде отказано възстановяването на срока.

Настоящият състав, с оглед на приетото от фактическа страна, намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Едномесечният срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК  на общо основание – чл.63 от ГПК, продължи на продължаване  при наличието на уважителни причини. Молбата се подава от ответника преди изтичането на срока за отговор, но няма пречка страната да поиска възобновяване на срока когато това се дължи на непредвидени обстоятелства.  Настоящият случай, обаче, не попада в тези хипотези, тъй като в случая на ответницата изобщо не е била връчвана редовно искова молба. Съдът с разпореждане от 09.07.2018 г. е оставил без движение исковата молба като нередовна и е указал да се посочи ЕГН на ответницата, което разпореждане след получената справка от Община Сливен, не е било изпълнено, тъй като исковата молба е останала нередовна, като в нея не са посочени действителните имена на ответницата.  Така на нея не е била връчвана редовна искова молба, още повече, че от доказателствата по делото е видно, че не е била връчвана и нередовна такава, тъй като липсва отбелязан отказ от нейна страна да получи молба, а единствено има отбелязване на длъжностното лице, че лицето отказва да получи съобщенията, тъй като се касаят за непознато лице. Въпреки тези констатации районният съд е приел, че е изтекъл срокът за отговор, което е неправилно и налага отмяна на обжалваното определение.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от о.с.з. от 26.11.2018 г., с което е оставена без уважение молбата на ответницата П.С.П. за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба.

УКАЗВА на районния съд, че на ответницата следва да бъде връчена редовна искова молба съгласно дадените от районния съд указания с разпореждането му от 09.07.2018 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: