Р Е
Ш Е Н
И Е
No154
гр. Б., 20.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1431 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС,
чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- Етажна собственост Л. *, с адрес:
община Н., к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. *, блок *, чрез процесуалния си
представител твърди, че с разпореждане No 3376 от 13.06.2018 г. на РС- Б., във връзка с издадена
по ч. гр. д. No 852/2018 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от
1674 евро, съдът е разпоредил в едномесечен срок да предяви иск, поради
оспорване на вземането.
Поддържа, че ответникът е собственик на недвижими имоти, находящи се на
адрес к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. *, блок *, вход Б, етаж терасовиден, а именно
Апартамент No * с площ от 56.69 кв.м. и
Апартамент No * с площ от 59.53 кв.м. Твърди, че на 17.07.2017
г. е проведено Общо събрание на ЕС, на което с решение, по т. 4 от дневния ред,
е определен размерът на паричните вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата в размер на 7.20 евро/кв.м. Приет е и
Правилник за вътрешния ред, в чл. 45 на който е прието, че ако до 31 август
собственик на имот в сградата не е платил вноските за разходи за управление и
поддържане на общите части, той дължи договорна лихва в размер на 0,2% за ден
закъснение до окончателното изплащане. Поддържа, че дължимите парични вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата за Апартамент *
за 2017 г. са 408 евро (798 лева), а за Апартамент * – 429 евро (839 лева), или
общо за двата имота – 837 евро (1247 лева). Твърди, че въпреки подаденото в
заповедното производство по ч. гр. д. No
852/2018 г. на РС- Б. възражение, ответникът заплатил на 14.06.2018 г. сумата
от 510.59 евро с основание: поддръжка за 2017 г. за апартаменти *,*, при което
от претендираните по ч. гр. д. No 852/2018 г.
на БРС дължими парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата за апартамент * и * за 2017 г. общо в размер на 837 евро останала
неплатена сума в размер на 326.41 евро. Поради това моли съда да постанови
решение, с което приеме за установено, че вземането по заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. No 852/2018 г.
на БРС съществува към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда в размер на 837 евро (1637.00 лв.), а към момент на предявяване на
исковата молба в размер на 326.41 евро (638.40 лв.), представляващо парични вноски за разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата за апартамент * и * за 2017
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът
отхвърли иска по чл. 422 от ГПК, да осъди ответника да заплати сумата от 326.41
евро (638.40 лв.), като наред с това моли съда да осъди ответника да му заплати
и сумата от 478.76 евро (936.37 лв.), представляваща договорна лихва върху
неплатените вноски в размер на 837 евро за периода 01.09.2017 г. до 14.06.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- Т.М.Т. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор оспорва исковете като недопустими, а по същество като неоснователни.
Твърди, че сумата от 1347.59 евро - разликата между сумата от 1674 евро по
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No
852/2018 г. на БРС и сумата от 326.41 евро, за която е предявен установителният
иск, е платена от него, поради което спор за съществуването й между страните
няма. Прави възражение за сумата, която се дължи за поддържане на общи части,
като сочи, че от протокола на ОС на ЕС не става ясно каква е дължимата сума от
всеки един съсобственик и начинът на изчисляването й – не става ясно дали
цената следва да се формира на база прилежащите общи части към всеки апартамент
или на цялата площ на апартамента, включваща площта на апартамента и общите
части или само върху площта на апартамента. Предвид това счита, че ищецът не
може да се позовава на т. 4 от Протокол No 3 на ОС на ЕС при формиране размера на дължимите
такси. Не е посочен метод на изчисляване на дължимите такси за поддръжка,
поради което недоказан е размерът на дължимата такса за процесните апартаменти.
Прави възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва по чл. 45 от
Правилника за вътрешен ред – поради противоречие със закона, тъй като в случая
така наречената договорна лихва има санкционен характер във връзка със забава
на изпълнението, т.е. касае се за вид договорна отговорност, без обаче сраните
да са посочили, че това обезщетение би имало характер на неустойка. Заявява, че
така предвидената клауза не урежда обезщетение за неустойка, а в същото време в
хипотезата на неизпълнение не може да се дължи договорна лихва. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че страните са уговорили мораторна неустойка,
то прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в размер на 0,2% на
ден върху неизплатената част от задължението поради противоречие с добрите
нрави. Поддържа, че размерът на това обезщетение е в очевиден разрез с
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като не е
съобразена нито с естеството на обезпеченото вземане, нито с действителния
размер на вреди от забавеното изпълнение, като така изчислена, лихвата за една
година е в размер на 73% и е несъпоставима с определената в страната законна
лихва около 10%. Моли съда да отхвърли предявените установителен и осъдителен
иск като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 852/2018 г. по описа на РС- Б., по заявление на ищеца от 14.05.2018
г., подадено по куриер с дата 11.05.2018 г., съдът е издал заповед No 2492/14.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Т.М.Т..
С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата от 1674.00 евро - с левова равностойност 3274.00 лева, представляваща
вземане за неплатена вноска за управление и поддръжка на общите части на сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Н., к. к. С. б., комплекс Л. *,
съгласно решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на
17.07.2017 г. и приетия Правилник за вътрешния ред, за 2016 и 2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащането на
вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото –
сумата от 66.00 лв. за държавна такса и
сумата от 335.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от заверено копие на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2006 г., на 03.04.2006 г. ответникът Т.М.Т. е
закупил следния недвижим имот: Апартамент No Б-27, на площ от 52.03 кв.м., като площта на
апартамента ведно с общите части възлиза на 59.53 кв.м., находящ се на
терасовидния етаж на жилищен етаж, във вход “Б”, ведно с
числящите се към него 3.345% ид.ч. от общите части на жилищната сграда,
застроена с площ от 470 кв.м., с РЗП от 2885 кв.м., находяща се в УПИ *-* в
квартал * по действащия ПУП на к.к. “С. б. -
запад”, община Н., област Б., на площ от 3632 кв.м., както и
същият процент идеални части от правото на строеж върху описания имот.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от
2006 г., на 13.10.2006 г. ответникът Т.М.Т. е закупил следния недвижим имот:
Апартамент No *, на площ от 49.91 кв.м., като
площта на апартамента ведно с общите части възлиза на 56.69 кв.м., находящ се
на терасовидния етаж на жилищен етаж, във вход “Б”, ведно с
числящите се към него 3.023% ид.ч. от общите части на жилищната сграда,
застроена с площ от 470 кв.м., с РЗП от 2885 кв.м., находяща се в УПИ *-* в
квартал * по действащия ПУП на к.к. “С. б. -
запад”, община Н., област Б., на площ от 3632 кв.м., както и
същият процент идеални части от правото на строеж върху описания имот.
Видно от Уверение No Н5-ОС-527-001 от 16.06.2017 г., издадено от Община Н.,
в общината е депозирано уведомление по чл. 46б ЗУЕС от 02.09.2016 г., въз
основа на което и съгласно Протокол от Общото събрание на собствениците от
31.08.2016 г. за Председател на Управителния съвет на етажната собственост на
сграда, намираща се в гр. Н., к.к. “С. б.”, комплекс “Л.” *, е
лицето В. Т..
От заверено копие на Протокол No 3 от Общото събрание на собствениците на Етажна
собственост в жилищен комплекс “Л. *” в к.к. С. б.-З., община Н., проведено на 17.07.2017
г., се установява, че на общото събрание е взето решение по т. 4 – “Обсъждане и утвърждаване на сумите за задължителните
ежегодни вноски от собствениците за своите апартаменти за обслужване и
поддръжка на комплекса в работно състояние (поддръжка)”, според което решение таксата за поддръжка да бъде в
размер на 7.20 евро от 1 кв.м. От същия протокол се установява, че е взето
решение по т. 2 за приемане на преработен правилник за вътрешния ред на жилищен
комплекс Л. *.
Видно от Правилника за вътрешния ред в
Етажна собственост Л. *, одобрени от Общото събрание на собствениците на ж.к. Л.
* на 17.07.2017 г., в раздел IV- Контрол и
наказания, чл. 45 от същия е прието, че в случай, че собственикът в срок от 1
юли до 31 август е нарушил Устава на Етажната собственост и не е платил
необходимите вноски от 01 септември се начислява лихва в размер на 0,2% за ден
от незаплатената сума, като начисляването на лихвата се прекратява от момент на
заплащането на дълга от собственика.
От заверено копие на Отчет по сметка от
18.06.2018 г. от Първа инвестиционна банка АД – за сметката на Етажна
собственост Л. *, С. б., е видно, че на 14.06.2018 г. постъпила сума в размер
на 510.59 от наредител Т.М.Т. с посочено основание за плащането – поддръжка за
2017 г., Л. *, ап. В- 26.27.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за установяване на вземането,
за което е издадена заповед No 2492/14.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
No 852/2018 г. по описа на РС- Б..
Видно от цитираната заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, то същата е издадена за вземане на ищеца в размер на сумата
от 1647.00 евро, представляваща неплатени вноски за 2016 г. и 2017 г. за двата
апартаменти, собственост на ответника – В-26 и В-27 в сградата в режим етажна
собственост. В настоящото производство, съгласно изложеното в исковата молба и
изричното уточнение в подадено от ищеца становище (след отговора на ответника),
то предмет на установителния иск за вземането по заповедта е само вземането за
неплатени вноски за 2017 г., което е в размер на половината от сумата за двете
години, или неплатени вноски за 2017 г. в размер на 837.00 евро. Предвид
извършено след издаване на заповедта плащане от ответника на сумата от 510.59
евро за вноските за 2017 г., то ищецът твърди, че незаплатена и дължима е
останала сумата от 326.41 евро. При това иска да бъде установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане към него, което е в размер на
837.00 евро към момента на подаване на заявлението в съда, и в размер на 326.41
евро към момента на предявяване на иска, и представляващо парични вноски за
разходите и управление и поддържане на общите части на сградата – етажна
собственост, за апартаменти * и * за 2017 г.
Съдът намира така предявения иск за
неоснователен.
Съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят. В § 1, т. 11 от ДР “разходите за управление и поддържане” са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Законът недвусмислено и ясно разграничава
разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на
общите части, от разходите за управление и поддържане на общите части. Така съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на
имоти в етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт съразмерно
с притежаваните идеални части, а съгласно т. 10 същите са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, като в чл.
48, ал. 3 от ЗУЕС е предвидено, че разходите за
ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за
които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата, а на по силата на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за
вътрешния ред или с решение на общото събрание.
В случая
претенцията на ищеца е за незаплатени разходи управление и поддържане на общите
части на сградата етажна собственост. В нарушение, обаче, на разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, предвиждаща, че тези разходи се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, с процесното решение по т. 4 от протокола от Общото събрание на ЕС
от 17.07.2017 г., е прието таксата за
поддръжка да бъде в размер на 7.20 евро от 1 кв.м. След като описаната в протокола разходи са за управление и поддържане на ЕС по
смисъла на §1, т. 11 ДР от ЗУЕС, а не ремонтни разходи, то
разпределянето им между етажните собственици се регламентира от императивната
норма на чл. 51 от ЗУЕС и ОС на ЕС не може да определи друг начин – в случая на
квадратен метър /така в определение No 478 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. No
4190/2015 г., II г. о./. Че цитираната разпоредба има императивен характер, е
прието и в Определение No 1097 от 17.11.2011 г. по гр.д.
630/2011 г. на ВКС, І г.о
След като с решението
по т. 4 от Протокола на ОС на ЕС от 17.07.2017 г. е нарушена повелителна
материалноправна норма, то същото се явява нищожно и като такова не поражда
правно действие. При това следва да се приеме, че за ответника не е възникнало
така предвиденото с решението задължение. Предвид това искът за установяване на
вземането на ищеца към ответника за същото се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съдът намира за
основателно и възражението на ответника, че от протокола на ОС на ЕС не става
ясно и каква е дължимата сума от всеки един съсобственик и начинът на
изчисляването й и конкретно дали цената се формира на база прилежащите общи
части към всеки апартамент, на база цялата площ на апартамента, включваща
площта на апартамента и общите части или само върху площта на апартамента.
Видно от протокола, след изложението на обсъждането на въпроса за дължимите
суми за задължителни ежегодни вноски за обслужване и поддръжка на комплекса,
като решение е отразено единствено следното: “След обсъжданията се реши да остане такса-поддръжка в
размер на 7.20 евро от 1 кв.м.” Видно от
решението, действително в него не е уточнено за какъв вид площ се отнася, т.е.
на каква база ще се изчисляват таксите с размер от 7.20 евро на 1 кв.м.
Последното препятства възможността на основание посоченото решение да се
определи размера на задължението на всеки един от съсобствениците в ЕС,
включително на ищеца, а от тук и евентуалния размер, за който искът би бил
основателен при наличие на останалите предпоставки за това.
Предвид изложеното, съдът
намира иска с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС за неоснователен.
По същите
съображение неоснователен е и предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск с правна квалификация чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС,
който е за същото вземане, предмет на установителния иск, като и този иск
подлежи на отхвърляне.
Искът за неустойка с
правна квалификация чл. 92 от ЗЗД, претендирана от ищеца като “договорна лихва върху неплатените парични вноски”, и представляваща по своето естество мораторна
неустойка, следва да се отхвърли като неоснователен, предвид извода на съда за
несъществуване на главния дълг, за неизпълнение на който е предвидена
неустойката.
Въпреки изхода на спора и
направеното искане за това, съдът не присъжда разноски в полза на ответника,
поради липса на представени доказателства такива да са направени от него.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Етажна собственост Л. *, с адрес: община Н., к.к. С. б., кв. Ч.,
ж.к. Л. *, блок *, представлявана от В. П. Т. - председател на Управителния
съвет на ЕС, срещу Т.М.Т., с ЕГН **********,***,
иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за установяване съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена
Заповед No 2492 от 14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No
852/2018 г. по описа на РС- Б., както следва: за сумата от 326.41 евро /триста
двадесет и шест евро и четиридесет и един евроцента/, представляваща незаплатени
парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на
сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Н., к.к. С. б., кв. Ч.,
ж.к. Л. *, бл. 263, за апартаменти * и * за 2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Етажна собственост Л. *, с адрес: община Н., к.к. С. б., кв. Ч.,
ж.к. Л. *, блок *, представлявана от В. П. Т. - председател на Управителния
съвет на ЕС, срещу Т.М.Т., с ЕГН **********,***,
иск с правна квалификация чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за заплащане
на сумата от 326.41 евро /триста двадесет и шест евро и четиридесет и един
евроцента/, представляваща незаплатени парични вноски за разходите за
управление и поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост,
находящ се в гр. Н., к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. *, бл. 263, за апартаменти * и
* за 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2018
г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Етажна собственост Л. *, с адрес: община Н., к.к. С. б., кв. Ч.,
ж.к. Л. *, блок *, представлявана от В. П. Т. - председател на Управителния
съвет на ЕС, срещу Т.М.Т., с ЕГН **********,***,
иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 478.76 евро /четиристотин
седемдесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща неустойка
върху неплатени вноски в размер на 837 евро за периода 01.09.2017 г. до
14.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на вземането, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :